23.8 C
София
събота, 22 юни 2024 г.

Новите големи в Европа

Най-важният човек на Стария континент ще бъде избран между четирима


Милиони гласоподаватели във всичките 27 държави от ЕС ще отидат пред урните в началото на юни, за да посочат кои ще са новите 720 депутати в Европейския парламент. Това е единствената институция в Съюза, която се избира пряко от гражданите на всеки пет години и тогава те имат думата за политиките, които се водят. А тези избори са особено важни и заради трусовете, които преживява Старият континент. Това е първият вот след Brexit и безпрецедентната ковид пандемия, във време, когато не стихват тежките военни конфликти в Украйна и Близкия изток. Резултатите ще повлияят на бъдещите политики на Съюза, но първо ще покажат какво мислят гражданите, каква е тяхната оценка за последните пет години.

И въпреки че Европарламентът няма много правомощия, именно депутатите одобряват състава на Европейската комисия до шест месеца след изборите. А един от първите избори след това ще бъде за председател на Еврокомисията. Пълният списък на комисарите ще се дебатира след лятната ваканция, за да стане факт през есента. Но макар че до вота има още десетина дни, в Брюксел вървят куп спекулации около името на новия силен човек в ЕК, макар че досегашната председателка Урсула фон дер Лайен има сериозни шансове да повтори мандата. Социологическите проучвания сочат, че ЕНП ще бъдат с голяма преднина и се очаква тя отново да е най-голямата група в Европейския парламент, което прави Фон дер Лайен основен играч в битката за председател на Европейската комисия. Германката вече даде знак, че е готова да работи с твърдодесните Европейски християни и реформисти на Мелони, за да си осигури победа.

Не са малко обаче критиците на нейната работа, които смятат, че дори само скандалът около ваксините срещу ковид може да осуети избора й. На 65-годишната германка й е време за пенсиониране, казват политическите й опоненти, а в публичното пространство вече се появяват имена на политици, които са нейна сериозна конкуренция. Едно от тях е на Йоханис Клаус, президента на Румъния. Неотдавна самият той обяви, че има интерес да оглави НАТО. Сред неговите активи е, че запази твърдата проевропейска ориентация на страната си по време на руската инвазия в Украйна. Към най-високия пост на Алианса гледа и премиерът в оставка на Нидерландия Марк Рюте и според мнозина той е с повече шансове да се пребори за стола. Клаус е представил на източноевропейските държави, а днес значението на региона става все по-отчетливо. Страните от Централна и Източна Европа не от вчера настояват за по-голяма тежест на масата на преговорите в Брюксел. Дошло е вече времето това наистина да се случи.

Бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка Марио Драги въпреки своите 76 години изобщо не е за пренебрегване като алтернатива на Фон дер Лайен. Самият той е одобряван от френския президент Емануал Макрон, което не може да се каже за германката.

Ако се сбъднат прогнозите и ЕНП остане най-голямата сила, но кандидатурата на Урсула фон дер Лайен срещне сериозна съпротива, има и друг вариант да бъде издигната жена от същия политически десен. Досегашният председател на Европейския парламент Роберта Мецола идва от най-малката държава в ЕС – Малта, което може да се тълкува като форма на висшата демокрация в Съюза. Разбира се, това си е чиста проба дъвка за наивници, които още вярват, че нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Кой ще е бъдещият председател на ЕК, ще се обсъжда при закрити врата на неформална вечеря в Брюксел на 17 юни. Това ще е първи опит на евролидерите да намерят бъдещата консенсусна фигура. Големите пазарлъци вече вървят с пълна сила и това, че един лидер на дадена държава има съображение по някоя кандидатура или защитава друга, често означава, че си е намерил разменна монета.

Урсула фон дер Лайен с политическа подкрепа и прокурорско разследване

Тя е готова да се пазари и с крайнодесните в името на високия пост, който иска да запази

Първата жена, която оглави Европейската комисия преди пет години, е напът отново да застане начело на изпълнителната власт на ЕС. На 7 март в Букурещ 65-годишната Урсула фон дер Лайен получи 400 гласа от делегатите на конгреса на ЕНП, 89 бяха против. Френската делегация обяви, че ще гласува срещу нея, но в крайна сметка Фон дер Лайен стана водещ кандидат на дясноцентристката Европейска народна партия за предстоящите избори. „Нашата мирна и обединена Европа е предизвикана както никога досега от популисти, националисти и демагози, които искат да погазят нашите ценности“, каза тя пред делегатите в румънската столица и обеща икономически напредък, помощи за фермерите, повече финансова и военна подкрепа за Украйна.
Въпреки одобрението, което получи от собствената си партия, нейният избор изобщо не е сигурен. През 2019 г. тя беше подкрепена в парламента от коалиция на консервативната Европейска народна партия, социалистите и либералната група Renew Europe, което й даде слабо мнозинство от девет гласа. С прогнозирания възход на крайната десница на предстоящите избори не може да се каже дали гласовете на тройната коалиция ще й бъдат достатъчни. Очаква се евроскептиците да спечелят повече места в новия парламент, което ще принуди бившия военен министър на Германия да търси още гласове вдясно. Тя вече обяви, че ще бъде готова за сделка с групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) след изборите, но този неин ход може да компрометира коалицията със социалистите.

Родена през октомври 1958 г., Урсула Гертруд фон дер Лайен живее като дете 13 години в Брюксел, където баща й е един от първите европейски държавни служители. Едно от общо седем деца, тя е отгледана в традиционно християнско семейство. Учи икономика в Гьотинген, а по-късно и в Лондон. По-късно сменя професионалните си интереси и следва медицина, работи като асистент-лекар в женска клиника в Хановер и се дипломира като доктор през 1991 г.

Омъжена е за Хайко фон дер Лайен, с когото имат седем деца. Няколко години, докато той работи Станфордския университет, е домакиня. Политическата й кариера започва през 2003 г., след като е избрана за Бундестага на Долна Саксония, място, което ще запази до номинацията си за председател на ЕК през 2019 г. В първото правителство на Меркел е министър по въпросите на семейството, възрастните хора, жените и младежта. След това става министър на труда и социалните въпроси. Последно е министър на отбраната и е първата жена в Германия на този пост, но търпи много критики.

Разкритие от 2014 година на ARD, немска обществена медия с централа в Майнц, отлично описва състоянието на Бундесвера по това време. В ръцете на журналистите попада конфиденциален доклад, който описва как немците са се справяли с недостига на оръжия при общо натовско учение. По време на тренировките германската военна дивизия не е имала достатъчно тежки картечници и затова вместо тях е използвала… метли. Боядисани в черно, метлите били разположени върху бронираните машини. Впрочем същата дивизия, екипирана по този начин, е била част от най-важните групи за бързо реагиране в Европа, която първа би трябвало да отбранява границите ни при инвазия.

За да си осигури втори мандат на поста, Фон дер Лайен трябва да бъде номинирана от европейските лидери и потвърдена от Европейския парламент чрез публично гласуване. И макар че шансовете й са високи, не бива да се забравя, че първият й мандат е сериозно опетнен от скандала с ваксините срещу ковид на „Пфайзер“. Първоначално разследването беше открито от белгийските съдебни власти в град Лиеж в началото на 2023 г. след наказателна жалба, подадена от местния лобист Фредерик Балдан. По-късно към него се присъединиха унгарското и полското правителство. Твърди се, че Фон дер Лайен е разменяла текстови съобщения с шефа на „Пфайзер“ Алберт Бурла в навечерието на най-голямата сделка за ваксини в ЕС в разгара на пандемията от ковид. Поръчката е на приблизителна стойност над 20 милиарда евро. Случаят е прехвърлен на европрокуратурата.

Друг скандал замесва името на Фон дер Лайен с назначаването на евродепутата от собствената й партия Маркус Пипер на доходоносен официален пост – пратеник на МСП в Европейската комисия. Това предизвика вълни от протести от членове на ЕП и от висши служители в самата Комисия.

Немскоезичният Клаус Йоханис е любимец на европейските консерватори

Мандатът на румънския президент изтича през декември и той вече даде заявка за международна длъжност

Румънският президент Клаус Йоханис неочаквано обяви през март, че ще се кандидатира за шеф на НАТО. Това беше сериозна изненада на фона на подкрепата, която много държави от Алианса демонстрират към дългогодишния премиер на Нидерландия Марк Рюте, който в момента е в оставка.

През февруари Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия подкрепиха Рюте да наследи Йенс Столтенберг като ръководител на НАТО и това му предостави огромни шансове да спечели битката. Лидерите на НАТО се назначават с консенсус, което означава, че всички 32 членове трябва да се съгласят с окончателното решение.
Румънският президент обаче обяви намерението си, заявявайки, че източноевропейските държави се нуждаят от по-добро представителство в евроатлантическите лидерски роли. Дали тази му амбиция не е по-скоро заявка изобщо към висок международен пост, засега може само да се спекулира. Сигурно е обаче, че Йоханис, чийто втори мандат изтича в края на годината, няма никакво намерение да се отказва от голямата политика. Името му дори вече било част от задкулисните преговори за ръководител на Европейската комисия.

Президентът на Румъния е любимец на европейските лидери, особено на консерваторите. Както Макрон, така и германският канцлер Олаф Шолц го хвалят, че е запазил страната си в прозападния и проевропейския лагер след нахлуването на Русия в Украйна. А точно по тази линия се отправят критики към Унгария, Словакия и България. За разлика от Полша, Румъния спазва стриктно правилата на единния пазар на ЕС и не наложи едностранно ограничения върху украинското зърно. Всичко това засилва авторитата на Йоханис като силен проевропейски лидер.

Освен това Румъния е една от държавите, които граничат с Украйна, и прие хиляди бягащи в първите седмици на войната. Букурещ е и най-верният поддръжник на Молдова, която се намира между Румъния и Украйна и е изправена пред многократни опити за дестабилизиране от симпатизиращи на Кремъл политици.
Мнозина твърдят, че е време източноевропеец да ръководи ЕК. Ако е така, немскоговорещият Йоханис е на добра позиция, произхождайки от същото политическо семейство като Фон дер Лайен. Решението на ЕНП да проведе изборния си конгрес в Букурещ също показва силните му позиции в групата.
Клаус Йоханис е първият президент на страната, който не е етнически румънец. Прадедите му са саксонци, заселили се в региона на Трансилвания от XII век. Роден през 1959 година, той е син на трансилванските саси (немскоезична общност) Сузан и Густав Хейнз Йоханис. След пенсионирането си през 1991 г. двамата емигрират в баварското градче Вюрцбург.

Бившият учител по физика печели изненадваща победа като кмет на трансилванския град Сибиу през 2000 г. и е преизбиран няколко пъти по предложение на Демократичния форум на германците в Румъния. Успява да постави историческия град на туристическата карта и да му осигури титлата Европейска столица на културата през 2007 г. Едновременно с това привлича румънски и международни инвеститори в новата индустриална зона. През 21 декември 2014 година Йоханис е избран за президент на Румъния и тази година изтича вторият му мандат.

Твърде вероятно е да не успее да се пребори с Рюте за високия пост в НАТО, но пък точно тази година ще има още авторитетни вакатни позиции на европейската сцена. Ако все пак Фон дер Лайен вземе още един мандат, не е невероятно Йоханис да остане неин заместник. Десетдневната му обиколка в Африка в края на 2023 г. провокира слухове, че може да се стреми да си осигури позицията на върховен комисар на ЕС по външната политика. Обсъжда се и нова позиция на еврокомисар по отбраната. Постът председател на Европейския съвет също сторо ще остане свободен, след като Шарл Мишел реши да се кандидатира за евродепутат.

Роберта Мецола е против абортите, защитава правата на гейовете

Амбициозната малтийка е чиновник от кариерата със солиден стаж в Брюксел

Тя е най-младият председател на Европейския парламент. Освен това е първият представител на най-малката страна в ЕС на този пост. Населението на островната държава, разположена в центъра на Средиземно море, е малко над 500 000. Роберта Мецола е родена през 1979 г. и завършва Юридическия факултет на Малтийския университет, където учи европейско право и политика. От 2004 до 2012 г. работи в постоянното представителство на Малта към Европейския съюз като аташе по правно и съдебно сътрудничество и оглавява отдела за правосъдие и вътрешни работи. След това една година е юрисконсулт към върховния представител на Съюза по външните работи и политиката по безопасност баронеса Катрин Аштън.

45-годишната малтийка е известна като противник на абортите, но в същото време се обявява и за защитник на правата на ЛГБТ. Пое щафетата за председател на Европарламента от Давид Сасоли. В момента Роберта Мецола е една от трите жени, оглавяващи висши ръководни органи в Европа, наред с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и Катрин Лагард, която управлява Европейската централна банка.
Когато стане дума за нейната биография, винаги се споменава гласуването през 2015 г., когато тя се присъединява към други малтийски евродепутати, обявявайки се категорично против абортите. Преобладаващо католическата Малта е единствената страна на ЕС с пълна забрана на абортите.

Мецола е член на ЕНП, което дава основание да се смята, че ако не се стигне до консенсус за втори мандат на Фон дер Лайен, план Б може да бъде младата малтийка. Тя отдавна е част от брюкселския балон, въпреки че в обръщение към евродепутатите обеща „да го спука“.

От близо двадесет години е омъжена за финландския политик Уко Мецола, член на партията „Национална коалиция“, генерален директор на The Cruise Lines International Association за Европа. Двамата имат четири деца. Съпрузите участват в изборите за Европейския парламент през 2009 г. и са първото семейство, което се кандидатира от различни държави на ЕС.

На 18 януари 2022 г. Роберта Мецола беше избрана за нов председател на ЕП с мандат от две години и половина. Тя наследи на поста италианеца Давид Сасоли от „Социалисти и демократи“. По принцип всички изборни длъжности в ЕП (председател, заместник-председатели, квестори, председатели на комисии и заместник-председатели) са с мандат от две години и половина. Изборите за тези позиции се провеждат в началото на петгодишния мандат на ЕП и по средата му. Като председател на Европейския парламент, Мецола успя да остане над политическите битки. Но в същото време показа силен политически гръбнак. Тя е първият лидер на ЕС, който посети Киев след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. и така даде заявка за сериозно европейско лидерство.

Няма никаква основателна причина България да не бъде приета в Шенген, след като е изпълнила всички условия, както повтаряме 11 години, заяви Мецола през ноември миналата година. По-късно ветото беше вдигнато, но само по въздух и вода, което е само 3 процента от трафика.

„Супер Марио“ се връща в политиката

Спасителят на европейската валута винаги се появява, когато има овакантени европейски постове

Новината, че председателят на Европейския съвет и бивш министър-председател на Белгия Шарл Мишел се кандидатира за Европарламента, върна името на Марио Драги в политиката. 76-годишният италианец е бивш управител на Европейската централна банка и като негов актив се приписва спасяването на единната валута по време на последната криза. Вече се разпространяват спекулации, че той е възможен вариант да наследи Мишел, а защо не и Фон дер Лайен, ако около нейната кандидатура не бъде постигнат консенсус.

Унгария ще поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС от 1 юли. Новоизбраните членове на ЕП трябва да встъпят в длъжност до средата на юли и това е последната дата, на която Шарл Мишел може да остане председател на Европейския съвет.

Драги е роден през 1947 година в Рим, има докторска степен по икономика от Масачузетския технологичен институт, бил е изпълнителен директор в Световната банка, управител на централната банка на Италия. Марио Драги е икономист, банкер и професор, който помогна за провеждането на икономическа реформа в някои от най-големите корпоративни и финансови институции в Италия, преди да стане министър-председател през 2021 г. Оттегли се от обществения живот през 2022 г., след като времето му като премиер беше прекратено от предсрочни избори. Но през миналата година стана съветник в ЕС, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го помоли да напише доклад за несигурната конкурентоспособност на блока.

Италианецът е близък с френския президент Еманюел Макрон, който напоследък не скрива съмненията си около кандидатурата на германката за втори мандат. Макрон изигра решаваща роля за избора й преди пет години, но днес вече водел разговори с лидери на държави от ЕС да намерят различен кандидат. Именно Марио Драги е сред вариантите. Той обаче няма ясна политическа принадлежност, което би било проблем за членовете на ЕНП, ако групата отново има сериозна преднина на европейските избори. В същото време никой не отрича, че авторитетният италиански политик е сериозна консенсусна фигура.

„От една страна, той е чудесен технократ, така че разбира естеството на проблемите, с които трябва да се справи, а от друга, е и добър политик, защото на много технократи им липсва тази политическа чувствителност“, смята Франческо Липи, професор по икономика в университета „Луис“. Драги вярва, че бъдещето на Европа се нуждае от радикална промяна, и е готов да я започне. Той иска една по-конкурентоспособна Европа. В Италия хиляда души са подписали манифест, в който призовават да бъде издигната кандидатурата на Марио Драги за председател на Европейската комисия.
Името на бившия италиански премиер често се появява, когато високите международните столове останат празни. Неслучайно той спечели прякора си Супер Марио заради способността си винаги добре да се ориентира в европейската политика.

МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини