Николай Василковски е емблематично лице на синоптичната прогноза на NOVA. Освен че рано-рано сутрин съобщава дали ни очаква дъжд или слънце, разведрява ефира с нестандартното си чувство за хумор. Той е част от екипа на медията още от 2010 г. Разказва, че обича природата, но и не избягва природни бедствия – озовавал се е насред наводнения, земетресения и пожари. Затова обича да казва, че върви винаги по следите на бурята. Носител е на множество награди, сред които за цялостна работа в областта на опазването на околната среда.
– Господин Василковски, вие сте сред най-ведрите лица на екрана. Най-вероятно се готвите специално за представянето на прогнозата за времето?
– Най-важното е човекът, който представя прогнозата, да предава на зрителя свежо и добро настроение. Особено сутрин рано, когато на всеки му се спи, всеки е „кисел“. Да поздравиш за някой празник, да намериш подходящ виц или шега, пряко или косвено свързани с прогнозата, е от съществено значение. Старая се да давам нещо повече от прогнозата на зрителите. Те са умни хора – могат да си отворят компютъра, телефона и ще видят какво ще бъде времето. Ако обаче ги накарам да се усмихнат, докато им съобщавам прогнозата, за мен е постижение.
– Казвате, че откакто се занимавате с прогнозата за времето, живеете с идеята, че сте постигнал максимума. Спомняте ли си първия ви ефир като синоптик?
– Винаги ще помня първия си ефир като синоптик. Бях като „дърво“. Пуснаха ми аутокю. Взирах се в буквите и в момента, в който се обърнех към картата, губех редовете. Ужас! Затова на третата прогноза просто казах на колегите: „Махнете го това аутокю, ще импровизирам!“. Усетих, че така съм по-креативен и мога да изразя себе си.
– Наскоро разведрихте ефира, съобщавайки прогнозата по бански и плавници. Ваша ли беше идеята за тази нестандартна поява?
– Моя идея беше. И дори се оказа, че продуцентите са мислели през цялото време, че просто ще застана до водното огледало. Аз от самото начало бях решил да вляза, но не казах на никого.
– Увеличиха ли се почитателите ви и съобщенията от непознати в социалните мрежи след тази поява?
– Писаха ми много хора, за да ме поздравят. Изпратиха ми картинки, както и колажи, които разни зевзеци в интернет бяха сътворили от кадрите. Все весели неща получих. Аз обичам да гледам с усмивка на живота и конкретно на такива ситуации. Спечелих и обожателки, разбира се.
– Лесно ли е създавате добро настроение пред камера особено рано сутрин?
– Всичко зависи от човека. Смятам се за усмихнат човек, който гледа да е над нещата. Рано сутрин музата още спи и трябва да я събудя с едно-две кафета. Но някак си се получава. Обичам да работя сутрин и може би това ми помага много да „изгрея“ с усмивка.
Често приятели са ме питали: „Как успяваш да си толкова весел в 6 сутринта?!“. Отговорът ми е, че аз просто отивам на работа с желание и усмивка. Ако дойде онзи ден, в който усмивката ми да изчезне, не бих си позволил да натоварвам зрителите. Тогава бих си сменил работата. Надявам се този момент да е далече. Все още мисля, че имам какво да дам на хората.
– Какво всъщност включва работата на синоптика? В колко часа започва и приключва работният ви ден?
– Конкретно моята работа е малко по-сложна, защото държа сам да си направя прогнозата. Това означава да прегледам наличните данни, да проверя атмосферната конфигурация от показатели – температури при земята, във височина, циклони и свързаните с тях фронтове и т.н. Затова отивам в офиса още в 4:00 сутринта. За 2 часа правя прогноза и след това съм готов за ефир. След това колелото се завърта, през 30 минути съм на живо. Междувременно следя радарите за валежи, гръмотевични процеси и облаци. Така във всеки момент мога да коригирам прогнозата, ако има нужда.
Питали са ме дали грешим в прогнозите. Да, най-перфектният алгоритъм също може да сгреши. Особено при гръмотевичните облаци е много сложно да бъдеш свръхточен 3–4 дни по-рано къде точно ще завали, къде ще загърми и къде ще падне градушката. Но именно затова казваме, че правим прогноза, а не диагноза.
– Казахте, че не ползвате аутокю, но вероятно не сте минали без гафове.
– Аутокюто заличава всеки напън за творческото у мен. Да следвам само написаното не е за мен. Гаф номер едно ми е денят, когато цяла сутрин обяснявах какво ще е времето в четвъртък, а то беше сряда. Доста често се случва също, без да искам, да минавам зад някой от колегите. После се оказва, че той е на живо и се получава много комична ситуация. Би ме било срам, ако един гаф е породен от незнание или неграмотност. Аз, за щастие, нямам такива. Всичко останало не може да ме накара да се притеснявам. Дори бих казал, че смешните грешки понякога са полезни за това зрителят да бъде в добро настроение. И още нещо – това показва, че нещата се случват на живо, а не са просто записани.
– Обичате да вървите по следите на бурите. Изпитвали ли сте все пак страх от природните бедствия?
– Не, по-скоро обратното. Всяко мощно проявление на времето и като цяло на природата ме изпълва с адреналин и ме кара да се преклоня пред земните сили. Когато навън започне да гърми, дори преди това – още когато започнат да се трупат гръмотевичните облаци, аз излизам на някое място с добра видимост към околността. Започвам да снимам. Това е опасно, държа да го уточня! Междувременно обаче, наблюдавам радарите за гръмотевична активност в реално време – за да знам накъде на насоча камерата и да предвидя момента, когато трябва да потърся подслон и укритие. Снимането на бури не е за всеки. Дори препоръчвам никой да не се излага на такъв риск. Никога няма 100-процентова защита от мълния. В подобни условия човек трябва да има много добра подготовка и познания, за да прецени адекватно риска, който би могъл да поеме при появата на опасна ситуация.
– Има ли бедствие или природно явление, което няма да забравите?
– Най-близо до бурята съм бил по време на изкачване на връх Мальовица. Тогава, ако не си бях тръгнал навреме от голото било, имаше вероятност да не можем да разговаряме в момента. На върха облаците се завихриха за минути, всичко около мен се наелектризира. Тогава казах на един приятел, с когото бяхме там: „Тръгвай, защото ще стане страшно всеки момент!“. Слязохме 50–100 метра надолу и върхът беше засипан от мълнии. Виждах как бурята удряше коловете от зимната планинска маркировка. Неповторимо преживяване, но и доста рисковано. Дори сега, когато си спомня за този ден, настръхвам целият – къде от мисълта, че можеше да съм ударен от мълния, къде от адреналина, който преживях.
– Пътувате много както в България, така и по света. Коя е любимата ви дестинация?
– Планинските върхове са може би най-впечатляващи. Гледките при ясно време са като пощенски картички. От високо дори и най-хладнокръвният човек ще се прехласне пред красотата на нашата природа. Наскоро се изкачих до връх Ком в Стара планина. Изживях много специален момент – наблюдавах „играта на облаците“. Отгоре тъкмо се оформяше гръмотевична буря. Невероятно е да гледаш такъв метеорологичен феномен отблизо – изпаренията от склоновете, конвекцията, кондензацията в атмосферата. Урок по физика на открито.
– Роден сте в Троян, където се запалва и страстта ви към влаковете. Какво беше детството ви?
– Цялото ми детство е свързано с Троян и моите баба и дядо там. Разходки за гъби и билки по Балкана, косене и прибиране на сено от тучните планински поляни около града, бране на ябълки и сливи от градините на фамилията ми. И незабравими моменти от летните вечери, когато играехме с десетките братовчеди. Дядо ми имаше приятел, локомотивен машинист, който управляваше влак по линията Троян-Свищов. И покрай това често ходехме на жп гарата да посрещаме и изпращаме поредния влак. Веднъж дори прекарах доста време в кабината на локомотив от Троян до Ловеч. Имах шанса да се докосна и до управлението на машината. Може би оттам идва първоначалното ми увлечение по влаковете.
Ивет САВОВА