Николай Попов е баща на 12-годишната Сияна, която загина в нелепа катастрофа на пътя Радомирци – Телиш на 31 март 2025 г. Въпреки огромната мъка той не спира да алармира за нередностите по пътищата, за корупцията и безотговорното поведение на АПИ, министерства и институции, заради които войната по пътищата взема безброй жертви всеки ден. В страната вече бяха организирани протести, инициирани от Николай Попов, а неговата активност е напът да разкрие безотговорността на чиновници и отговорни фактори, заради които си отиват невинни хора.
– Господин Попов, след трагичната смърт на вашата дъщеричка Сияна обществената ви активност среща голяма подкрепа от обикновените хора. Дори ви призовават да се захванете с политическа дейност. Имате ли такива намерения?
– Факт е, че хората имат нужда от политическа алтернатива. Колкото да се опитваме да правим промени с граждански действия, рано или късно нещата опират до парламента. Там реално се случват промените, законодателните инициативи са там.
В моя случай имам огромно неодобрение към политиците. Те господстват и в медиите, основно ГЕРБ и ПП-ДБ. Аз лично съм забранен да участвам в националните медии, лишен съм от трибуна за гражданската си дейност.
В момента не мога да припозная нито една от съществуващите партии като алтернатива, на която бих се доверил. Включително не бих се доверил на бъдещата формация на президента Румен Радев, защото вече 10 години той е в управлението на страната и за мен е част от модела. Той трябваше да направи политическа партия, когато вдигна юмрука, а не да се скрие обратно в президентството. Затова казвам, че пилотът Радев е по-смел от политика Радев.
Относно създаването на нов политически проект не мога да кажа категорично, че съм взел такова решение или че съм го отхвърлил. Ако се тръгне към такъв проект, той трябва да стане от хората, които ме подкрепя, да е от долу нагоре. Реално проблемът на всички партии е, че в тях се управлява от горе надолу. На хоризонта няма партии, зародили се от самото общество. Обикновено са плод на политическо инженерство или се случват около някаква фигура.
– В такъв случай смятате ли да участвате в задаващите се предсрочни парламентарни избори?
– Предизвикват ме да участвам с това, че се опитват да ме заглушат. Оказва се, че в медиите и в публичното пространство има място само за политици и политически изказвания, за говорещи глави обикновено от двете водещи формации ГЕРБ и ПП-ДБ.
Моите опоненти не могат да не признаят, че с натиска, който оказвах през всички месеци след смъртта на Сияна, и инициативите, които предприех, успях да променя много неща. Официалната статистика за убитите по пътищата на страната вече дава безпрецедентен спад на жертвите, като имаме най-малко убити от 36 години насам. Има спорове, че тази статистика е манипулирана, но съм категоричен, че дори да има извадени жертви от нея, съм успял да спася някого. Най-малкото на отсечката на смъртта, където загина детето ми, няма нито един убит повече. Статистиката показваше, че преди да загине Сияна, там всеки месец си е отивал по един човек.
Също така успях да накарам строителните фирми и АПИ да започнат да работят по друг начин. Големите ремонти на магистралите „Хемус“ и „Тракия“ са направени по съвсем различен начин. Проверки на неправителствени организации показват, че асфалтът е с необходимото качество и дебелина, маркировката отговаря на всички изисквания. Реално успях да постигна една от основните си цели да спрат или поне да намалеят кражбите от пътищата.
Хората, които искат да карат бързо, могат да ме обвиняват за въвеждането на средната скорост, защото това беше една от промените в закона, които станаха факт след смъртта на Сияна. Това се случи в резултата на натиска, който оказахме. Дори и аз не вярвах, но всички виждаме, че когато шофираме по отсечки, където се измерва средна скорост, има успокояване на трафика и съвсем друго поведение на водачите. Всички тези неща бяха постигнати от обществото. Аз просто подтикнах те да се случат.
– На това ли ще заложите, за да предприемете политически стъпки оттук нататък?
– За мен политика продължава да бъде мръсна дума, а депутатите са натискачи на копчета, поне в това се превърнаха. В парламентарния живот на България отдавна липсват личности като Гиньо Ганев. Парламентаризмът е убит, унищожен и хвърлен в канавката. Днес критерият за избор на народни представители е да бъдат най-тихи, кротки и не толкова умни.
– Преди броени дни призовахте за промени в Изборния закон. Какви трябва да са те?
– Първо искам да попитам защо един човек трябва задължително да основе партия, за да поиска подкрепата на хората и така да реализира определени политики или цели. В нашия Изборен кодекс сега е заложено строгото ограничение на парламентарни избори да се явяват само партии. Има достатъчно граждански движения, които могат да предложат листи с подготвени, включително и млади хора. Модерното напоследък поколение Z все още не може да управлява, защото няма опит, но то имат страхотна енергия, коятоq съчетана с опита на по-зрялото поколение, може да доведе до отлични резултати. За политиците обаче е по-удобно да сложат ограничения като задължителна регистрация на партия. Нали знаете, че ако в момента аз реша да регистрирам партия, ще бъда спрян от Софийския градски съд. Сигурен съм, че така ще станеq и това е крайно несправедливо. По този начин се контролират обществените процеси.
Има и друго много фрапиращо. Не знам друга държава, която да променя законодателството си според политическата ситуация и настроението на някои политици. Законите се коват според това какво искат тези, които са на власт. Най-красноречивият пример са промените в Конституцията, които отнеха правомощия на президента, и така беше забъркан изключителен качамак. В момента сме в ситуация, в която може да се окаже, че не можем да имаме служебен кабинет заради така наречената домова книга. Ако Румен Радев не беше президент, а Кирил Петков, да речем, щеше ли да има такива промени на Конституцията? Разбира се, че не. Не може законите да се правят според нуждите на политиците, а според нуждите на хората.
– Ако сега решите да участвате в изборите, как ще го направите?
– Категорично заявявам, че няма да вляза в листите на нито една партия. В гражданското движение, което подготвям, вече съм заформил солидна група от хора и експерти.
– Как ще се казва?
– Хората ще изберат името, не аз.
– Покрай протестите и бденията, които организирате след загубата на Сияна, се срещате с много пострадали. Каква искат хората, какви са обществените нагласи?
– На първо място хората искат справедливост и това е най-големият дефицит в обществото. Справедливостта не е само за политиците, не е само за арестуваните кметове, не е само за арестуваните бивши премиери.
Знаете ли как се чувстват родителите на убитите при катастрофи деца? Това са хиляди разбити съдби. Само ще вид дам една цифра. За 10 години имаме над 100 хиляди ранени по българските пътища. Това е равностойно на населението на Благоевград. Убитите са над 5 хиляди, между които и много деца. Толкова ли не е ценен животът, та трябва да допускаме това. Всичко се случва най-вече заради липсата на справедливост и контрол.
– Във ваш пост във Фейсбук пишете, че е крайно време в България да има Закон за лобизма. Как ще се обосновете?
– Въвеждането на такъв закон е мярка срещу корупцията. Законът за лобизма ще освети връзките и ще покаже кои хора финансират конкретните партии и следващите интереси, които те гонят. Ще ни бъде ясно защо се приемат определени закони и в чия полза. Най-добрата борба с корупцията е осветяването й.
Другото нещо, което смятам, че трябва да се случи, е примерът на Албания за обществените поръчки. Там министърът, отговарящ за тези поръчки, е дигитален. Реално изкуствен интелект следи провеждането им, за да бъдат обективно оценявани всички участници.
– Кои са другите важни теми, по които ще работите, ако влезете в политика?
– Една от най-болезнените теми е здравеопазването. Там има едни 10 милиарда, които изтичат, като в същото време трябва да събираме пари, за да лекуваме децата си в чужбина. Също така е скандално при такъв бюджет българинът да доплаща най-много за здраве в ЕС.
Знаете ли също, че нашата правосъдна система е най-скъпата и най-слабо ефективната в Европа. Това е другият голям проблем и за да имаме справедливост, трябва да имаме съдебна система, изчистена от всякакви зависимости. За мен не е нормално големите в съдебната система да бъдат избирани от Висш съдебен съвет, където златният пръст са политиците. Тоест избират се едни съдии прокурори, които, ако не играят по свирката на конкретни политици, могат да бъдат много лесно сменени с натиск върху членовете на ВСС. Затова е важно да се изчисти политическото влияние там, дори е възможно да има гражданска квота във ВСС, за да не се капсулира системата. И когато тази система заработи нормално, няма да има значение нито как се казва председателят на ВКС, нито името на главния прокурор.
Другият голям проблем е инфраструктурата на страната. Липсата на добри пътища е в пряка връзка със смъртността при катастрофи. Това не значи, че са ни виновни пътищата, ние трябва да се съобразяваме с това състояние, докато не ги променим. Основната мярка трябва да бъде повишаване на контрола на фирмите, които ги изграждат. Трябва контролен орган, който да оценява качеството на ремонтите.
– Каква е перспективата пред България през 2026 година?
– Не виждам перспектива. Положението е „стани да седна“. Очакваме поредния месия. Такъв няма да дойде и затова трябва да поемем нещата в собствените си ръце.
Петя БАХАРОВА