Диана Ковачева завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1999 г. Има магистратура по право на Европейския съюз от СУ и магистратура по право на Европейския съюз и съдебна система от Университета Нанси II. От 2021 г. е професор по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото на Българската академия на науките. Близо 10 години е директор на Transparency International – България. От 2011 г. до 2013 г. е министър на правосъдието. През 2016 г. е избрана за заместник-омбудсман на България, а след това и за омбудсман. Преди броени дни бе избрана за български съдия в Европейския съд по правата на човека.
– Госпожо Ковачева, защо настоявате за законодателни промени, с които да се прекрати регистрирането на фирми на чужд адрес без знанието и съгласието на собственика?
– Това предложение не е първото, а поредното към народните представители и министъра на правосъдието. Проблемът фигурира в докладите за дейността на омбудсмана и за 2021 г., и за 2022 г., поставих го отново преди дни.
Необходими са законодателни промени, защото нормативната уредба позволява при регистрация на търговец да се посочва произволен адрес на управление.
Собственици на имоти, на които са регистрирани фирми, разбират абсолютно случайно за това, обикновено когато получат на адреса си призовки за съдебни дела, известия за задължения от фирми за събиране на вземания и пр.
Част от гражданите, които се обръщат към мен, вече са търсили помощ от различни институции, в това число от Агенция по вписванията. Най-често те получават съвет да се обърнат към съда, защото Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел дава възможност всяко лице, което има правен интерес, да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването. Дори искът да бъде уважен от съда обаче, реално няма законова пречка и забрана на този адрес да се регистрира отново търговец.
Последният сигнал е от гражданка на София – на адреса на жилището й са регистрирани повече от 80 фирми. Жител от Варна пък се обърна за съдействие, защото на неговия адрес са регистрирани 48 фирми. Абсолютно безобразие! Категорична съм, че на тази порочна практика трябва да се сложи край.
От друга страна, седалището играе важна роля при определянето на местната подсъдност и има значение за изпълнението на различни задължения. Нормативната уредба обаче дава възможност на търговците да посочат произволно избран, дори несъществуващ адрес. Необходимо е да се въведе като задължително условие търговците да доказват правното основание за ползването на адреса.
– Бихте ли споделили някои от най-показателните случаи за нарушаване на правата на гражданите?
– От години настоявам за Закон за събиране на вземания по потребителски договори (т.нар. Закон за колекторите). Така по категоричен начин ще се пресекат всички недобросъвестни практики за притискане и принуждаване на хората да плащат без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона. България все още е единствената в ЕС, която няма Закон за несъстоятелност на физическите лица или т.нар. личен фалит, който да даде втори шанс на добросъвестните длъжници. Страната ни е на едно от челните места по лоши кредити в Европа.
– От какво най-много се оплакваха българските граждани на омбудсмана през миналата година? В кои райони на страната има най-много и най-сериозно нарушени права?
Както и през изминалите години, в институцията на омбудсмана най-много са жалбите за нарушени права на потребители на комунални услуги. И това е обяснимо – заради инфлацията, ниските доходи и намалената покупателна способност на хората. През 2023 г. на първо място са сигналите срещу сектор електроснабдяване, следвани от жалбите срещу ВиК. Статистиката за 2023 г. показва, че очаквано най-много са жалбите, постъпили от столицата – 2991 или 19,39%, от които 551 (3,57%) са срещу „Топлофикация – София“ ЕАД. На второ място са жалбите от област Сливен – 545, или 3,53%, от които 438 или 2,84% са срещу лошото качество на ВиК услугите. На следващо място са жалбите от област Варна – 460, или 2,98%, следвани от област Бургас – 433, или 2,81%, област Пловдив – 417, или 2,70%, и т.н. Предстои обобщение, което ще бъде публикувано в Годишния доклад за дейността на омбудсмана за 2023 г. Докладът ще бъде внесен в Народното събрание до края на 31 март т.г.
– Жители на София твърдят, че получават значително по-високи сметки за парно този месец, отколкото през миналата година. Постъпват ли подобни сигнали при омбудсмана?
– Да, постъпват такива жалби. По всеки конкретен случай се извършва проверка. Най-често високата сметка се дължи на т.нар. корекционен коефициент, начисляван от топлофикациите. Наредбата им позволява да повишават с този коефициент сметките, ако месецът е бил по-студен от същия месец на предходната година.
Смятам, че регулираните цени на топлинната енергия в момента са завишени неоснователно. По-високи са, отколкото бяха през месеците на 2022 г. с рекордно скъп природен газ. В писмо до председателя на КЕВР подчертах, че сегашните цени осигуряват на топлофикационните дружества неоснователно високи приходи, предназначени за покупката на газ и на квоти за въглеродни емисии.
Регулаторът имаше възможност да намали тези цени от 1 януари т.г. в интерес на хилядите български домакинства, но отказа да го направи. Категорична съм, че КЕВР възможно най-скоро трябва да извърши ревизия на разходите, които топлофикациите декларират пред Комисията, и на приходите им, осигурени от сегашните високи цени.
– Цената на водата се повишава от началото на годината, каква е вашата реакция?
– Реакцията ми беше незабавна – още при общественото обсъждане в КЕВР изразих своето категорично становище против предложеното поредно увеличение на цените на водата от 1 януари 2024 г., което за страната средно е с над 15% нагоре.
Подчертах и друг факт – няма реални ползи за гражданите от непрекъснатото увеличение на цените на ВиК услугите. Отново обърнах внимание, че предложеният механизъм за измененията на цените на тези услуги, който е в сила от 2016 г., единствено постига драстичното поскъпване на водата, без реално да се подобрява качеството. Не се решават системните проблеми в сектора, дори напротив – с всяка измината година те се задълбочават, което налага анализ и промяна в ценообразуването на ВиК услугите.
– На кои ваши сигнали и препоръки през миналата година администрацията или законодателите реагираха адекватно и кои останаха като глас в пустинята?
– Като омбудсман реагирам на всяка несправедливост. Жалбите на хората са индикатор за проблемите в държавата. За адекватна реакция ще дам пример с две успешни законодателни инициативи по мое предложение, които засягат голям брой граждани.
Такива са промените в Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, с които се преустанови начисляването на компенсаторна такса от 70 лева или глоба от 300 лева за сгрешена винетка и уведомяването за натрупани глоби към АПИ в рамките на 3 работни дни. Това мое законодателно предложение бе припознато от Николай Нанков и група народни представители от ГЕРБ-СДС и внесено в НС.
Ще посоча и друг пример – промените в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, свързани със забавяне на преосвидетелстването им от органите на медицинската експертиза, както и невъзможността да упражняват правата си не по тяхна вина, включително предложението да се отстрани допуснатата дискриминация спрямо пенсиите на военноинвалидите. Тези предложения станаха факт след припознаването им от народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов.
Друг успех за хората с увреждания, който аз, като омбудсман, и организациите на тези уязвими граждани постигнахме, е промяната в Наредбата за медицинската експертиза в методиката за определяне на процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане. Тези промени позволиха да се определя пожизнен ТЕЛК при още 29 заболявания, сред които диабет тип 2, епилепсия, множествена склероза, аутистични разстройства и др.
Не са малко случаите, в които препоръките и становищата на омбудсмана имат решаващо значение, за това говори и фактът, че 2/3 от тях са уважени.
Но има и случаи, в които въпреки положените усилия някои институции се „разсейват“. Това обаче никак не ме обезкуражава, дори напротив ставам по-активна и двойно по-настоятелна.
Такъв случай имах още в началото на 2023 г., когато постъпиха множество жалби срещу индексирането на цените на мобилните оператори. Гражданите се оплакваха от принудата да плащат увеличените цени без право да предоговарят условията по договорите си с по-ниски тарифи, без възможност да прекратяват договорите си без неустойки и защото няма равнопоставеност между договарящите се страни.
Написах препоръки до мобилните оператори да не прилагат индексацията, пуснах писмо до КЗП да извърши проверки за неравноправни клаузи и нелоялна търговска практика, писмо до КРС и служебния зам. министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, до служебния министър-председател и до служебния министър на икономиката и индустрията, до КЗК. Участвах в парламентарната икономическа комисия. Положих всички усилия, но интересите на хората останаха на втори план пред тези на мобилните оператори.
– Докъде се простират правомощията на омбудсмана и какво следва, ако институциите не реагират на вашите сигнали?
– Омбудсманът разглежда жалбите и сигналите за нарушени права и свободи на гражданите и техните организации, включително може да се самосезира. Изразява публични позиции, отправя препоръки и становища за нарушени права до институции и частноправни субекти, има косвена законодателна инициатива. Обръща се към КС с искане за обявяване на противоконституционност на закон, който накърнява правата и свободите на гражданите, а също така и до Върховните съдилища за тълкувателно решение. Омбудсманът упражнява и други специфични функции – действа като Национален превантивен механизъм, защитава правата на децата, хората с увреждания, лицата, подаващи сигнали за нередности.
Факт е, че препоръките на омбудсмана не са задължителни, но огласяването им пред медиите и публичният натиск принуждават отговорните органи да реагират адекватно. Освен това институцията на омбудсмана е с най-високия Статут „А“ на ООН за правозащитна организация. Гласът на българския омбудсман се чува на най-високо ниво в Съвета по правата на човека на ООН.
Маргарита ДИМИТРОВА
