20.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Николай Денков като герой на Уди Алън – от Явор ДАЧКОВ

Явор ДАЧКОВ

Ще трябва да започна този коментар с едно извинение. Миналата седмица написах, че е по-вероятно да няма избори, а сглобката ще продължи, защото ГЕРБ и ПП-ДБ ще се разберат. Сбърках въпреки условността на предположенията ми, за което моля за извинение. Въпреки дългогодишния си опит не се научих, че в България не трябва да се правят прогнози за политиката, колкото и логични да са те. Особено когато пишеш за вестник, чието технологично приключване на съответния брой изисква време, а в България политическите събития вземат обратните завои не с дни, а с часове. Явно ще го науча по трудния начин, но и този опит е полезен.

Сега нещата изглеждат приключили, но този път ще направя уговорката, че няма нищо невъзможно, а страстите в българската политика, които работят срещу разума, не подлежат на анализ. В най-добрия случай те могат само да се следват и описват, но не и тълкуват. В поведението на ПП-ДБ няма никаква политическа логика, а навикът им да правят точно обратното на онова, което говорят, обезсмисля всеки опит за логически конструкции в анализирането на тяхното поведение. Пример в това отношение е изявлението от неделя на премиера в оставка Николай Денков, който поиска от ГЕРБ онова, от което ПП-ДБ сами се отказаха само седмица преди това и ден след като бях написал предишния си коментар, по времето на който изглеждаше, че има съгласие за ротацията.

В обръщението си по БНТ Денков приличаше на герой на Уди Алън от филма „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“. Уплашен и дълбоко разочарован, че няма повече да пътува. Невротичното му изявление започна без обръщение към зрителите, гражданите на България, хората, които гледат. Няма „Добър вечер!“, няма „Здравейте!“ И той като Габриел не забелязва, че има и други покрай него.

Само два дни преди това тя бе в студиото на „Панорама“ и не намери за необходимо да каже две думи на съпричастност към смъртта на писателя Алек Попов, репортаж за която бе излъчен в нейно присъствие в студиото. След него тя започна да говори, без да каже една дума за покойния или по някакъв начин да изрази отношение към смъртта на друг човек (независимо дали е писател или не, известен, неизвестен и т.н.), за която е станало дума в нейно присъствие. Този дефицит на най-елементарна човечност, проблеснал за секунди (достатъчни бяха две думи или малък знак на съпричастност) и така характерен за бюрократизирания европейски политически елит, казва много повече за него от стотиците хиляди изписани анализи и изговорени думи. Как можеш да си политик, ако нямаш най-елементарно усещане за ситуация, контекст, връзка с другите и т.н.? Каква е тази роботизирана прослойка от хора, които се натискат да управляват другите, без въобще да имат идея, че има други! Катастрофата на този залязващ свят през един малък детайл. Два дни по-късно Денков изскочи ни в клин, ни в ръкав от екрана на националната телевизия и без „Добър вечер“ започна да каканиже опорките на „Промяната“ за онова, което е станало и не е станало по време на преговорите с ГЕРБ. Вперен в амбицията си за власт и без да си дава сметка къде се намира и на кого говори. Впрочем изявлението на Денков бе направено според закона за радио и телевизия, който дава правото на обръщение към нацията на официални лица, но не предвижда такова за партийна пропаганда. А Денков употреби БНТ точно за тази цел, злоупотребявайки с положението си, за да говори като треторазряден партиен функционер. Както споменах, излъчването му бе на комична фигура от комедия на Уди Алън – типичния невротик, който се е забил в плитчините на своята си психология, без да вижда нищо друго освен личната си сметка.

От политическа гледна точка това бе огромен гаф, защото показа ПП-ДБ като жалка клиентела, която се моли на Борисов да я остави във властта (в това отношение предишният ми коментар поне беше точен). Що се отнася до предложението на Денков към ГЕРБ за ротация с Габриел и всичко да си продължи постарому – то изглежда наистина малоумно. Само седмица преди него ГЕРБ върнаха в президентството изпълнен мандат и списък на почти всички министри от сегашния кабинет. Точно както поиска Денков сега. Тогава ПП-ДБ вдигнаха скандал (това стана, след като бях написал коментара си) и накараха своите министри да се оттеглят (което те направиха с огромно неудоволствие) и сами бламираха онова, което Денков иска сега. Впрочем заради него започна цялото скърцане в сглобката. Нека припомним, че ГЕРБ и ДПС бяха готови на ротация без никакви искания. ПП започна проблемите, като поиска Външното министерство за Денков (защото искал да пътува, както каза Кирил Петков), а после Христо Иванов написа един меморандум, с който на практика цялата власт (и съдебната) отиваше в ръцете на Иво Прокопиев, Кирил Петков, Асен Василев и другите олигарси зад тях. И това с 60 депутати. Все едно да дадеш на луд картечница. През цялото време около ротацията ПП-ДБ се държаха като невротична жена, която не знае какво иска (пак по Уди Алън). Нещо лена-бориславово има у всички тях – амбициозно, пробивно и глупаво. Безогледно преследващо амбицията си без грам компетентност и зрялост. Катастрофа са тези политици. Като си помисля, че след юни пак ще се върти същата плоча с тях – преговори, мандати и прочее – ми се разваля хубавото настроение от днешния развой на нещата, но поне ще си починем малко от тази патология. Сега е добре служебното правителство, което ще е доминирано от ГЕРБ, ДПС и президента Радев, да извади престъпленията на Кирил Петков и Асен Василев, за да се помогне на информирания избор през юни.

Що се отнася до останалото, поддържам предишните си тези. ГЕРБ излизат от тази кална история в печеливша позиция. ДПС също. Самоуниженията на ПП-ДБ от последната седмица ще отблъснат още хора от твърдия им електорат, а друг те нямат, което прави изходните им позиции за следващо управление по-лоши от сегашните. ГЕРБ излязоха от тригодишна изолация, а ПП-ДБ сега влизат в нея. Те са токсични, а освен с ГЕРБ и ДПС няма с кого друг да преговарят за управление. В този смисъл е добре да помислят добре какво ще говорят в предизборната кампания, за да не се налага пак да правят обратното на онова, което обещават.

Много малко вероятно, почти невъзможно е да се направи кабинет с втория и третия мандат, така че предсрочните избори за парламент са много по-вероятни от продължение на сегашното статукво, което изглежда непоправимо счупено. Вината за това е изцяло на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които така и не излязоха от политическия пубертет въпреки изключителните възможности, които им бяха дадени на тепсия.

Последни новини

- Реклама -