Аритметика на тъгата. Тази фраза ми дойде на ум, докато преглеждах параметрите на предложения от финансовия министър Асен Василев бюджет за 2024 година. Аритметика е, защото основната цел в него е да се попълни екселската таблица, така че накрая сметката да излезе на дефицит от 3 процента. Тази аритметика е елементарна и задачата би могла да се реши от всеки гимназист, който има поне четворка по математика. За написване е лесно, защото няма нужда човек да се съобразява с реалностите, да обръща внимание на необходимостите и да ги балансира с перспективите на бъдещето. Просто се попълват числа, чийто сбор накрая да даде желания от финансовия министър аритметичен резултат. Ако разходите станат прекалено големи, можем да си измислим, че и приходите ще са големи. А те няма да бъдат големи по най-различни причини. Но затова ще мислим другата есен, когато се окаже, че сметката пак не ни излиза. До тогава ще имаме време да измислим всякакви оправдания и трикове, за да се измъкнем.
Тома БИКОВ
Тази аритметика е тъжна най-вече, защото нейното самоцелно осъществяване лишава от възможности за развитие цели компоненти на българското общество за години напред. Тъжна е, защото тя е единствено изява на една измама, която Асен Василев повтаря на няколко пъти в качеството си на финансово министър. Трябва буквално да сме си изгубили ума, ако не сме в състояние да видим, че бюджетните прогнози на този човек до сега не са се сбъдвали нито веднъж. И затова, забележете, винаги е виновен някой друг. Това е класическа шарлатания, която в България продължава прекалено дълго.
Ще дам за пример бюджета за 2023 година, който беше приет през месец юли. Тогава министърът на финансите имаше за задача да направи шестмесечна прогноза на приходите и разходите и то като се опре на базата на вече отминалата половин година. И не се справи! Днес става ясно, че приходите са с 2,3 млрд. лева по-малко от предвидените! Казано накратко, Асен Василев не е в състояние да предвиди какво ще се случи с финансите на държавата за шест месеца напред, а ние очакваме от него да управлява дългосрочни тенденции, каквато би трябвало да е задачата на всеки финансов министър. И затова не е виновен никой друг, освен него. Защото шефовете на цялата приходна администрация, начело с директора на Националната агенция за приходите Румен Спецов са хора, които са лично негови назначения.
Не на последно място – тъгата в българските публични финанси лъха все по-силно и от концептуалната неадекватност на Василев по отношение на разходите. Разходите в един бюджет се делят на две основни групи – социални, които покриват текущи необходимости като здравеопазване, социална политика и пенсии и разходи за развитие, които включват инвестиции в стратегическа инфраструктура, образование и култура. Не е нужно човек да бъде финансист, за да стигне до извода, че разходите за развитие би трябвало да предшестват социалните разходи, защото вторите са зависими от първите, а не обратното. Когато спреш развитието на едно общество, каквото Василев последователно прави от близо три години, няма как да ти стигнат парите за пенсии, здравеопазване и социална политика. В продължение на близо три години този човек раздува социалните разходи и сега идва време за плащане на сметката и затягане на колани. Неговата логика обаче отново е да вземе от парите за развитие, като намали парите за култура и образование като процент от брутния вътрешен продукт. За стратегическата пътна инфраструктура изобщо не може да се говори, защото големите проекти замръзнаха през последните три години.
Докато предлагаше 24 май да стане национален празник, Асен Василев обяви, че културата и образованието трябва да бъдат приоритети за българската държава. Съпартийците му от ПП – ДБ даже внесоха предложение за текст в конституцията, който да гласи, че тези два сектора са „стратегически приоритети“. Резултатът от тези големи приказки е, че догодина можем да се окажем с първите затворени музеи, библиотеки, читалища и галерии. Причината е бюджетната политика на Асен Василев. За догодина той предвижда доходите на работещите в културния сектор да бъдат замразени. Впрочем, те са почти замразени през последните 3 години. Отпускат се допълнително 28 милиона лева за дейности, 9 милиона лева за филмопроизводство (това се прави, защото Василев знае, че филмопроизводството винаги връща не малка част от финансирането си обратно в бюджета) и 50 милиона лева за сценични изкуства. Голяма част от последните ще отидат за покриване на дефицита на театри и опери, който беше формиран през тази година.
Тази бюджетна политика означава, че финансовият министър казва на дейците на културата, че ще трябва да работят повече срещу доходи, които ще се доближат до минималната работна заплата. Това е не само тъжно и цинично, но и опасно за цялостната културна инфраструктура на българското общество. Това е така, защото рязкото увеличение на доходите на учителите, което се случи преди няколко години, съчетано с ниските заплати в културата, принуждава музейни работници, галеристи и читалищни дейци да се преквалифицират като учители или най-малкото да си търсят друга работа. Така, в краткосрочен план, тези културни средища ще останат без хора, които да работят в тях. Още през пролетта обаче Асен Василев им каза, че ще дава пари за култура само срещу резултати. Така и не обясни, какво означава културен резултат, но явно е имал предвид, че онази част от културата, която не може да функционира на пазарен принцип, ще трябва да бъде закрита.
Когато става дума за резултати обаче, би трябвало винаги да си задаваме и въпроса – а какви са резултатите на ръководеното от Асен Василев финансово министерство? Добър резултат ли са сбърканите бюджетни прогнози, неизпълнените приходи, фантасмагориите и шарлатанията, които унищожават авторитета на едно от най-важните министерства? Този човек е толкова нахален, че изисква резултати от всички с изключение на себе си. А неговите резултати са достатъчно видими. В тях влизат и спрелите от две години до степен на нулева усвояемост и управлявани лично от него еврофондове и вкарването на България в сив списък за пране на пари заради неспособността му да изготви необходимото законодателство. Уточнявам, че докато България влизаше в сивия списък, от него излязоха Панама и Каймановите острови. Според експертите, присъствието в този списък ни гарантира още по-голям спад на инвестициите и сигурно неприемане в Еврозоната.
Бихме могли да изброим още редица провали на Асен Василев, но това нито ще направи ситуацията в публичните финанси по-спокойна, нито ще върне изгубените години на спряло развитие. Първата мярка, която трябва да се предприеме, е за министър на финансите да бъде избран финансист, а не рекламист.
