Милена Фучеджиева
„Винаги съм мислела, че ставайки водеща на предаване, ще бъда в неблагодарна позиция, защото преди 15 години всички други жени бяха синеоки руси французойки. Мислех, че заради разликите между мен и тях аз нямам шанс. Отне ми време, за да разбера, че точно тези разлики, включвайки факта, че съм ливанка, спонтанна и малко смела, са причината за действията ми – както когато казах на Франсоа Оланд, че сигурно се шегува… Тогава беше големият поток от бежанци от Сирия и германският канцлер Ангела Меркел се беше съгласила да приеме 30 000. Оланд ни каза, че той има същата визия като Меркел, и аз се изненадах и му казах, че сигурно се шегува.“
Това е откъс от интервю с Леа Саламе, партньорка в живота на един от кандидатите за президент на френската левица, Рафаел Глюксман, евреин. В контекста на събитията по света това би трябвало да означава, че той няма шанс да бъде избран, обаче в контекста на събитията във Франция партньорката му в живота Леа Саламе, която е от ливански и арменски произход и е водеща на влиятелното праймтайм предаване „20H“, шансовете му стават значително по-големи. Глюксман има и интересна бивша съпруга, Ека Згуладзе. Згуладзе е грузински и украински политик. Едновременно или по-скоро едно след друго. Тя е американска възпитаничка, учила право в Университета в Оклахома, след което на 27 години става министър на вътрешните работи на Грузия в правителството на осъдения на 6 години затвор Михаил Саакашвили, който през 2020 г. е сложен от Володимир Зеленски начело на Съвета за национална реформа на Украйна.
Саакашвили се прибира в Грузия през 2023 г. и влиза в затвора. През май 2015 г. грузинецът Саакашвили става за 18 месеца губернатор на Одеска област в Украйна. През 2014 г. Ева Згуладзе се отказва от грузинско гражданство и получава украинско такова благодарение на тогавашния президент Порошенко, за да има законно право да оглави сега пък украинското Министерство на вътрешните работи. Бракът на Згуладзе с настоящия кандидат-президент от френската левица Рафаел Глюксман се разпада през същата 2014 г. През 2016 г. Згуладзе подава оставка като министър, за да стане съветник на новия министър, и се отказва от украинското си гражданство, за да стане отново грузинска гражданка.
През годините 2011–2014 г. Рафаел Глюксман е съветник на Михаил Саакашвили. Глюксман е син на известния френски философ и писател Андре Глюксман. Френски телевизионен канал излъчва документален филм за семейната история на семейството на Глюксман, който тогава е депутат в Европейския парламент. Той научава от филма, че дядо му Рубин е бил таен агент на Сталин, вербуван за да разпространява болшевишката революция по света. Дядото емигрира в Палестина, след което става комунист. Първата му задача като шпионин е в Германия, откъдето той снабдява с оръжие републиканската съпротива по време на Испанската гражданска война. Оттам заминава за Франция, където през 1940 г. е арестуван като съветски шпионин от MI5 и депортиран… в Канада. Дядото на Рафаел загива на кораба за Канада, уцелен от нацистко торпедо. Андре Глюксман, бащата на Рафаел, става комунист на 13 години. По-късно той отрича комунистическия режим и по-конкретно концлагерите.
Това е произходът на единия кандидат на френската левица, другият е комунистът Меланшон. Шансът на Глюксман да спечели е възможен заради ливанския произход на съпругата му, но и вероятно заради подкрепа не само от френски политически сили, но и от служби, за които няма как да сме наясно кои са. На фона на случващото се във Франция изборите за президент са изключително важни за бъдещето на Европа. Потомък на потомствени комунисти едва ли ще е добър избор въпреки очевидния му интелект, култура и ерудиция. Още повече че той е играл роля в правителства на чужди държави заедно със скачащата си от гражданство в гражданство съпруга. Всичко това, дори със съпругата ливанка като бонус, на фона на организираните от разрушителни за Франция сили бунтове звучи като сценарий за политически трилър. За съжаление, френският народ все по-ясно се очертава като „странична щета“, вече видима за цял свят. Уж протестиращите за по-добро образование палят исторически сгради, рушат банки, ограбват магазини пред ужасените французи, които им се молят да спрат. Засега няма убити французи, да, французи, истински французи, но ако няма твърда намеса в този анархистичен хаос, скоро ще има и убити невинни хора. Много хора тук злорадстват. Това е резултатът от колониализма, получиха си го. Да, това определено е резултат от колониализма, както и от пускането на десетки хиляди „мигранти“ в Европа, но с колониализма е приключено отдавна. Френската държава е направила всичко, което трябва, за да дава възможност на емигрантите от бившите френски колонии да живеят и да се развиват във Франция. Каква е ползата за цивилизацията да се радваме на отмъщението на онеправданите някога върху градената от векове естетика, красота, култура и образование. Няма такава. Има само щети за злорадстващите, на които явно липсва интелигентност, за да разберат, че и те ще паднат в културните гробове, които се копаят в момента. Общи културни гробове, в които ще ни хвърлят, както са хвърляли комунисти и нацисти. За да бъде изтрита културата и цивилизацията ни. И това се случва със съдействието на хора, получили всичко от тази цивилизация, защото зад бунтовете във Франция не стоят бедните. Зад никои бунтове и революции не стоят бедните. Винаги се намира някой милионер, а сега вече милиардер, защото да си милионер не е нищо особено, който да подбутне отчаянието на гнева на бедните.
Да уточним все пак, че в Европа и Америка бедността вече не е това, което беше. Всеки има достъп до храна и дрехи. В републиканска, антисоциална Флорида в библиотеката на Палм Бийч всеки петък се предлага храна за цели семейства, както и ежедневно храна за бедни деца. Аз съм свидетел като доброволец в център за бездомни в Лос Анджелис, че дори в антисоциална Америка, ако искаш да се нахраниш, да се изкъпеш, да получиш лекарства, дезодорант, бельо, дрехи, обувки, да преспиш няколко седмици, да се храниш всеки ден, всичко това е достъпно. За социална Европа да не говорим. Бедните говорят по цял ден по джиесемите си, след което отиват да палят културни ценности. Ако да виждаш истината и да я казваш гласно, те прави крайнодесен, не знам какво се иска от нас, за да не ни се слагат етикети. В момента френското крайнодясно изглежда по-приемливо от крайнолявото, което виждаме в момента с очите си какво прави. Ще разберем дали наистина са еднакво опасни, след като бъде избрана Марин льо Пен. Рафаел Глюксман изглежда на пръв поглед по-добрият избор, но никак не е сигурно, че е така. И кадрите от палежите са заразни. Започнаха протести на ученици и студенти в Албания и Индия, вероятно ще започнат и на други места. Те имат право да протестират за по-добро образование и за по-добри условия в училище. Всеки протест за образование трябва да бъде подкрепян. Но кадрите от Франция показват нещо друго. Образованието беше повод за превземането на протестите от съвсем други сили със съвсем други цели.
Другата „добра“ новина е, че в Америка държат политическите емигранти от Русия в затвора. Няколкостотин руснаци са напуснали Русия след започването на войната и кандидатстват за политическо убежище в САЩ. Придвижването на делата им е изключително бавно, а те са настанени в затвори, където чакат да получат убежище вече години заедно с престъпници. Те са влезли в Америка законно, под защитата на програма, която обаче вече не съществува. Стотици руснаци, затворени в Луизиана, Тексас и Джорджия, са обявили гладна стачка, защото са принудени да бъдат облечени като затворници, придвижвани с белезници и не само третирани наравно с престъпници, но и заплашени да бъдат депортирани обратно в Русия. А тяхното единствено престъпление е, че са избягали, несъгласни с режима на Путин, за да потърсят убежище в „страната на свободните“.