Олег Ковачев, който дебютира на големия екран още на 9 като Ваньо във филма на Борислав Шаралиев „Рицар без броня“, днес е управител на емблематичния киносалон „Влайкова“. Той всъщност го спаси да бъде затворен. Роден е през 1955 година в семейството на известния оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Завършва операторско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работил е в студиите за игрални и научнопопулярни и документални филми „Бояна“ и „Време“.
- Как се представяте пред хората?
Винаги се опитвам да се представя точно такъв, какъвто съм, и с двете си имена. Преди 40 години всички ахкаха, сега вече – НЕ.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Много. По лицето на човек и по първите му думи и движения разбирам какъв е и дали да си струва да разговарям с него. И характера му разбирам.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Не, но от втори и от трети със сигурност.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, но след като си направя извод за човека и той е отрицателен, се опитвам да се отдалеча от него. И успявам.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Несправедливостта. Побеснявам. А напоследък тя е навсякъде. Опитвам се поне аз да съм справедлив.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Да изменя на любимия си футболен отбор „Левски“.
- Какво може да ви разплаче?
Ох, много неща в изкуството. Финалният кадър на „Светлините на града“ – винаги. Хубавата музика. Гениалността на филм или актьор. Някой прекрасен спомен за нещо, което няма да се върне.
- На какво най-често се смеете?
На човешката глупост, въпреки че това е тъжен смях. Обичам да слушам и разказвам вицове.
- Последната книга, която ви впечатли?
Тази, която чета всяка година и винаги изпадам в истеричен смях, който озадачава околните. „Приключенията на добрия войник Швейк“.
- Любим художник?
Реноар.
- Любим писател?
Рей Бредбъри.
- Любим поет?
Валери Петров, Дамян Дамянов, Ивайло Балабанов.
- Любим певец?
Ленард Коен.
- Любим филм?
„Имало едно време в Америка“ – 40 гледания най-малко.
- Любимо тв предаване?
„Бразди“ по БНТ1. Работя в него от 18 години.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Хубава, независимо дали е рок, или класика.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
На 9 години спечелих 900 лева от участието си във филм. Когато станах на 17, с триста от тях отидох на море сам. Беше вълнуващо приключение.
- Политик, на когото вярвате?
Бойко Борисов.
- Историческа личност, която презирате?
В момента Путин. Преди това имаше и други, но този затъмни всички.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Спартак.
- Любим парфюм?
Ice tоuch на MEXX.
- Любимо мъжко име?
Андрей, така се казва моят внук.
- Любимо женско име?
Лора – внучката ми.
- Какво научихте от родителите си?
Много, много неща. Някои не толкова добри, но това е безценен опит за живота.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Вече е късно да се замислям. Възпитах ги отдавна. Станаха честни и добри човеци.
- Какъв искахте да станете като малък?
Боклукчия, разбира се. Преди дванайсет години и внук ми в захлас гледаше как кофите се изсипват в големия камион.
- Кое е любимото ви животно?
Кучето Марс. То ме обича почти толкова много, колкото аз него.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Нищо не започва от днес и от нас!“
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
„Селска тоалетна в двора. Един влиза и вижда, че мъж е легнал на цимента и бърка с пръчка в дупката. „Какво правиш?“, пита го той. „Якето ми падна и се опитвам да го извадя.“ „Да не смяташ да го облечеш отново?“ „Да, бе, да не съм луд! Но сандвичът ми остана в джоба.“
- Думата, която използвате най-често?
Моля.
- Любимо ястие?
Виенски шницел.
- Любим цвят?
Син.
- Любимо питие?
Бира, червено вино.
- Пушите ли?
Вече не, спасих се. Днешните цигари нямат нищо общо с онези от 1975 година.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не ме приеха във ВИТИЗ, защото отивах войник. А се бях засилил да ставам театрален актьор. Господ ме е спасил, защото щях да съм нещастен с тази тежка професия.
- Кога сте били най-горд със себе си?
През май 2003 година в Зала 1 на НДК се събраха 4000 зрители, за да гледат документалния ми филм „Балада за Гунди“. Дълго ме аплодираха след прожекцията.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Баланс между двете, ако е възможно. Но все пак децата са най-важни. Сега и внуците.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Те доста намаляха. Едни си отидоха от този свят, други са живи, но за мен не съществуват, защото не прощавам предателството. Тези, които останаха, са интелигентни хора. Човеци са.
- От какво най-много се срамувате?
Нямам спомен да ме е било срам от нещо, което нарочно съм направил. Иначе ме е срам да гледам в очите някой, който ме лъже. За него ме е срам.
- Кой е най-големият ви страх?
От немощна старост.
- Мечтата, която преследвате?
Общо взето, постигнах мечтите си. Ще трябва да си измисля нови и да ги преследвам.
- Откъде черпите информация?
Главно от интернет.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
По инстинкт. Имам голям опит в това отношение.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Много. Използвам ги за реклама на киното, в което работя – „Влайкова“. Чрез тях проверявам и общественото мнение. Понякога пиша небивалици, а хората вярват.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
За жалост е неизбежно.
- Искате ли да летите в Космоса?
Твърдо не.
- Вярвате ли в извънземни?
Да. Няма съмнение според мен, че преди много години са били тук. Доказват го много необясними факти.
- Имате ли пророчески сънища?
Не, но имам изключително силно чувство да предугаждам какво ще се случи. Освен тотото, за съжаление.
- Кое е любимото ви цвете?
Лале.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, но всъщност той отглежда мен. Разхожда ме, играе си с мен, приспива ме, буди ме.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Честността. Трудно е понякога, но ако се наложи, трябва да се пребориш със себе.
- Кога предпочитате самотата?
Когато шофирам. Тогава мога да обмислям плановете си.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Подмазвачеството, сервилността.
- Борили ли сте се със зависимости?
Да, любовни.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Продължавам да я водя. Със себе си. Бих променил някои навици, но е трудно. Следвам сърцето, а не разума.
- Имате ли хоби?
Да, обичам да гледам футболни мачове и стари филми.
- Бихте ли се определили като бохем?
От 30 години насам – не. Преди това може би. Но кой би могъл да се сравни с бохемите от тридесетте години?
- Къде почивате – в България или в чужбина?
На работа.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Имам различни страхове за бъдещето. Както всеки човек. Не бих искал да съм на легло и да трябва да се грижат за мен.
- Вярвате ли в късмета?
Да, затова пускам тото повече от 50 години. Засега съм на загуба.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не бих искал да уточнявам, но има няколко, за които не мога да си простя. Става въпрос за красиви момичета преди 100 години.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Разбира се, мъжете не си крият годините.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Много са. Но една от тях запомних завинаги. Бях на море с красиво момиче и първата вечер я заведох в изискан ресторант. Малко по-късно развален писоар плисна върху мен и ме измокри от корема до обувките. Слава богу, с чиста вода, но изкарах няколко часа, седнал плътно до покривката на масата, за да изсъхна незабележимо.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В тази, в която живея.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Може би откриването на електричеството.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Скептик съм, обикновено не ги приемам сериозно.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор съм относно осиновяването на деца от еднополови същества. Консерватор съм и когато те демонстрират сексуалните си предпочитания. Иначе съм либерално настроен към младите хора. Нищо че знаят повече от мен и това не ми харесва. Но това е животът.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Това е пълна глупост.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, особено ако не ми ги навират в лицето.
- Интересувате ли се от спорт?
Бях спортист, тренирах тенис на корт, прекрасен спорт, но влизането в казармата унищожи тренировките ми. И край със спорта.
- За или против пластичните операции?
Те са необходими само при нужда, при болест или травма. Тогава – да, иначе е глупаво да си правиш големи цици или да си махаш ребра за по-тънка талия.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Като дете много ми се подиграваха заради ниския ми ръст. Страдах. После тези, които ми се подиграваха, гледаха само праха под обувките ми.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
А сега де? Средно – нито много твърдо, нито много меко. Но важното е кой ти го постила.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Да, въпреки че парите никога не стигат, но всеки сам решава къде и какво да работи. Поне в големия град е така. В малките градчета и селата е много сложно.
- Страхувате ли се от новото начало?
Много пъти съм започвал от начало и съм скачал в дълбокото. Досега съм се справял и в професията, и в живота. Е, нервите и белите коси показват, че не е било лесно, но на кого е лесно днес?
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Тук ми е добре. Може би бих живял в Пловдив, много го харесвам. В другия живот не е изключено и това да стане.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на децата ми, после и на внучетата.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Изведнъж се оказах без работа. Трябваше да карам като такси фиатчето си, станах продавач в махленския плод-зеленчук. Какво ли на върших тогава, но изплувах.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че внуците ми ще живеят в мир.
- Как си представяте света след 100 години?
Ще има таксита в небето и роботи по улиците.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Еха! Ако има удобства, знам кого да взема, но ако ще се правя на Робинзон, изобщо не бих живял там.
- Можете ли да простите изневяра?
Мисля, че не. И се учудвам на тези, които прощават. Защото после съвместният живот никога няма да е същият. Тогава защо да са заедно?
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да. И не само с половинките, а и с момичетата, с които съм бил преди брака. Приятели сме.
- Привърженик ли сте на брака?
Не. Не смятам, че един подпис заздравява връзката между партньорите. И като гледам децата около мен, повечето живеят като женени, а не са. Значи това е бъдещето.
- Романтичен ли сте?
За съжаление, да. Това ми е донесло толкова разочарования.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Изгревът. Особено ако е летен на плажа.
- На кой народ симпатизирате?
На италианци, на испанци, въобще на южняците.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Докога ще издържа физически?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Леонардо да Винчи. Ако изобщо ми обърне внимание.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Чел съм, че българският народ е трудолюбив, честен и гостоприемен. И така си мислех като млад. Илюзии.
- Кога свършва детството?
При мен няма да свърши до края. Това ме крепи понякога, когато трябва да приема неприятен факт.
- С какво никога не искате да се разделите?
С любовта и обичта.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Живей по-бавно. Сам си го дадох преди 15 години.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Може и да съществува висша сила, която ни води. Но човек сам може да съсипе или изгради добре съдбата си. Трябва да помагаме на късмета с ум.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Преди години се запознах с екстрасенс. Първо я гледах с недоверие. После разбрах, че наистина може неща, които обикновените хора не умеят. Тя ми каза да вярвам на себе си, защото имам много силно развито шесто чувство. И че ме чака това, което сам си направя.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Ех, щастие… Дали съществува, дали не е мимолетно? Ако виждаш, разбираш, обичаш и те обичат, може би това е щастието. Познавам богати нещастници и бедни щастливци. Аз съм някъде около вторите.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
В полет. Не в самолет, разбира се. В духовен и емоционален полет. И ако може, да е безболезнено.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Валери Петров го е казал в края на едно стихотворение: „Изкуство, помогни ми да остана и аз на тоя свят за някой ден!“. Блазня се от мисълта, че филмите, които съм направил, ще се гледат и след 100 години. Най-важно е обаче друго – да ме запомнят като добър човек. Такъв се опитвам да бъда.
