Навремето френското сп. „Миверна“ нарича актрисата ни Роза Попова българската Сара Бернар. Тя е единствената българка, включена в излязлата през 1930 г. в Мюнхен енциклопедия „Знаменити европейски жени“ под редакцията на д-р Елга Керн. В нея е отделено значително място на Попова, пред която коленичи самата Адриана Будевска.
Актриса, режисьор, преводач, драматург, преподавател, писател, критик, милосърдна сестра – дейността на Роза Попова е впечатляваща. Тя е сред най-обичаните български актриси в началото на XX век. Големи поети като Димитър Бояджиев, Теодор Траянов и Кирил Христов й посвещават стихове. Красива и талантлива, тя неизменно е обект на мъжко внимание. Именно подобно внимание обаче едва не й коства живота – неин почитател я прострелва в гърдите и след това се самоубива. Роза по чудо оцелява, но е уволнена от театъра по недоказани обвинения в непристойно поведение. Твърди се, че между нея и отчаяния обожател е имало любовна афера. Актрисата обаче, чийто живот е театъра, преживява огнестрелната рана и подмятанията по неин адрес и успява отново да блесне на сцената. До нея през цялото време е съпругът й, поетът Стоян Попов – Чичо Стоян, автор на любими детски стихове като „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“, а също така и актьор. Родена през 1879 г. в София, Руска се запознава с него едва 15-годишна. Той е на 28 и вече има един брак зад гърба си. Стоян е пленен от нейната нежна красота, а тя е очарована от света на поезията и театъра, които той й разкрива. Затова, току навършила 16, тя бяга от дома си и тайно се омъжва за него.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg