31.7 C
София
неделя, 21 юли 2024 г.

Огнян Минчев: Борисов изглежда разочарован от размера на победата си на изборите

Огнян Минчев е политолог, социолог и политически анализатор. Завършил е Софийския университет, където получава докторска степен по социология. Специализира политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава теория на международните отношения в катедра „Политология“ в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници”.

– Господин Минчев, ще успее ли ГЕРБ да състави правителство? Какви евентуални конфигурации виждате вие?
– Натискът да се направи правителство е изключително голям и шансовете са значително по-големи, отколкото да отидем отново на предсрочни избори през есента. Твърдя го от гледна точка на здравия разум. Подчертавам този факт, тъй като именно от гледна точка на здравия разум беше най-вероятно да продължи действието на сглобката, но не се случи. Така че не можем да изключим всякакви, включително парадоксални, развития на ситуацията.

Все пак от гледна точка на здравия разум, създаването на правителство е най-добрият вариант. Нови предсрочни избори през есента са свързани с рискове, чиито реални последствия е трудно да бъдат подробно преценени. Поради това мисля, че правителство все пак ще има. От изказването на Бойко Борисов могат да се направят няколко извода. Първо, той подчерта изрично, че ГЕРБ е победител на тези избори, но неговото излъчване не беше на доволен човек от постигнатите резултати. Напротив, всички, които го познаваме в продължение на повече от едно десетилетие, знаем, че когато Борисов изглежда така, той е притеснен или недоволен от ситуацията.
ГЕРБ е първа политическа сила, но с резултат, който е с около 140 хиляди гласа по-малко, отколкото преди година. И освен това с относителен дял, който е не много, но малко по-нисък от този, който ГЕРБ и Борисов очакваха. Те имат около 24 на сто от гласовете. По прогнозните сондажи се очакваше да имат 25–27 процента.
Изразената позиция на Борисов комбинира, от една страна, твърдата гледна точка – ние сме победители и ще трябва да направим правителство. От друга страна обаче, е разочарованието от размера на тази победа.

– И може би разочарование, че ГЕРБ сами не могат да направят правителство…
– Никой не е очаквал, че ГЕРБ ще могат сами да направят правителство. Въпросът беше в това, че ако партията спечели с над 10 процента разлика от втората, Борисов щеше да бъде кандидатурата за премиер. Самият факт, че той не предлага нещо подобно и говори за правителство с преобладаващо експертна база, показва, че има известно разочарование от резултатите от изборите. Има обаче ясно съзнание за това, че ГЕРБ е изправен пред категоричен императив да направи правителство независимо от сложността на създалата се ситуация.

– Бихте ли начертали варианти за решаване на уравнението? С кого Борисов би съставил правителство?
– Очевидно е, че правителството е по-добре да не бъде открита политическа коалиция между ГЕРБ и неговите партньори. Борисов и хората в партията му оценяват цялата противоречивост и конфликтност на създалата се ситуация. От една страна, ГЕРБ не разполага с достатъчно голяма обществена подкрепа, за да излезе категорично в ролята на политическата сила, поемаща открита и категорична политическа отговорност. От друга страна, известно е, че не може да се направи правителство без ДПС в някаква роля. Дали това ще бъде открита политическа роля, или ще бъде опосредствано участие на ДПС, ще зависи от формулата, която ще бъде договорена между лидерите на двете партии.

Освен ГЕРБ и ДПС е необходима поне още една парламентарна фракция, за да се създаде мнозинство. Изборът на такава фракция не е особено голям. От една страна1 това може да бъде „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, т.е. някаква форма на преутвърждаване на сглобката, нещо, което от ПП-ДБ категорично отхвърлят като възможност. Дали това е тяхната последна дума, остава да видим.
В тази ситуация „Има такъв народ” е парламентарната фракция, която изглежда най-подходяща да бъде трети партньор на ГЕРБ и ДПС в правителство на експертна основа. Нещата за ИТН обаче са деликатни. Тази партия е създадена като политически технологичен продукт да върши определена работа на политическата сцена. ИТН няма естествен политически произход. Това е партия, която до този момент е постигала определена популярност и резултати със своя преимуществено антисистемен характер. Да се включи в едно управление на ГЕРБ, спрямо която представителите на ИТН в продължение на години са говорили еднозначно в отрицателен смисъл, това ще трябва да означава сериозно прекрачване на значима политическа граница от Слави Трифонов и неговите асистенти сценаристи. Ако бях на мястото на ИТН, аз лично бих предпочел правителството да бъде с експертна формула. Така няма да се подчертава политическият коалиционен характер на споразумението между ГЕРБ, ДПС и ИТН..

– А виждате ли БСП като евентуален партньор в бъдещето на ГЕРБ?
– БСП е една от основните губещи партии на изборите. Ако ПП-ДБ изгубиха половината си избиратели, БСП загуби достатъчно много, за да слезе до 7 процента и на практика да се изправи с лице пред опасността при едни следващи предсрочни избори да се бори за преминаване на 4-процентната бариера.
БСП би могла да вземе решение за участие в правителство на ГЕРБ, ако съществува някакво оправдание или полумаскиране на това правителство като експертно, като програмно, като общонационално. Самата Корнелия Нинова, досегашният председател, лансира такава възможност.

– Как ще коментирате влизането на „Величие“ в парламента и факта, че социолозите не засякоха тази партия в сондажите си?
– Очевидно е, че „Величие” е политическа фракция, възползвала се доста успешно от новите информационни технологии за въздействие. Включително с визуалните възможности, свързани с YouTube и други влогърски инструменти на общуване. Настоящият председател на тази партия – Николай Марков – през последните няколко години е популярна фигура със своята ексцентричност и с твърде категорични позиции, които заема в интервюта и разговори с блогъри, журналисти в YouTube и други източници в мрежата.

Този тип multilevel marketing – или маркетинг на много нива, e доста активно използван и като бизнес инструмент от структурата на Ивелин Михайлов. Не e случайно, че някои анализи я наричат пирамида. Та този инструмент е използван и в политическата кампания, където тези йерархично подчинени нива на въздействие са се реализирали чрез зони на влияние, които Михайлов и Марков са постигнали в определени региони на страната. Става дума за Североизточна България и преди всичко във Варненска област. Ако трябва да обобщим, основният им ресурс е успешно използване на интернет технологиите за влияние в обществото. Това влияние е малко трудно да бъде уловено с конвенционалните инструменти на социологическите сондажи.

– Значи ли това, че традиционните медии губят своето влияние и обществено въздействие?
– Традиционните медии едва ли ще си отидат напълно. Известно е, че печатните медии са редуцирани до голяма степен и трябва да заемат специфични ниши, за да имат успех. Вие това го знаете по-добре от мен.
Истината е, че значителна част, особено от по-младите поколения, не се информират от конвенционалните канали – телевизия, радио и така нататък. „Величие” е не само феномен на мрежата, а може би и пресечна точка на няколко успешни подхода. Единият е присъствието в интернет, вторият е вземането на активна позиция в нишата от антисистемно и радикално говорене в обществото. В продължение на дълъг период от време тази ниша беше доминирана преди години от „Атака“, след това от „Възраждане“. Това са политически фигури и обществени групи, които са радикализирани, които са проруски, пропутински. Тези групи категорично са антисистемни, антизападни и на практика набират подкрепата на тези социални слоеве, които са недоволни от статуквото , които разглеждат себе си като потърпевши. Тези групи развиват манталитет и визия за света, които са алтернативни, източно-евразийски ориентирани и т.н. „Величие“ възниква в този контекст, в тази част на обществото, което е от порядъка на 20–25 процента от хората.

Конфликтът с „Възраждане” на практика се явява и допълнителен ресурс за „Величие” да постигне този успех, който не беше очакван.

Без да мога да го докажа, само предполагам, че определени политически и корпоративни сили на статуквото в България са били заинтересовани от стимулиране на „Величие”. Целта е да бъде леко редуцирано „Възраждане” и да се създаде нова ситуация на вътрешна конкуренция в този политически сектор.

– До каква степен е реално участието на президента с негов политически проект, ако има предсрочни избори есента?
– Резултатите от изборите на 9 юни не може да не окуражават Румен Радев в тази посока. Досега се колебаеше дали да го направи по причини, които той най-добре знае. По начина, по който Радев говори през последните дни, се чувства, че е твърде обнадежден от ситуацията. В един следващ момент, особено при продължаваща криза и неспособност на статуквото да овладее ситуацията, се повишава шансът или рискът – в зависимост как го оценяваме – от това Радев да се престраши и да излезе на политическата сцена със своя партия, преди да е изтекъл президентският му мандат.

Петя БАХАРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини