13.5 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Николай Гундеров: Най-добре работещата система у нас е храносмилателната

Николай Гундеров – режисьор, писател, актьор и поет, отбеляза пореден гол във вратата на скуката. Неговата стендъп комедия „Клуб на пороците“ се очертава като един от хитовете през настоящия сезон в Сатирата, чиято годишна награда спечели текстът. Младият Александър Валериев, за когото е писана историята, се справя чудесно с нелеката задача да се превъплъти в човек, който се опитва да остане човек.

Гундеров го ръководи с лекота, със солта и пипера, с които обилно поръсва всичките си драматургични творби и постановки. И тук – като в „Завещанието на Марко Тотев“ където самият Гундеров се изправя пред публиката, отново звучат истини за народопсихологията ни. Артистът, чиито пиеси и стихове са отличени с национални и международни награди, неотдавна постигна изключителен рекорд в Чехия – режисирания от него спектакъл „Слуга на двама господари“ по Карло Голдони десет години след премиерата си е игран на всички сцени в Чехия, спечели и Гран при на публиката на фестивала на смеха в Пардубице. „И след 150-ото си представление билетите са безнадеждно продадени за месеци напред!“, се казва в съобщението на Моравския театър по повод на рекордния юбилей – това е най-дълго играната комедия в Чехия. Неслучайно Ян Коларж, един от най-известните критици в Чехия, коментира: „Николай Гундеров е гений на идеи и сценични гегове“. Този талант е познат на зрителите, гледали взривоопасните откъм смях и социална скандалност спектакли на Филип Трифонов и Николай Гундеров в създадения от тях Естествен театър, в който нищо не е това, което изглежда, а публиката е въвлечена в невъобразимо забавни експерименти.

– Защо най-често клубовете у нас, а вероятно и не само, са на пороците, а не на добродетелите, господин Гундеров?
– О, добродетелите са скучни. Целомъдрието е винаги с железен цип. И често зад него надничат чудовища. Не разбирам от измервателни уреди, но има хора, на които животът им протича в мерни единици. В айбани, в купюри. Хора – бандероли. Ценни книжа, които си придават стойност, превъзхождаща другите. Някои измерват разстоянието в мили, но по-симпатични са ми онези, които го правят в промили. Зад човек с прецизно изгладената риза почти никога няма история, която да е по-интересна от тази на другия със скъсаното копче. Героят в „Клуб на пороците“ събира пари за собственото си погребение, но неочаквано за самия него се влюбва. Посещава траурната агенция, за да вземе обратно вноските си, извинявайки се, че му се налага да остане още малко жив. Оттам го наругават, тъй като ковчегът е готов и настояват да им влезе в положението. Тази пиеса не осмива пороците, а оплаква добродетелите. Тя е за неимоверната трудност да останеш човек. Въпреки слабите ти страни. Въпреки страхове ти. Въпреки онова, за което може да бъдеш най-силно уязвен. Обратно на онези, които скрити зад привидни добродетели, никога не показват ужасното си лице.

Албена АТАНАСОВА

Прочетете цялото интервю на сайта за изкуство bgart.bg.

Последни новини

- Реклама -