Милена Фучеджиева
Една майка изпраща на някого снимка на дъщеря си с текст „А това е дъщеря ви на 26…“. На пръв път нормален текст, в който хем леко се хвалиш с детето си, хем си леко изненадан. 26-годишната дъщеря Габриела е в садо-мазо костюм. Ако човек не е запознат със случая, ще си каже, че дъщерята на Силвия Богомилова се е маскирала за Хелоуин. Снимката е направена в апартамент. На пода се вижда нещо като дъска и като че ли легнал заек. Замъглено. На стол зад Габриела седи бяло коте, чиито предни лапи странно ги няма в кадър.
Случаят с Габриела Сашова и Красимир Георгиев е дъното на дъното. От снимките им ни гледат обикновени млади българи – тя е обилно татуирана, той е с мускули. Татуировките показват и възможности. Снимки на Габриела от пътуванията им също показват възможности. В медиите се спекулира, че майката Силвия Богомилова е била кандидат за кмет от ДБ в село Дивотино. Селото не е виновно, че се казва така, а вероятно винаги има причина села, градове и хора да се казват по определен начин. Но да не демонизираме невинното село и неговите жители. Те нямат вина за случилото се, а и това, че Богомилова е била кандидат за кмет от ДБ, също нищо не означава. Все още не се изисква психотест за кандидатите за политически длъжности, а може би трябва.
Проблемът с ербап майката, която глупаво приканва яростните заради дъщеря й граждани да я намерят и да си покажат лицата, е, че тя май е съучастник. Снимката, в която показва дъщеря си, надвесила се над замъглен заек, няма как да не е предизвикала въпроси като какво Габриела прави в този костюм и какво и защо е замъглила. И какъвто и отговор да е дала на майка си, тя не би трябвало да е изпращала снимката на никого, ако самата тя има съвест, морал и всички изтъркани думи, които ни описват като нормални, добри хора.
Тези хора не са нито добри, нито нормални. Мухльото с мускули, който не е мъчил животинчета, но е снимал мъченията им, е олицетворение на баналността на злото. Габриела явно е искала да живее нашироко и да се простира по-далече от татуировките си. Кой и как им е дал идеята да извършват садистичните си убийства? Дали е някой от тъмната мрежа, dark web, или е познат на познат, далечно случаен човек – би било добре службите да разкажат на обществото този случай от самия му зародиш, за да видят родители и деца как се формират садисти и психопати. Признавам, не бях чувала за фетиш с измъчване на животни. Няма смисъл да се губят думи и време за търсене на причините на психологическата извратеност на подобни хора. Слава богу, изглежда всичките „клиенти“ на Габриела и Красимир са чужденци.
Но какви са причините едни на пръв поглед напълно нормални млади българи да се окажат способни на подобни чудовищни действия? Баналността на злото тук е толкова неразбираема, колкото през Втората световна война приемането от страна на германците за нормално хора да бъдат избивани заради формата на черепа им. Габриела и Красимир са си казали: какво пък толкова, това са котки, зайци и малки животни, които са лишени от интелект, душа и смисъл да съществуват. Защо да не направим пари, измъчвайки ги, щом предлагат МНОГО пари. Но колко са много пари? Знаем, че за едни много е едно, за други, друго. Габриела и Красимир не изглеждат като хора, израснали в мизерия. Ще сме благодарни на службите да споделят с медиите биографиите им, както и тези на родителите им. Разбира се, не може всичко да се обяснява с произход и възпитание. Още повече че познати от селото твърдят, че Габриела е израснала в любящо семейство.
Бащата на един от най-ужасяващите американски, а и световни серийни убийци Джефри Дамър убил, разчленил и ял труповете на 11 мъже, е бил напълно нормален човек, който обаче е бил твърде зает с кариерата си и оставил грижите за малкия Джефри изцяло на майката, а тя имала психически проблеми. Джефри Дамър е израснал като срамежливо, затворено дете. Като млад мъж той е имал проблеми със социалните контакти и със сексуалността си, които се превръщат в садизъм. Той също е измъчвал жертвите си и ги е снимал, но поне не го е правил за пари, а за задоволяване на болните си садистични нужди.
Сравнението между сериен убиец и „една млада двойка“ може на пръв поглед да изглежда прекалено и сензационно. Нищо сензационно обаче няма в установяването на каквато и да било липса на емпатия на тази двойка към жертвите й. Те са приели, че болката на животните няма значение. Страданията им са… какво като страдат? Те не са хора. Те са животни. Разбирането, че животът е чудо и привилегия, е напълно чуждо за Габриела Сашова и Красимир Георгиев. Важно е да се установи дали майката Силвия е знаела какво прави дъщеря й. Ако е знаела, тя трябва да бъде привлечена под отговорност като съучастник.
В България често се използват обиди с животински имена – „свиня“, „говедо“, „маймуна“. Дебел като слон, хитра като лисица, женствена като котка, верен като куче, свиреп като вълк, смел като лъв, страхлив като мишка, опасен и подъл като плъх и т.н. Животните са около нас не само като диви животни, домашни любимци и животни от фермата, но и живеят в българския език. На хората се придават животински качества или недостатъци. Габриела е имала куче. За всеки нормален човек е невъзможно да разбере как може да имаш домашен любимец и същевременно да измъчваш по особено жесток начин животни, макар и да е отказвала да мъчи и убива кучета.
В главата на Габриела явно има стени между различните части на разбирането й за света. Едва ли е човек, който чете. Дали е била добра или лоша ученичка, няма особено значение. Хората от Дивотино твърдят, че била добро момиче. В главата на това добро момиче е имало стена, която отделя сигнално светещата дума „пари“ и я слага над всичко останало като емпатия и любов към животните. Друга подстена в мозъка на доброто момиче пък отделя любовта към кучето й от жестокостта към другите животни. Тя е била тази, която е поела вършенето на мръсната работа, садистичните мъчения и убийствата, докато мухльото Красимир не е имал „топки“ да ги извършва, а само да снима. Странно разпределение на ролите, в което жената, която би трябвало да е носител на живота, става убиец. След като са изпратили поредното видео на поредния извратен тип, може би са ходили да отпразнуват спечелените пари. Какво сънуват хора като Габриела Сашова и Красимир Георгиев?
Но най-ужасното е, че българското законодателство най-вероятно ще им даде условни присъди. Оттук нататък животът на свобода в България на тези двама млади, мечтаещи за луксозен живот и готови на всичко, за да го имат, ще е доста опасен. Оправданието им пред самите себе си сигурно е, че не убиват хора, но снимката с ужасеното коте е потресаваща. Колкото и да сме свикнали на холивудски ужаси, предпочитаме да не сме я виждали, защото е истинска. Габриела и Красимир са първите български масови убийци, които трябва да останат в криминалната история като такива, защото животните вече са хора.
От безбройните видеа в социалните мрежи, научихме, че дори „тъпите“ овце обичат да си играят с други животни, както и да бъдат гушкани. Една коза се ядосва, че човекът й не я прегръща, и му врещи до главата. Слонове се въргалят с хора. Тигри мъркат като котенца. Едно от най-добрите неща, на които ни научи интернет, е, че разбрахме, че животните са нежни същества, единствените, които ни обичат безусловно. Дължим им всичко и никога няма да можем да им се отплатим за това, че ни хранят и обичат. Живеем в грях към тях, но пъдим тази мисъл, защото ни кара да се чувстваме жестоки. И сме такива. Но садизмът на Габриела и Красимир е нечуван. Те са просто фашисти. Заради тях законът трябва да се промени и те трябва да получат това, което заслужават. Много дълъг престой в затвора, където да ги обичат по начина, по който те обичат животните.
