Николай Кокинов е бивш градски прокурор на София. През 2013 г. Висшият съдебен съвет взе решение той да бъде уволнен дисциплинарно. Поводът е скандалният запис на разговор между Кокинов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и бившия премиер Бойко Борисов. След като записите стигнаха до медиите, Кокинов подаде оставка като градски прокурор. Прокуратурата започна проверка за престъпление срещу правосъдието, но не откри такова.
-Господин Кокинов, вярно ли е, че вече сте член на партията на Иван Гешев „Справедливост за България” и дори негов заместник?
-Не са ми казали, че съм член на тази партия. Не мога да знам защо излезе такава новина.
-А чувате ли се с Иван Гешев?
-Не се чуваме с него, но му пратих въпросната статия с една иконка с усмивка. Той ми върна същата усмивка.
-Виждате ли се в политиката, бихте ли участвали по някакъв начин в нея?
-След някоя и друга година се виждам в политиката. Най-вероятно ще се кандидатирам на парламентарни избори. Когато човек премине една възраст, вече има какво да каже и да даде на останалите.
-Към каква политическа доктрина клоните – към либерална или консервативна?
-По-скоро клоня към дясната политика. Но не се е родила още тази политическа сила, която да ме устройва. Може би аз трябва да я създам.
-Да не би да обмисляте собствен политически проект?
-Мисля, консултирам се. Казаха ми, че още е рано. След година-две може да му дойде времето за политика.
-Имате ли ваши версии за убийството на Алексей Петров? Връщат ли се мутренските години, според вас?
-Мутренските години не се връщат, защото не са си тръгвали. Просто момчетата пораснаха и побеляха. Нравите им се изфиниха, съветниците и пиарите им са по-успешни, но интересите им си останаха. Но идва младо попълнение, което иска да вземе своя дял от плячката. Новите обаче са по-безскрупулни. Не мога да кажа какво можем да очакваме от тях, не съм пророк. Надявам всичко да е мирно и спокойно.
-Не казвате каква е вашата версия за убийството на Алексей Петров?
-Според мен причината за убийството на Алексей Петров е финансова, но нещата са преплетени. Политиката и парите са неминуемо свързани.
Статистиката е категорична, че извършителите на такива престъпления не стават ясни. През 2006 г. оглавявах криминалния отдел на Софийската градска прокуратура като зам.-градски и впоследствие като градски прокурор. Участвал съм в извършването на безброй огледи по повод други подобни поръчкови убийства. За съжаление, не си спомням някой да е бил задържан.
-През годините Алексей Петров е бил обект на прокурорско разследване. Има ли някакви конкретни резултати от това? Как ще коментирате финала на делото „Октопод”?
-Не съм чул за конкретни резултати от прокурорско разследване. Що се отнася до делото, то „Октопод“ приключи. Алексей Петров беше оправдан и успя да осъди прокуратурата за няколко милиона лева.
-Значи ли това, че прокуратурата не си е свършила добре работата?
-Трудно ми е да преценя, защото не познавам в детайли това дело. То отиде в Специализирания съд и прокуратура. Нито съм участвал в него, нито съм го гледал.
-Намирате ли връзка между убийството на Алексей Петров, убийството на Красимир Каменов-Къро в ЮАР и слуховете, че Пепи Еврото е мъртъв.
-Лично аз не намирам никаква връзка.
-Криминогенната обстановка в страната е доста сложна напоследък? Какви са причините?
-Намирам причините във високите температури и липсата на достатъчно средства. Парите свършиха и хората се изнервиха.
-За атентата срещу Иван Гешев вече почти не се говори. Как си го обяснявате? Имате ли ваша версия за взрива?
-Честно казано, нямам версия. Който и да го е направил, успя да изненада всички. Иначе не знам защо не се разследва. Явно не е обект на интерес. Никаква публична информация не е излязла. Всъщност, може би и този атентат беше в основата на драмата между Иван Гешев и Борислав Сарафов.
-Очаквахте ли толкова бързо Гешев да бъде свален от поста главен прокурор?
-Честно казано, не очаквах. Когато обаче скочиш на всички политически сили, отговорът е такъв.
-Гешев успя ли да каже всичко, както се беше заканил след свалянето му от поста?
-Само той може да каже това. Аз лично имам усещането, че не успя.
-Как се справя Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор според вас?
-Той е достатъчно рутиниран и рафиниран ръководител вече много години, има опит в администрирането на отношенията в прокуратурата. От тази гледна точка може да се каже, че е старо куче.
-Ваши са думите, че вятърът на промяната е тръгнал след смяната на Гешев. В каква посока духа сега този вятър?
-Прокуратурата търси по някакъв начин ново лице. Опитва се да намери нов облик, защото обществото е недоволно от резултатите и на прокуратурата, и на съдебната система изобщо. Виждам желание да се задоволят тези обществени настроения и в очите на хората прокуратурата да бъде справедлива, действаща бързо и ефикасно. Търси се нов образ на главния прокурор. Доколко се получава, можем да преценим.
Струва ми се, че в момента всеки се е спотаил и никакъв повей не усещам аз. А за съдебна реформа или съм станал безчувствен, или не усещам нищо. Живея вече 30 години с думата съдебна реформа. Ще се пенсионирам и няма да я видя тази реформа.
-Едно от предложенията за реформи в съдебната система е да няма длъжност главен прокурор. Вие подкрепяте ли подобна идея?
-В някои държави административно тази длъжност я изпълнява министърът на правосъдието. В САЩ е така. Винаги се налага да има ръководител. Друг е въпросът, че той трябва да има някакви административни функции. Както няма главен съдия, така според мен не би трябвало да има реално действащ главен прокурор, който да решава дела. Има достатъчно други инстанции. Има районна, окръжна, апелативна, върховна инстанция. Те са към съответните съдилища и имат достатъчно много работа. Ръководителят трябва да урежда трудово-правни и административни дела между различните звена. Да издава съответните наредби, указания, да участва в кадровото израстване, в обученията. Изобщо да има съвсем сателитни функции по отношение на разследването. В този смисъл бих приел у нас да няма длъжност главен прокурор.
-Как бихте определили отношенията политика – съдебна власт? В каква връзка се намират сега?
-И двете системи винаги са били и ще бъдат в една и съща връзка – опитват се да си въздействат. Политиците се стремят да яхнат съдебната система, а тя се опитва тях да яхне. Прегърнали са се в някаква странна симбиоза.
-А какво в крайна сметка се случва с Висшия съдебен съвет според вас?
-Има намеса на външни фактори и на властта във ВСС. Визирам представителството от парламента. Откъде-накъде народните представители ще решават X, Y или Z колко добър професионалист е, за да участва във Висшия съдебен съвет. Те откъде знаят. За да те предложат за член на ВСС, ти какво трябва да обещаеш.
-Трябва ли да се правят драстични смени в службите за сигурност, за каквито настояват управляващите?
-Водещо по отношение на службите за сигурност на една държава е те да бъдат по-консервативни и да има сериозна приемственост. Не може непрекъснато да се сменят началниците. В Англия, в Щатите защо не ги сменят често? Хората дори не им знаят имената, а у нас само за службите говорим. Тази тема е удобната дъвка за всички управляващи.
-Сега сте адвокат. С какви дела се занимавате?
-Предимно с наказателни.
-Тогава как ще коментирате промените, които доведоха до отнемането на автомобила, ако те хванат пил или дрогиран?
-Тази санкция е много сурова, която понякога би се явила несъразмерно тежка в зависимост от цената на автомобила. Като цяло обаче приветствам подобна мярка. От друга страна, тайничко потривам ръце, че ми се отваря много работа като адвокат.
-Виждате ли пробойни?
-Ако ви ги кажа, няма да мога да се възползвам от тях. По-добре е човек, когато си изкарва прехраната от пробойни, да мълчи за тях.
-Вие бяхте градски прокурор на София. Има ли дело, с което се гордеете или пък го смятате за неуспех?
-Всички дела вече са ми еднакви. Хиляди са. Не съм художник да нарисувам картина и да кажа, че това е творбата на живота ми. Всяко дело е човешка съдба.
-Тръгнахте ли си разочарован от градската прокуратура?
-Не. Харесвах си работата, но не смятам, че някоя система е благодарна на отделните хора в нея. В този смисъл не съм очаквал благодарности. Опитвах се и се стараех да бъда ползотворен и адекватен като градски прокурор. Не вярвам някои от колегите ми да кажат лоша дума за мен, ако ги попитате. Опитвах се да управлявам мъдро, доколкото ми позволяваше опитът и законът.
-Имаше ли политически натиск върху вас, докато бяхте градски прокурор на София?
-Лекичко винаги са се опитвали. Оттук-оттам. Трябва да усещаш интуитивно този натиск, да се усмихваш и да го подминаваш. 20 години оцелях по този начин.
-Как ще коментирате политическата обстановка в момента? Успокои ли се народът, след като вече има редовно правителство?
-Привидно е това спокойствие. Обществото е силно разединено и това си личи при всичките избори, през които минахме. Има твърде много политически играчи и това не води до нищо добро. Нямаме обща кауза и единение. Все се появява някой нов месия, обещава на българите 800 дни да ги оправи. Хората му вярват, гласуват за него и на другите избори за следващия. Това е някакво българско лековерие. Смятаме, че панацеята идва с новия политически играч на хоризонта. А това не е така.
