Началото на септември, броени дни преди старта на учебната година. Книжарниците и магазините за ученически пособия гъмжат от родители и деца, които трескаво се готвят за 15 септември. Списъкът за първия учебен ден е дълъг, особено за първолаците – раница, учебни тетрадки, помагала, речници. Химикалки, моливи, гумичка, несесери… Имаше ли още нещо? Ами да – униформата!
Не, грешка няма. Училищната униформа вече не е далечен спомен от миналото, когато в час не можеше да пристъпиш, ако не си със синя престилка или бяла риза. През последните години много школа не само в големите, но и в малките градове в страната въведоха отново училищните униформи. Така че към традиционния маратон из книжарниците вече се добавят и магазините за специални ученически облекла.
Възраждането на униформата всъщност започва преди повече от десетилетие. Още през 2006 г. Министерството на образованието и науката дава предложение за ритуализация на училищния живот, т.е. изграждане на система от символи, ритуали и традиции, които да засилят у ученика усещането за принадлежност към неговото училище и да повишат мотивацията му. Част от въпросните символи е и униформата. Съвсем очаквано, много родители и ученици не приеха с отворени обятия идеята. Но постепенно различни учебни заведения започнаха да я въвеждат.
Безспорно в съзнанието на голяма част от обществото, униформите имат негативен оттенък. Само че разликите между задължителни специални облекла днес и в годините преди 1989 г. са доста. Една от най-важните е, че в наши дни те не са задължителни за всеки ученик и не се налагат от министерството, а се въвеждат самостоятелно от училищните ръководства и настоятелства, като може да се направи и допитване до родителите.
Може би най-съществената разлика е видът на самата униформа. Забравете за невзрачните престилки – голяма част от днешните ученически тоалети са красиви и стилни, в приятни и разнообразни цветове, с хубави кройки, от мека и удобна материя и с тях децата изглеждат като възпитаници на елитен и ултраскъп колеж в Швейцария или Англия.
Всяко училище има свободата да избира какви да са цветовете на униформата, за да се отличават възпитаниците му. Също и дали да бъде частична или пълна – в някои школа изискват единствено тениска или връхна дреха с емблемата. Други пък имат пълна официална униформа, в която са включени дори аксесоари, като три-четвърти чорапи и вратовръзка. Обикновено се изисква учениците да са изцяло облечени по този начин само на празници, като откриването на учебната година или изпращането на абитуриентите. В останалите дни на училище се ходи поне с един елемент – тениска, суитшърт или друга дреха с емблемата на училището.
Защо се стига до връщането на униформите в час? Навремето тяхната цел е да внушат, че всички са равни, а децата на по-богати родители не трябва да се различават от връстниците си. Днес обаче униформата е белег за престиж и показва, че конкретното училище държи на традициите, морала, доброто възпитание и образование. Повечето училища се стараят да избират модели и цветове, с които децата да се чувстват комфортно.
Любопитното е, че плисираната пола от моята униформа все още е част от гардероба ми.
Хубави са, но излизат солено
Обикновена блуза с къс ръкав струва 37 лв., а са нужни поне 5 за всеки ден от седмицата
Много родителите са „за“ униформите, но изтъкват финансовата част като минус. Докато едни училища са въвели единствено блуза или суитчър, то други са с цялостна официална униформа и допълнителни елементи, като поне един от тях ученикът трябва да носи всеки ден.
Да говорим в цифри. 600 лева – приблизително толкова ще са ви нужни, за да облечете детето за новата учебна година, ако посещава училище с официална униформа. И това е минималната сума, защото покрива само базова част от всички налични елементи. Какво се включва в нея? Официалният задължителен тоалет, който обикновено се състои от риза, пола за момичетата и панталон за момчетата, елек без ръкави, вратовръзка и три-четвърти чорапи. Един суишърт с емблемата на училището, пуловер и пет тениски с якичка, които детето да носи и да сменя всеки ден.
За някои училища се предлага богат асортимент. Освен вече изброеното, може да купите и пуловер без ръкав, блузи с дълъг или къс ръкав, сукман, суитчър, худи, бомбър, спортен екип, различни аксесоари като фишу или лента. Ако решите обаче да закупите всички възможни елементи, сумата за дрехи ще стане четирицифрена.
Със сигурност някои ще кажат, че 600 лева не са много за дрехи. На повечето родители обаче им се налага да ги дадат накуп, още преди 15-и септември, за да е подготвено детето за учебната година. Това важи най-вече за семействата с първолаци или тези, които преминават в прогимназиален етап и съответно трябва да носят друг вид униформа. А и да не пропускаме, че минималната работна заплата е 933 лв. Ситуацията в различните училища и семейства е различна, но има такива, които са платили по 1000 лв., за да приведат детето в изисквания външен вид. Освен това в сумата не влизат нито обувките, нито всички останали вещи и пособия, необходими на един ученик.
Няколко са фирмите, с които различните училища работят. Цените не са напълно еднакви, но са близки. Блуза с якичка и къс ръкав, например, струва между 30 и 37 лв., а суитчърът – между 60 и 73 лв. за брой. Сумите варират в зависимост от размера и плата. А всеки родител знае, че в магазините могат да се открият далеч по-бюджетни дрехи за деца.
Въпросът с цената има и още една гледна точка. Всеки знае, че животът на детските дрехи е кратък – бързо омаляват, постоянно се цапат и нерядко биват скъсвани. Колкото и да им се карате, децата са си деца. Затова родителите трябва да се снабдят с повече бройки тениски или суитшърти, така че детето да не остане без нито един елемент от униформата.
Някои са измислили хитър трик. Закупуват няколко броя от емблемата на училището, взимат от случайни магазини блузи в същия цвят като униформата, но по-евтини, и пришиват емблемата отгоре. Така успяват да спестят средства от и без това изтънелия през септември семеен бюджет.
Основният плюс е, че са практични
Премахват социалното разделение и учат да не съдим за хората по дрехите
Сериозна част от родителите приветстват идеята за униформите, като изтъкват няколко предимства. Единият от тях е практичността. Сутрин рано, в 6.30 ч., споровете и дилемите какво да облече детето, когато вече закъснявате, напълно изчезват, защото е ясно – трябва да носи униформа. И това спестява доста време и нерви, които знаем, че са невъзвръщаем ресурс.
Освен това униформите възпитават на правила и норми. Историите как някои ученички посещават час облечени като за дискотека, далеч не са преувеличени. Неприлично къси поли, прекалено изрязани потници, високи токчета – някои момичета сериозно бъркат образователната институция с нощен бар. Налагането на определени изисквания за външния вид учи на етикет, морал, а и на отговорност и уважение към институцията и учителите. Би било добре както родителите, така и училищните представители да налагат ограничения и относно грима и маникюра, с които някои момичета нерядко шокират.
Униформите освен това заличават разделението между децата по социален статус. В наши дни се предлагат всевъзможни дрехи и аксесоари, някои от които на космически цени. А възможностите на родителите са различни. Докато едни могат да купуват блузи за по 500 лв., за други това е бюджетът за храна за цял месец. Децата винаги се впечатляват от хубавите вещи и искат да ги притежават, което поставя някои семейства в конфузна ситуация. За сметка на това, униформите налагат общ стандарт за всички и така учат детето, че трябва да оценява другите не по външния вид, а по личните качества и поведение.
Социализмът признава само синята престилка
Стане ли дума за униформи, почти всеки човек на средна възраст се сеща за далечното минало, когато учениците бяха облечени задължително еднотипно и скучно.
Чавдарчета и пионерчета задължително пременени в бели ризи, със синя или червена връзка. За гимназистите и учениците също е предвидено специално облекло. Момичетата задължително носят сини и в по-редки случаи черни престилки от памучен плат с бели якички, а косата задължително е привързани. За момчетата са предвидени тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка.
Ограничение има и за аксесоарите и прическите – без бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност. Учениците са длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода. На момичетата е забранено да носят прекалено къси поли, а червилото, лакираните нокти и гримът са пълно табу.
Едва в края на 80-те години, и то основно в някои столични училища, строгият режим започна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите започват да се промъкват по-пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.
С идването на демокрацията униформите са захвърлени на дъното на гардероба и остават неприятен спомен от ученическите години.
Директорът на 119 СУ Диян Стаматов: Децата ги харесват, защото им придават
идентичност
Би било хубаво повече фирми да отговарят на условията за изработка, за да има конкуренция
– Господин Стаматов, 119 СУ е сред училищата, в които има униформа. Кога и как беше въведена?
– През далечната 2011 година по инициатива на ученическия съвет, подкрепена впоследствие от училищното настоятелство, беше инициирано създаването на частична униформа. Тази инициатива продължи в годините и за започващата учебна година е анонсирано пред родителите от начален етап използването на частична униформа.
– Родителите положително ли приемат униформите?
– Правилникът за дейността на училището е адресиран като за учениците, така и за родителите. Когато една училищна организация има правилник с разписани правила, те важат за абсолютно всички. Не може да се очаква стопроцентово съгласие на абсолютно всички родители. И това според мен, като ръководител на едно от големите училища, абсолютно не е необходимо.
Разбира се, за да има позитивно отношение към използването на униформата, тя трябва да отговаря на няколко елементарни изисквания. Първото е цената да бъде приемлива за преобладаващата част от хората. Винаги съм се придържал към максимата, че цената трябва да е ниска, за да може на родителите да им е практично и лесно закупуването. Чувал съм за униформи, които са много скъпи, което отблъсква още в момента на поръчка.
Второто условие е сравнително доброто качество, съответно отговарящо и на цената. Няма как една дреха да е с прекалено ниска цена, но пък с много високо качество.
Третото изискване е да има максимална безопасност за самите ученици при ползването на униформата. В нашето училище тя е с оранжев цвят, който е изключително лесно видим във всяка част на деня, включително и в тъмните часове. Една от най-важните ни цели е да могат учениците безопасно да се придвижват по улиците, когато им се налага да го правят сами.
– Какви са другите ползи от униформите според наблюденията ви?
– Униформата ни е връхна дреха и най-голямата полза е, че когато учениците я носят, дрехите отдолу остават чисти. Много добре знаем, че обикновено децата нямат добре изградени навици за опазване на личните вещи. Освен това самите ученици стават разпознаваеми в квартала и хората отличават възпитаниците на нашето училище от всички останали. Тоест идентичността е друг признак, който е много важен.
Относно асоциациите с близкото минало, за мен те не стоят изключително стойностно, защото, когато един ученик добре приеме частичната униформа като ежедневен стимул, то тогава подобни асоциации остават само в съзнанието на възрастния човек поради някакви исторически негативни препратки.
– Училищата могат ли сами да решават каква да бъде униформата?
– Автономията, която е позволена на училищните организации да си създадат или да не си създадат елементи на училищна униформа, за мен е много полезна и ценна. Знам, че повечето от училищата нямат униформи. Малка част имат официална, която е само за празници, а преобладаващата част имат въведени елементи на училищни униформи. При нас е въведен суитшърт или тениска с оранжев цвят с емблемата на самото училище.
Добре е също, че родителите купуват тази униформа по електронен път с доставка, както се пазаруват много неща напоследък.
– Как се избира фирмата, която изработва училищните униформи?
– За голямо съжаление, установих, че няма фирми, които проявяват интерес към изработването на ученическа униформа така, че да отговаря на условията, които вече изредих – ниска цена, сравнително добро качество и заявка по електронен път с доставка до адрес. Преди години нямаше възможност за електронно закупуване, но сега само една фирма откликна на нашето изискване. Добре би било повече фирми да отговарят на този призив, за да има конкурентоспособност. В момента тя липсва. Препоръчително е фирмата да има седалище в близост до училището, за да е удобна за онези родители, които не пазаруват по електронен път.
– Много родители се питат какво да правят с униформите, които вече са омалели на техните деца, но са годни за носене. Има ли някаква организация за предоставянето им на ученици от по-долни класове?
– Най-вероятно това не би било толкова лесна дейност. Съветваме родителите да закупят толкова униформи, колкото ще са необходими, за да поддържат децата им добра хигиена и да няма ситуация, в която да не носят униформа. Този казус не е училищен ангажимент и минава извън очертанията на образователната институция.
– Има ли възможност родителите с повече от едно дете в училището да ползват отстъпки, тъй като това налага купуване на по-голям брой елементи?
– Разглеждам този казус не толкова като наличие на второ или трето дете, а по-скоро като брой закупени артикули. Тук навлизаме в коренно необразователен сектор, а по-скоро търговски, където според мен училището не би трябвало да се намесва.
– Първият учебен ден вече е съвсем близо и учениците отново ще облекат униформите. Децата как ги възприемат?
– Вероятно ще ви изненадам, но униформата се харесва от учениците. До голяма степен това се дължи на цвета. Когато посещават различни прояви, като театрални постановки или музикални събития, забелязвам, че им е изключително приятно да се снимат всички заедно, облечени с еднакви униформи с логото на училището. Това напълно ги отличава от техните връстници, която нямат ученическа принадлежност към организацията, в която учат.
Ивет САВОВА
