Ainda Estou Aqui е покъртителен, но дълъг, това е хронично заболяване на съвременното кино. Не бях гледала филм на Валтер Салес след слабата екранизация по Джон Керуак „По пътя” (2012). Ainda Estou Aqui е покъртителен. Военната диктатура в Бразилия (1964-1985). Годината e 1970-та. Рио де Жанейро. Юнис (Фернанда Торес) плува в океана (след време ще я видим отново в същото положение). На плажа е многолюдната й челяд – пет деца. Малкият Марсело (Гийерме Силвейра) намира куче. Отнася го в къщи и с разрешението на благия му баща Рубенс Пайва (Селтон Моле) кутрето става член на семейството. То е задружно, а елегантната и енергична Юнис бди над всички.
Много се обичат с Рубенс Пайва. Той е бивш депутат и настоящ инженер. Живеят в просторна къща, видимо са с радостен стандарт. Но той не се е отказал от политическата дейност – противник е на режима. Върши тайни опозиционни работи. Семейството посреща гости, но във въздуха витае страх. Дори своенравната Верока (Мария Мануела) с камерата, влюбена в Джон Ленън и „Фотоувеличение” на Антониони, е унизена от военните. За да я предпазят, родителите й я изпращат в Лондон с приятелско семейство. Неочаквано пристигат военни в дома им и отвеждат Рубенс Пайва под претекст, че искат показания. После е ред на Юнис и една от дъщерите – с черни чували на главите. Детето е пуснато веднага, но майката е държана дни наред – виждаме чертички върху стените.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
