Николай Попов е баща на 12-годишната Сияна, която загина в нелепа катастрофа на пътя Радомирци – Телиш на 31 март. Въпреки огромната мъка, а може би точно за да я преодолее и в памет на детето си, оттогава Николай Попов не спира да алармира за нередностите по пътищата, за корупцията и безотговорното поведение на АПИ, министерства и институции, заради които войната по пътищата взема безброй жертви всеки ден. В страната вече бяха организирани няколко протеста, инициирани от Николай Попов, а неговата активност е напът да разкрие безотговорността на чиновници и отговорни фактори, заради които си отиват невинни хора.
– Господин Попов, приемете най-дълбоките ми съболезнования за трагичната загуба на дъщеря ви Сияна. Хиляди хора излязоха на протести срещу безхаберието на държавата, имате ли надежда, че ще бъдат взети мерки за пътищата у нас?
– Не хиляди, а десетки хиляди хора излязоха на протест в цялата страна. Ако нямах надежда, че ще бъдат взети мерки, нямаше да организирам тези протести. Но за съжаление, до този момент е свършена незначителна работа и само една отсечка е обезопасена за две седмици, откакто детето ми го няма. Това са неадекватни темпове и ако в най-скоро време институциите не се размърдат, гражданите отново ще излязат на протест.
– От АПИ обещаха, че до август ще бъдат обезопасени 35 критични точки по пътищата на страната. Имате ли надежда, че това ще случи?
– Това е скандално. Нереално е да се дават такива срокове. Тези критични точки трябва да бъдат обезопасени веднага, незабавно. Това трябва да стане максимум до две седмици. В противен случай ще чакаме да загинат още 160 души до август месец, както показва статистиката.
Когато няма средства за ремонти, може да стане с елементарно поставяне на колчета, което се случи в Кресненското дефиле и вече няколко години там няма жертви. Искам да ви обърна внимание на една друга много опасна отсечка. Тя минава покрай село Микре и е място, където стават десетки пътни инциденти. Включително бивш министър на транспорта е катастрофирал там, както и настоящият директор на ТОЛ-управлението в АПИ. Въпреки това не са взети никакви мерки и десетки хора загиват на тази отсечка. Никаква инициатива от страна на държавата, никакво движение, никаква загриженост какво се случва там.
– Ваши са думите, че сега управляващите са на ход. Какво очаквате от тях, има ли индикации, че ще бъдат взети мерки?
– Очаквам веднага да се заемат и да обезопасят проблемните отсечки. Има начини, има сключени договори за пътно поддържане. Да не се оправдават, а да възложат проекти, те могат да станат буквално за няколко дни. Имат и достатъчно пари за това обезопасяване. Едно колче струва 50 лева. Смятате ли, че човешкият живот може да се равнява на 1000 колчета?
– Имате предвид колчетата, които да се сложат по осевата линия между двете платна?
– Да, така се ограничава изпреварването.
– Призовахте през социалните мрежи за свидетели на катастрофата. Обади ли ви си някой?
– С мен никой не се е свързал, посочил съм контакт в Националната следствена служба. Не знам дали някой се е обадил там. Но ми направи лошо впечатление, че покрай мястото на катастрофата са минали доста автомобили, които не са спрели изобщо.
– Как си обяснявате това 30-годишно безхаберие, заради което пътищата на държавата са на сегашното дередже и умират хора. Кой е виновен?
– Цялото общество е виновно, че търпи това нещо толкова много години. Този проблем нямаше да съществува, ако ние показвахме нетърпимост. Виновна е и повсеместната корупция.
– Как се чувствате вие, майката на дъщеря ви, близките ви? Как е дядото на Сияна?
– Всички се чувстваме ужасно. Единственото, което на мен ми дава смисъл да продължа да живея, е борбата да няма повече жертви на пътя.
– Някъде прочетох, че бихте простили на шофьора, предизвикал трагичния сблъсък. На кого не бихте простили?
– Не бих простил на наглите управници и институциите, които позволяват ежедневно това да се случва. Няма да им простя.
– Виждали ли сте се с шофьора очи в очи?
– Видях го, но не го помня. Беше в деня на инцидента.
– Някои политици срещаха ли се с вас? И ако да – какво ви казаха, какво обещаха?
– Лично съм се срещал с вицепрезидента Илияна Йотова и с министъра на правосъдието Георги Георгиев. Имах среща и с министъра на регионалното развитие Иван Иванов. Той ми обеща съдействие, но нищо конкретно. Каза, че ще бъдат обезопасени опасните отсечки. Дал съм му вот на доверие, така да се каже, но ако не си изпълни обещанието в максимално кратък срок, съм готов да поискам и неговата оставка.
Шефът на АПИ не беше уволнен. На мен лично ми беше обяснено, че ръководството на Пътната агенция точно е навлязло в работата и че те са хората, които могат да решат проблемите. Да видим как ще го направят и кога.
-Имате ли усещането, че вашият справедлив гняв може да бъде яхнат политически?
-Вече се опитаха да го яхнат. Политици се упражняват вече две седмици върху смъртта на детето ми. Става дума за политици от абсолютно целия политически спектър. Бих ги посъветвал, вместо да се атакуват един друг, да се впрегнат заедно и да решат проблемите с пътната безопасност.
– Заговори се за създаването на Партия „Сияна“. Самият вие бихте ли се захванали по някакъв начин с политика, ако не виждате светлина в тунела?
– Ако се налага гражданите да създават партии и да решават проблемите на обществото, това значи, че цялата ни политическа система е прогнила. Нямам намерение да правя никаква партия. Бих работил обществено и ще оказвам натиск проблемите с пътната безопасност да се решат.
– Сигурно сте се срещнали с родители на други загинали на пътя деца. Какво видяхте в тези хора – отчаяние, надежда…
– Видях това, което усещам аз в момента, и разбрах, че тази мъка не минава никога. С риск да се повторя, искам да отбележа, че не може да се търси отговорност само във водачите и да бъдат налагани мерки само на тях. Аз лично настоявам да има закон за отговорността на чиновниците. В случая със смъртта на детето ми има подадени десетки сигнали за лошия път и абсолютна чиновническа безхаберност, която е довела до загуба на човешки животи. Това трябва да бъде прекратено, а на тези чиновници потърсена наказателна отговорност. И докато не ми бъдат посочени конкретни виновници, с ясни факти, аз няма да спра да търся истината.
Имам огромна подкрепата от обществото, от страна на културната общност, на интелигенцията, на артисти, на музиканти. Те застават категорично зад моята борба.
– Какво ще предприемете оттук нататък?
– Ако проверките в АПИ не установят още виновници, ще започна да ги търся сам. С възможностите, които ми дава законът, ще искам достъп до обществена информация и ще сигнализирам прокуратурата за всички съмнения, които имам. В момента подготвям искания по достъп до обществена информация, за да получа данни какви сигнали са изпращани 5 години назад конкретно за този пътен участък, колко са тежките катастрофи и колко са жертвите.
Никога не съм очаквал, че ще ми се случи такова нещо, защото винаги съм бил много внимателен, когато возя детето си. Не съм предполагал в какъв убиец може да се превърне един тир, натоварен с 20 тона хартия. Той е трябвало да мине през пътя Ботевград – Мездра, който не знам от кого и защо е спрян от дълго време. И вместо да мине по обичайния си маршрут, този тир е минал по път, който не е предвиден за такъв трафик, навлязъл е в насрещното движение и е убил брутално детето ми.
Искам да попитам коя нормална международна компания, защото фирмата „ВИТТВЕР БЪЛГАРИЯ“ ООД, чийто камион катастрофира, е представител на Wittwer Carrier & Logistics, позволява водачи на 65-годишна възраст и с квалификация за съвсем различен тип камиони.
Искам да има законови промени, които да ограничат хора с присъди, дори и реабилитирани, да бъдат професионални шофьори. Както и да им се отнема професионалното свидетелство за управление, ако се хванати с алкохол или наркотици.
Настоявам за Закон за отговорността на държавните служители. За промени на Закона за движение по пътищата и прилагане на санкции не само към водачите. Настоявам и за промени в Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс. Оказва се, че прокуратурата не може да използва данни от трафика, за да издирва свидетели, защото водело се неумишлено престъпление. Ще ви обясня накратко – не може да използваме данни за това какви телефони са минали през дадено място на катастрофа и съответно да се намерят свидетели. Само при умишлени престъпления може да се случва това. Затова сега съм принуден чрез медиите да търся свидетели.
Петя БАХАРОВА
