Забелязвам, че на ПП винаги другите са им виновни за некадърността, която проявяват. Когато не са на власт, задължително Борисов и Пеевски са виновни за всичко, което ПП ползват за негативен лозунг в опит да мобилизират електорат. Когато обаче са на власт, ОТНОВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Борисов и Пеевски са им виновни.
Ето, сега защитават кмета Терзиев, както се изрази Кирил Петков „на 1000%“. Обединената некадърност винаги се защитава срещу всеки, който не е част от нея. Терзиев е симпатичен млад човек, мамино ДС синче, получил в живота всичко наготово. Беше ясно от самото начало, че Терзиев няма да може да управлява София, не защото има заговор срещу него, а защото човекът няма политически опит и качества да управлява сложните и конфликтни интереси в столицата. И сега пепейството обяснява, че някой политически враг тормози Терзиев и създава непоносима ситуация. Окей, но политическата враждебност е част от политиката и трябва да умееш да се справяш с нея.
Политикът и добрият управник не са самоизлиращи се същества, които са честни, умни и можещи, но насаме в тоалетната. Добрият градски управник е добър комуникатор, добър финансист и добър визионер, а също и добър помирител. А ПП са всичко друго, но не й умиротворяващи. Те са войнствени, но без да са силни във воюването. И те като Терзиев паднаха отнякъде, без опит, но с протекция и с единствените качества да създават измамни илюзии. Дали Осиковски ще назначи Росен Христов в радевия служебен кабинет, или Байдън ще спомене името на Кирил Петков, все тая, някой урежда човек, който не умее сам да си извоюва позицията на базата на личен опит и доказани качества.
Затова, напоследък падащите от Марс в българската политика ошашавиха държавата с некомпетентността си, която произвежда катастрофи. Терзиев явно не може да се справи, но няма да подаде оставка, защото неможачите никога не подават оставки. Тях ги слагат и ги махат други хора, и личните им решения не са лични и не са плод на воля и достойнство. Тях някой ги мести тук или там.
Посредствеността винаги е златна, защото е среда на оцеляването, всичко се отълпява и не дразни общото, включително и ако да става дума за партийна атмосфера. Виж, ако Терзиев можеше, щеше да предизвика по-големи проблеми от просто стачки, защото щеше да е заявка за политическо бъдеще.
В България много от правилата на успеха са обърнати наопаки, защото тук липсата на логична оценка е обичайно състояние за мотивите на клептокрацията. Ако някой не може, отива напред, ако някой може – се отстранява. Така и Терзиев стана кмет на София, само по роднинска линия. Той не може, значи трябва и има смисъл. Понякога дори и политическият враг подкрепя лошия избор, защото неможенето на врага, е удобно за по-нататък. Дето се казва, не му пречете на врага да се проваля.
Калина АНДРОЛОВА