13.5 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Огнян Минчев: Борисов и Пеевски укрепиха позициите си преди ротацията


Доц. Огнян Минчев е доктор на социологическите науки, доцент в катедра “Политология“ на СУ “Св. Климент Охридски”, преподавател там. Директор на Института за регионални и международни изследвания. Председател на неправителствената организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”

– Г-н Минчев, какви са очакванията ви от предстоящата ротация? Колко министри, според вас, трябва да бъдат сменени и защо? 
– Нямам очаквания. Борисов и Пеевски укрепиха своите позиции във властта преди да се осъществи тази ротация. От тях зависи да преценят дали им е по-изгодно да оставят повече сегашни министри на местата им и да претендират, че ПП-ДБ всъщност продължават да управляват, въпреки ротацията, или ще предпочетат да сложат открито свои назначения в министерските кресла. И в двата случая обаче кабинетът ще запази външно своя предимно експертен характер – с определени изключения, министрите няма да бъдат политически фигури, а т.нар. „експерти”, които да бъдат контролирани с „дистанционно управление”. Важно е решението дали ще бъде запазен министър Тагарев начело на МО или ще бъде сменен – от отговора на този въпрос ще могат да се правят изводи и за „евроатлантическата принадлежност” на лидерите на „ротацията”. Съставът на кабинета до известна степен ще ни даде представа и за развитието на отношенията в коалицията ПП-ДБ. Наблюдава се известно отчуждение между партньорите, нараства вероятността ДБ да се яви на европейските избори отделно от ПП, Христо Иванов даде заявка за „движение надясно” с цел да класира ДБ за членство в партийната фамилия на ЕНП, докато ПП остава твърдо ориентирана към европейските либерали.

– Справя ли се с управлението кабинетът „Денков“ като цяло?
– Според мен да. Към всеки кабинет могат да се отправят сериозни и многобройни критики – както на политическо, така и на личностно ниво. Този кабинет работи в безпрецедентна политическа среда. Зад него стои мнозинството на два полюса – ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ – които не просто са „скарани” помежду си, но буквално допреди няколко месеца бяха ожесточени и крайни противници – както политически, така и на междуличностна основа. С няколко изключения – премиерът Н. Денков, вицепремиерът М. Габриел и финансовият министър А. Василев – министрите в този кабинет не са политически лица. Това означава и че политическите сили, стоящи зад кабинета трудно поемат пряка политическа отговорност, а редица от техните лидери се държат спрямо отделни министри и спрямо цялото правителство като сурови критици – което повече приляга на опозицията, а не на представители на парламентарното мнозинство. Без да имат пряка и категорична политическа подкрепа от страна на лидерите на собственото си мнозинство, водещите фигури в кабинета са подложени и на ожесточена критика от страна на една все повече извънсистемна опозиция. Ролята на опозицията в една демократична представителна система е да критикува управлението от позициите на един договорен и консенсусно потвърден национален интерес. Българската опозиция в лицето на Възраждане, БСП и ИТН се държи все по-радикално и извънсистемно. Техните атаки срещу кабинета и фигурите, които го олицетворяват са не само стилистично груби и персонално обидни. Те са изградени върху алтернативна позиция на оспорване на всички основни приоритети на българската държава през последните десетилетия. Оспорват се атлантическите ангажименти на България и нейното правителство, открито се подкопават усилията за по-дълбока интерация в ЕС – чрез отхвърляне на проекта за членство в Еврозоната, открито се пропагандират позиции, свързани с интересите на външна сила, обявила България за „враждебна страна” – Путинова Русия. Кабинетът може да бъде критикуван за редица слабости в управлението си, но би било почтено тази критика да бъде съобразена с извънредната ситуация, на дълбока политическа криза в България, съчетана с динамична промяна и дестабилизация на международното обкръжение на страната.

– Според вас удачно ли е управлението на сглобката за България? Бихте ли откроили положителни и отрицателни страни на подобно управление?
– Преди да дадем оценка за това дали това управление е удачно, трябва да си отговорим на въпроса дали друго управление е възможно и какво би било то на практика. В периода 2020-2023 г. България премина през дълбока политическа криза, която прерастна в институционална криза с неспособността на поредица от пет новоизбрани парламентарни състава да излъчват функционално мнозинство и да съставят правителство. В резултат на това държавата бе управлявана преди всичко от служебни кабинети на президента Радев, който последователно раздуваше пълномощията си на техен принципал – в проблемно съответствие с конституцията. Радев направи поредица от мащабни „чистки” в държавната администрация, овладя контрола върху специалните служби и пусна своите ведомствени говорители публично да рекламират промяна на държавното устройство в посока „президентска република”. На практика, българската държава бе заплашена от конституционна криза – след като вече бе затънала в политическа и в институционална криза. Обслужвайки личните си пристрастия и – може би – непублични обвързаности с външни интереси, Радев сериозно подкопа българската принадлежност към Атлантическия съюз и ЕС.
„Сглобката”, при всичките си несъвършенства като модел за политическо споразумяване, се оказа единствения практически вариант за излизане от тази дълбока и всеобхватна държавна и обществена криза. Основната положителна характеристика на този модел е, че България се завърна към легитимните конституционни основания за управление на държавата като парламентарна република. Основните обществени – национални интереси бяха защитени, или поне признати като приоритетни. Правителството на „сглобката” се състои от фигури, които правят впечатление на интлигентни и отговорни хора. За България това не е малко – дори и без да смятаме дълбоката държавно-политическа криза, извела „сглобката” на сцената.
Отрицателните страни на „сглобката” са свързани главно с две неща. Първо, с отказа на ПП-ДБ да подпише коалиционно споразумение. Неформалният характер и статут на настоящето мнозинство го прави крехко и уязвимо на политически атаки от всички посоки. Размива се политическата отговорност. Оттук – второ – неформалната „сглобка” дава широка възможност за политически опортюнизъм от страна на политически лидери на партиите, членуващи в нея да атакуват свои колеги или министри, които разчитат на политическата подкрепа на собственото си мнозинство. Особено отблъскващи от тази гл. т. са проявите на „критика” и „недоволство” от страна на Делян Пеевски, чиято партия ДПС е де факто част от настоящата „сглобка”, но той не е единствения пример за подобно поведение.

– Какви са шансовете това управление да изкара мандата си?
– Отговорът на този въпрос зависи от много фактори – както вътрешни, така и външни. Основният фактор, който стабилизира настоящето управление е липсата на съществена промяна в политическата ориентация на българските граждани. Едни поредни – нови избори ще създадат парламентарни съотношения на силите между основните партии, които в основата си ще повторят сегашното разпределение. Единствената значима промяна може би би била свързана с продължаващото намаляване на относителния дял на гражданите, които искат да гласуват. Колкото по-малко хора гласуват – толкова по-нестабилна е всяка полтическа конфигурация, защото не разполага с достатъчна легитимност. Докато не се появи значим нов играч на политическата сцена, който да привлече съществена част от подкрепата на гражданите, едни нови избори биха се оказали твърде безсмислени.
Разбира се, има хипотетична възможност да се промени формулата за разпределение на властта и в настоящия парламент чрез създаване на нов кабинет със същото или отчасти променено мнозинство. Хипотезите за това идват главно по линия на факта, че ГЕРБ и ДПС, чиито позиции бяха сериозно подкопани в рамките на политическата криза след юли 2020 г., днес възвръщат своята легитимация и апетитите им за власт нарастват. Към днешна дата това създава проблеми главно на ПП-ДБ, но в обозрима перспектива може да доведе до пълно възстановяване на хегемонния модел на управление на ГЕРБ-ДПС преди 2020 г., което би имало отражение върху цялостната структура на държавното управление.
От гл. т. на днешния ден, вероятността настоящето управление да изпълни целия си мандат е значителна като отчитаме вероятността структурата и вътрешно властотово разпределение на позиции между партньорите да се променя с времето. Възможни са обаче и сериозни – и трудно предвидими – кризисни процеси, породени от неочаквани фактори, които да сложат внезапно край на това управление. Твърдите прогнози в подобна динамична ситуация във и извън България са рисковани.

– Какъв е коментарът ви за ремонта на конституцията? Добре ли е за страната ни това, че позволиха двойното гражданство за политиците в управлението? 
– Промените в конституцията бяха очаквани и в редица отношения – неизбежни. Друг е въпросът за качеството на настоящия „ремонт” на основния закон в българската държава. Статутът на „служебните правителства” безспорно трябваше да бъде променен – след като поредица кабинети под патронажа на Радев показаха сериозни рискове за нарушаване „духа и буквата” на конституцията. За съжаление, настоящите промени допълнително усложниха и без това противоречивия статут на „служебното правителство”, поставяйки условия за създаването му, които може да се окажат и трудно изпълними. По-добре беше въможността за „служебно” управление на един в основата си представителен президент да бъде изцяло отменена и да се замени от създаване на „техническо правителство” по споразумение на парламентарните сили преди разпускането на парламента при неизпълнен докрай мандат.
Проблемни са и промените в правосъдната система. Отмяната на статута на главния прокурор – „Над мен е само Бог” – бе необходима и закъсняла. Но в една институционална система най-важното е да се намери практичния баланс между властовите пълномощия на различните участници в нея. С настоящите промени редуцираме напълно пълномощията на главния прокурор, но поставяме прокуратурата изцяло под разпореждането на парламента – с политическия избор на мнозинството членове на прокурорския висш съвет. Разумно ли е управлението на прокуратурата да бъде изцяло под контрола на политическата конюнктура? Освен всичко друго, съществена част от властовите правомощия днес се децентрализира в полза на регионалните прокуратури и техните началници. Да не би да си мислите, че те не са назначения на олигархичното задкулисие – ако приемем, че главния прокурор и досега е де факто такова назначение? С пълния парламентарен контрол върху прокурорския висш съвет прокуратурата частично се изважда от съдебната власт. Бъдещето ще покаже дали това е добро решение или не. Пълното отделяне на прокурорския от съдебния висш съвет отменя пленума на двата съвета, който досега играеше известна роля в балансирането на властовите правомощия на съдебната система. Съдът вече е напълно независим – сега над него е „само Бог”. Продуктивното разделение на властите изисква баланс и взаимен контрол. За ефективно правосъдие е необходимо и сериозно да се намали диктата на организираното олигархично задкулисие – което вече не е конституционен, а открит и болезнен политически и граждански въпрос.
Допускането на двойно гражданство за висшестоящи политически фигури е опасно и нелегитимно. При получаване на гражданство един човек се заклева в лоялност към своята нова родина. Той дължи лоялност и на старата си родина – по съвест, произход и дълг. Между двете лоялности в повечето случаи няма конфликт когато става дума за частни лица, които не взимат политически и публични решения за управлението на своите две отечества. Политикът в роля на управник е друга хипотеза. Тук конфликтът на лоялности е не само вероятен, но и в много отношения неизбежен, ежедневен…

– Каква е прогнозата ви за политическата 2024 година?
– Тя ще бъде динамична, конфликтна и в много отношения – кризисна година. Защитата на обществения – националния интерес ще изисква висока отговорност от страна на хората, на лидерите, които ни управляват. Очакват ни големи промени в международен план. Предстоят избори в поредица от ключови за международния ред страни – като започнем с избора на президент в САЩ. Ще продължи драмата на войните в Украйна и в Близкия изток. Не е изключено избухването на нови военни конфликти. Поддържането на високи степени на вътрешно кризисно напрежение между политическите сили в България в тази среда е излишен лукс и белег на нищета – интелектуална, морална и политическа.

– Какъв е коментарът ви за пускането ни в Шенген само по въздух и вода? Очаквате ли наплив от бежанци у нас, както предупреждава опозицията?
– Не очаквам наплив на бежанци в резултат на споразумението между България и Австрия, което отвори възможността за членството ни в Шенген по въздух и вода. Бежанска вълна може да се породи в резултат от множество международни фактори – включително поради военните конфликти в близкото обкръжение на Европа. Ние трябва да имаме готовност за това и да настояваме за по-ефективна европейска политика за опазване на външните граници на Европа. Жалки са обвиненията на антисистемната опозиция, че „правителството е виновно” за частичното ни допускане в Шенген. Има възможни и невъзможни неща. Тук има място и въпросът защо влизането ни в Шенген бе отлагано толкова години при управлението на редица други правителства? В Австрия предстоят няколко цикъла избори. Отказът на Виена да допусне пълноценно членство на София и Букурещ в Шенген е продукт преди всичко на вътрешно популистко заиграване с австрийските избиратели в навечерието на избори.

– Какви са прогнозите ви за войната в Украйна и за конфликта в Близкия Изток?
– Прогнозите са неутешителни. И двете войни ще продължават без ясна индикация за евентуална победа или компромис със споразумение между воюващите страни. Неблагоприятно обстоятелство е „свикването” на световното обществено мнение с реалността на тези войни – и с това намаляването на мобилизацията на политици и граждани за активна позиция в постигането на достоен мир. Двете войни се различават като съдържание една от друга. Между Израел и палестинските партизански движения конфликтът продължава от много десетилетия. Взаимната обвързаност и радикализацията на страните в този конфликт прави трудно постигането на еднозначното му и устойчиво прекратяване. Още повече, че настоящият конфликт започна с бруталното убийство и отвличане на стотици, хиляди хора на израелска територия от терористичното движение Хамас. В случая с Украйна имаме ясна картина на непровокирана агресия на една голяма държава с имперски претенции – Русия – срещу нейната съседка, Украйна. Москва пое ангажимент с Будапещенския меморандум от 1994 г., където Русия, САЩ и Великобритания стават гаранти за суверенитета на Украйна в замяна на нейния отказ от ядрените й оръжия. Ако Украйна може да бъде жертва на кремълската агресия в разрез с международното право и с договорите, по които Русия е страна, то всяка европейска страна може да се окаже такава жертва. Затова цяла Европа – както и Будапещенският гарант Вашингтон – имат политически и морален дълг да помогнат с всичко, с което могат за проваляне на руската агресия и отстояването на независимостта и териториалната цялост на Украйна. През 1938 г. в Мюнхен Париж и Лондон пуснаха Хитлер „на свобода” да завладява всичко, което поиска от Европа. Цената, която бе платена за това надвишава 50 милиона човешки живота. Ще позволим ли Украйна да се превърне в началото на един нов и още по-страшен рецидив на мюнхенското малодушие от 1938-ма?

– Ако трябва да обобщите лидерството, какви лидери управляват Европа и света в момента?
– Като цяло – слаби лидери управляват Европа и западния свят понастоящем. Те са продукт на обществена радикализация, разделение и морално изтощение на западните общества в защита на ценностите, които ги определят като цивилизация – ценностите на свободата и на демократичното самоуправление. За сметка на това в редица други значими страни – Русия, Китай, Иран – на власт са авторитарни лидери с мощен политически монопол върху властта, които преследват амбиции за имперска експанзия на всяка цена. Имаме класическа ситуация, в която успешните, свободни и заможни общества са демобилизирани върху резултатите от своя дългогодишен успех и върху мира, който този успех е осигурявал дълги десетилетия. А претендентите за световна власт са готови да жертват произволно голям брой животи на своите поданици за да реализират авторитарните си амбиции. Събуждането на Запада ще бъде болезнено – за него ще бъде платена скъпа цена.

– В каква посока ще се променя светът, според вас? 
– Светът се променя в посока на глобално разделение – западният свят срещу света на авторитарните имперски претенденти за световна власт. Войните, които наблюдаваме са първите конфликти по перифериите на контакт между тези два свята. Все още имаме шанс да спрем глобалния конфликт чрез решимост и категорична съпротива срещу агресията, срещу амбициите за световна власт на всяка цена. В този процес ще се променят всички – по един или друг начин, това е неизбежния резултат от всеки двубой, особено в подобни глобални мащаби.

Петя БАХАРОВА

Последни новини

- Реклама -