Между най-добрите световни експерти в нумизматиката е и нашия българин – д-р Тенчо Попов. Той е незаменим експерт в областта на средновековното българско, сръбско и късновизантийско монетосечене. Негови са хипотезите за монетите на Михаил II Асен, отдавани доскоро на Мицо, на Михаил Асен, сина на Йоан III Асен, сечени през 1304 г. в Солун, на Константин II Асен, сина на Йоан Срацимир – сребърна монета, несполучливо приписана на Константин Драгаш.
Научните му търсения са издадени в монографията „Студии върху българското средновековно монетосечене с изводи за историята“, публикувана през 2020 г. и отдавна изчерпана от книжарската мрежа. Току що излезе от печат неговата нова монография „Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г.“
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
-Д-р Попов, как се озовахте в дебрите на нумизматиката?
-В събирането на антични монети ме е насърчил още в моето детство дядо ми, който е членувал във филателно дружество от 1920 г.
Той ми разкри като в криминален филм връзката: – монети и средновековна българска история. Аз най-търпеливо я изучих в детайли, защото ми стана много интересно. Образованието ми не е свързано с историята, но хобито ми на нумизмат изискваше задълбочени познания по българска, сръбска и византийска история.
Днес опитът ме е научил, че в средновековните монетосечения на балканските държави се следват общи правила, тегловни стандарти и иконографски изображения. Една монета не може да е резултат на случайно хрумване. За да я индентифицираш ти трябва прилагането на научна методология, каквато за съжаление все още не е публикувана.
Давам прост пример: – на своите монети владетелят се изписва с официалното си име, а не с прозвището си. Ето защо не може да има монети от името на Мицо, което е несъмнено умалително название на името Димитър, нито пък на сръбския крал Стефан Урош II, изписан с простонародното си име – Милутин.
Прочетете цялото интервю на сайта за изкуство bgart.bg
