Народното събрание прие на първо четене законопроекта за нова Антикорупционна комисия. Бързината, с която депутатите гласуваха създаването на новия орган, се диктува от сериозен натиск от страна на Брюксел. В момента Европейската комисия е блокирала около 215 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тъй като България все още няма работеща и политически независима антикорупционна структура.
Рискът обаче е още по-голям: след закриването на предишната комисия, Европейският съюз предупреди, че страната ни може да бъде принудена да върне и вече получени 143 млн. евро, отпуснати целево за реформата. При най-неблагоприятно развитие общата финансова щета за бюджета ще надхвърли 358 млн. евро.
Ясен знак за спешността на ситуацията е решението на народните представители да съкратят срока за предложения между двете четения на едва четири дни, което показва наличието на силна политическа воля за финализиране на закона.
Новата комисия ще се състои от петима членове, излъчвани на квотен принцип от различни ключови институции — Народното събрание, президента, върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. Те ще имат 5-годишен мандат без право на повторно избиране. С цел да се избегне концентрацията на власт и политическо влияние, председателското място ще се ротира всяка година чрез теглене на жребий.
Бъдещият орган ще бъде натоварен с мащабни правомощия. Освен с превенция и анализ на корупционната среда, комисията ще се занимава с разследване на подкупи, длъжностни злоупотреби и пране на пари. В обхвата на дейността ѝ влизат още проверките на имуществени декларации и конфликт на интереси, като за целта структурата ще разполага с пълноценни оперативно-издирвателни функции.