35.8 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

Новото е добре забравеното старо – от Милена Фучеджиева


Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Когато излезе този текст, вече ще се водят преговори за правителство. Демокрацията работи въпреки ниската избирателна активност, който трябва, е сложен на място. Каквото и правителство да се сформира начело с ГЕРБ, ролята му няма да е за завиждане, защото ще трябва да се справя с непредвидимия „смел нов свят“ на следващия американски президент и неговия противник или приятел – Путин. Ще трябва да се взимат решения заедно с другите европейски държави дали да се създаде обща европейска армия, както предложи италианският външен министър, или всяка държава значително да увеличи военните си разходи, за да се въоръжи така, както бяхме въоръжени, преди масово да се заблудим, че ще живеем в утопичен вечен мир.

Крахът на тази илюзия пада най-вече върху моето поколение, което изгради България такава, каквато е в момента. Младите все още не са наясно какво ги чака, а ние подозираме. Всяка голяма война като тази, която все по-явно предстои пред Европа, извън военните действия ще носи със себе си всякакви недемократични изяви. Всяка война разделя допълнително вече непоправимо разделените от социалните медии общества, всява недоверие, омраза, загърбване на хуманността, обрат в извоюваните демократични територии. Еволюиралият свят не се дели само на държавни територии с техните граници, които хора като Путин не желаят да спазват. Той се състои и от едни невидими територии, извоювани с кръвта и трагедията на предишните поколения, преживели Втората световна война. Тези невидими територии създадоха обединена Европа, както и една Америка, в която всеки новодошъл от който и да е по-малко еволюирал край на света има реален шанс да даде най-доброто от себе си и да получи обратно реална оценка за качествата си, правеща го успял гражданин не само на Америка, но и на света.

Много хора се опитват да споделят с мен, че Америка загива, че тя е империята, която рухва. Да, Америка има много вътрешни проблеми, но тя винаги е била демократичен рупор, който се бори и със себе си за свободите не само на собствения си народ. След КОВИД-19 волатилността на политиците и нестабилността на правителствата по света и в България са резултат и от пандемията. Дългият ковид или тежкият ковид са нанесли сериозни щети на мозъците на много хора, а оттам и на техните реакции в средата, в която се намират. Ковид увеличи като под микроскоп всички недостатъци в обществата ни, накара ни да разберем, че всичко може да свърши бързо и апокалиптично като на кино, и съответно направи реакциите ни по-крайни и категорични – за добро или за зло, в зависимост от степента на емоционалната ни интелигентност.

Америка да не я мислим. Могат да се вадят доказателства за устойчивостта й и добронамереността й към чуждото, което тя подслонява до безкрай, но това няма да намали омразата към нея, защото руските тролове са армия, която не убива пред очите ни, а отравя мозъците в полза на един диктатор, който няма да успее в далечна перспектива. Той може да печели битки на украинска територия, но с кръв или безкръвно за Европа, той е обречен. Лошото е, че ще трябва да преминем през тези опасни времена, което означава, че ще трябва да пазим човечността си повече от всякога.

Участвах в литературна конференция в Норвегия на тема „Думи и насилие“ с подзаглавие „Война, литература и завръщането на идеологията“. Една от основните теми беше съдбата на писателите колаборационисти от Втората световна война след войната. Бяхме в Арктическия кръг, на 30 километра от град Буда, който в момента е европейска столица на културата. Конференцията е част от програмата на това голямо културно събитие. Озовахме се в малко райско местенце, където слънцето не залязва през лятото. Всички европейци и американци бяхме хронично недоспали заради невероятното съчетание между нощна тишина и златно-оранжевите лъчи на слънцето. Условията, осигурени с европейски грант от университета „Норд“ по инициатива на Кйетил Ансгард, професор по интелектуална история, бяха фантастични. Дори академичните звезди, които са участвали в не една конференция, отбелязаха, че нивото на тази е изключително.

Имах честта и удоволствието да представя България с „Ваймар Експрес“, чиято роля беше да открие конференцията. Лекциите на световни имена, между които Жизел Сапиро от Висшата школа за социални науки в Париж и Питър Макдоналд от Оксфорд, както и други, бяха разкриващи за мен като българка, познаваща само историческия дискурс, наложен с идването на демокрацията. Той се оказа лимитиран и неадекватен на начина, по който европейската академична общност дискутира последиците за литературните среди от Втората световна война. Този текст няма как да разкаже за чутото, само ще спомене едно, което не е нищо ново. Социологическите изследвания на нагласите за това какви са характеристиките на хората, подкрепящи националсоциализма, показват, че те са от нискообразованата работническа класа. В България, която продължава да твърди, че тук не е имало нацизъм въпреки наличието на Закона за защита на нацията, се заклеймяват единствено комунистите като простаци от нискообразованата работническа класа. Но това е най-малкият пример за политизирането и липсата на обективност в тълкуването на българската история. И за съжаление, в момента, в който си позволиш да се отклониш от този дискурс и да повдигнеш завесата на предшестващото комунизма, ти автоматично си заклеймен като комунист. Съответно всички присъстващи на тази конференция бяха „комунисти“. Само че норвежците са последната нация, която може да бъде обвинена в слабост към комунизма. Дадох си сметка, че за пръв път от много време се намирам в общество, в което абсолютно никой няма грам слабост към Путин, Русия и комунизма от миналото. Норвежците, за разлика от нас, нямат слабост и към нацизма, въпреки че Хитлер ги е смятал за чисти арийци. „Ваймар Експрес“ беше предложен като задаващ тона на тази конференция.

Аз не пиша публицистика, за да печеля приятели или привърженици, а за да допринасям за културата на българското общество тук. Съответно темата за националсоциализма в България изобщо не е приключена, дори напротив, тя тепърва трябва да бъде обсъждана със съответните преоценки спрямо личности, пред които българските президенти се прекланят на 1 февруари, Деня за почит на жертвите на комунизма. Несъмнено несправедливо осъдените и убитите са много, но не всички имена, които са на Мемориала, заслужават почит. Впрочем настъпи изненада, когато споделих, че има такъв мемориал. Обясних на европейската академия, че болшевиките са настоявали за повече присъди. Това обаче не изчерпа изненадата им за минутата мълчание пред името на един Александър Белев, комисар по еврейските въпроси.
Литературните конференции няма да оправят света, но служат за сверяване на часовниците в сегашния исторически момент какво и как да се поднася като обучение на младите европейци. България е категорично изостанала в съвременното, не-политическо, историческо тълкуване на собствената си история. Неполитизираното отношение към историята ни определя до голяма степен и способностите за критично мислене и възприемане на съвременната реалност на много от младите хора в България, които се лашкат между омраза към Америка, почит към Путин, подигравки към Байдън, влюбване в нови безпринципни политици, готови да предадат България на Русия, вкопчване в националното и заедно с всичко това, желание да притежават всички права, свободи и материални екстри, издействани им не от СССР или Русия, а от Западна Европа и Америка.

Новото е добре забравеното старо, за добро или за зло. Времената са смутни, налагат се изострено чувство за реалност и ясни национални приоритети – европейска България и нищо друго. Но за да стане такава, тя трябва да е честна към себе си и към бъдещите поколения с истината за миналото.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини