Ноември у нас е един от най-мрачните месеци, но пък е точното време за всеки, който иска да избяга от влагата и сивотата. Малцина се престрашават да вземат няколко дни от годишния си отпуск в средата на есента, за да заминат в друга географска ширина, и обикновено се оказва, че са доволни от решението си.
На Арабския полуостров, има едно място, което пази друг облик на региона – по-тих, по-автентичен и по-топъл в човешкия смисъл на думана. Това е Султанат Оман, страната на златните пустини, белите джамии и изумрудените морски води. През лятото горещините могат да достигнат 45–50°C и е невъзможно за неприспособените европейци да си правят дълги разходки през деня. През ноември е идеалното време за пътуване дотук – температурите са около 27–30°C през деня, а вечерите са приятно прохладни. Вали рядко, въздухът е чист и ясен, а слънцето грее изобилно, но без да изгаря. Оманците започват своите фестивали, а с тях идва и началото на незабравимите приключения.
Разположена в югоизточния край на Арабския полуостров, родината на Синбад Мореплавателя, е една модерна страна, която се намира до нефтените гиганти, но успява да запази своята самобитност и достойнство. Оман е място на истински контрасти. От едната страна е Индийският океан и топлите вълни на Оманския залив, а от другата – суровите планини Хаджар, които се издигат над безкрайните пясъци на пустинята Руб ал-Хали, която е втората по големина след Сахара.
Пътешествието обикновено започва от столицата Мускат, която е особено съчетание от модерност и традиция. Не се изненадвайте, ако не видите блясъка и небостъргачите на съседните емирства, защото тук всичко е изградено с уважение към природата и историята. Бялата Голяма джамия „Султан Кабус“ е едно от най-величествените архитектурни творения в региона. Разположеният на площ от 456 000 квадрата метра религиозен комплекс съчетава арки, декорации по тавана, гравюри по стените, светлини и цветове, които зашеметяват с изяществото и прецизността на детайла. Главният молитвен храм на Оман е покрит с ръчно изработени мозайки и огромен персийски килим, който тежи над 20 тона. В ранното утро светлината пада върху купола, така че мраморът заблестява в златно. Не по-малко впечатляващ е Старият пазар Мутрах, където времето сякаш е спряло. В лабиринта от тесни улички омайва благовоният мирис на сандалово дърво, кафе и кардамон. Там ще си купите сребърни бижута, омански ханжари или смирнов тамян.
На около три-четири часа път от Мускат се простира пустинята Уахиба Сандс. В морето от златен пясък дюните достигат на височина 150 метра. Тук няма интернет и няма светлини, само тишина и пясък, който променя цвета си от оранжево до розово при залез. Пустинята носи името си от бедуинското племе Уахиба, което е едно от най-старите номадски общности в страната. Тези хора са запазили уникалната си култура и традиции. Мъжете основно се занимават с отглеждане на животни и събиране на фурми от финикови палми, които продават на пазарите. Жените се отличават със своите цветни дрехи и традиционни занаяти. В бедуинските лагери може да се пренощува под звездите. Ще бъдете настанени в традиционна шатри, ще пиете арабски чай, ще вкусите фурми.
На север от пустинята започват планините Хаджар, където се издига Джебел Шамс, най-високият връх в Оман (около 3000 м). Пътят до върха е приключение само по себе си, защото се преминава през каньони и малки селца, на вид останали в миналото. Там се намира и „Оманският Гранд каньон“ – внушително дефиле, прорязано от дълбоки пропасти и скални масиви. По пътеката Balcony Walk се върви на метри от ръба, а гледката към бездната е едновременно плашеща и завладяваща.
Макар северният Оман да е пустинен, югът около град Салала, е съвсем различен свят. Тук през лятото мусонът „хариф“ носи дъждове и създава зелени долини, водопади и цветя. През ноември природата все още е свежа, а плажовете – почти празни. Салала е известен и като родното място на легендарния тамян, ароматната смола, която е направила Оман богат още в античността. В музея „Land of Frankincense“ може да се проследи историята на търговските пътища, по които оманските кораби са достигали Индия, Китай и Африка. Любителите на водата не бива да пропускат провинция Мусандам, често наричана „Норвегия на Арабия“ заради своите фиорди. Островите Дайманият са рай за гмуркане с шнорхел сред оживени коралови рифове и срещи с игриви делфини.
Най-ценното в Оман обаче не са нито пейзажите, нито луксозните хотели, а хората. Оманците са известни със своята топлота и гостоприемство. В кафенетата винаги ще ви предложат кафе с кардамон и шепа фурми, дори ако сте напълно непознат. Облеклото им е традиционно: мъжете носят дълги бели роби и бродирани шапки, а жените – цветни шалове и дълги рокли. Въпреки консервативния си външен вид, обществото е спокойно и толерантно, усеща се уважение към различието. Оман е една от най-безопасните страни в Близкия изток, там престъпността е изключително ниска. Все пак туристите трябва да се съобразяват с някои особености: облеклото трябва да бъде скромно, особено в джамии и по-малки градове.
Оман е страна, която не се опитва да впечатли с лъскави фасади – тя просто живее в своето темпо, съчетавайки древното и съвременното. Когато вечер стоиш на брега на Индийския океан, а над теб небето е обсипано със звезди, осъзнаваш, че тук времето има друг ритъм. И може би именно затова все повече пътешественици се връщат в Оман, те бягат от своя свят, за да си припомнят колко красиво може да бъде спокойствието.
През ноември цените са все още разумни, а туристите – по-малко. Нощувката на вечер според условията е в диапазона 50 – 200 долара, 20-30 долара стигат за храна, колата под наем е между 50 и 80 долара. Пътищата са по-тихи и можете да се насладите на богатата култура и зашеметяващите пейзажи на страната.
Маргарита ДИМИТРОВА