Полк. Мартин ПЕРИМАН
realcleardefense.com
През февруари републиканският президент, след като проведе военни операции срещу правителството на чужда държава, призова местните въоръжени сили и гражданите да се надигнат и да свалят режима. Звучи като извадка от актуалните заглавия, но това се случи през 1991 година, президентът беше Джордж Х. У. Буш, чуждата държава беше Ирак, а насърчението беше отправено към кюрдското население в северните провинции.
Кюрдите отговориха на призива, вярвайки, че режимът е узрял за промяна. През март и април некоординираното въстание, състоящо се от няколко недоволни фракции, постигна първоначален успех, но не успя да се консолидира и организира. Режимът, все още могъщ, се окопити и смаза бунта, оставяйки десетки хиляди мъртви и близо два милиона разселени. САЩ, след като окуражиха въстанието, останаха тихо настрана.
Мнозинството американци вероятно отдавна да са забравили този инцидент, но също толкова вероятно е, че по-голяма част от хората в Близкия изток не са го забравили.
Предишния уикенд президентът Тръмп, в координация с Израел, нареди въздушни удари по военни и управленски цели на няколко места в Иран. Доклади потвърдиха, че върховният лидер аятолах Али Хаменей е бил убит и че има още високопоставени жертви в развалините. Подобно на президента Буш-старши, Тръмп отправи призив към иранската армия и народа, след като тези първоначални удари утихнат, да се вдигнат и да свалят правителството.
Това е малко вероятно да се случи.
Първо, иранският режим е далеч от разруха. 86-годишният аятолах със сигурност е имал план за наследяване, а режимът разполага с достатъчно дълга резервна скамейка. Макар загубата на ключови фигури сред неговите чуждестранни проксита да ограничи драстично способността за провеждане на операции зад граница, това не важи за вътрешната политика. Има много лоялисти, готови да запълнят всякакви лидерски празнини, оставени от ударите на САЩ и Израел. Дори отслабен, режимът ще остане ефективен и стабилно на власт.
Второ, иранският народ не е забравил урока, научен от кюрдите, поради което едно въстание е изключително малко вероятно. Ако все пак се случи, за да успее ще са необходими логистична подкрепа, организация и лидерство. Тези неща изглеждат в недостиг. САЩ са безсилни да асистират с нещо повече от символична подкрепа.
Това се дължи на факта, че за разлика от президента Буш, който избра да не използва значителните сили, включително наличните в региона наземни, Тръмп разполага с ограничени сили и няма такива на терен. Той трябва да разчита на ругатни и бомби. Въздушната мощ, било то конвенционална, ракети или дронове, сама по себе си никога не е постигала стратегическа цел. Резултатът от това несъответствие между способности и цели е стратегическо превишаване на възможностите.
Географската реалност помага да се обяснят няколко неща. Иран е огромна страна, приблизително с размерите на американския щат Аляска. Значителна част от територията е планинска. Тези планини определят границите на държавата и помагат да се обясни дълголетието на политическата и културната Персия през хилядолетията. Територията е изключително трудна за нахлуване и би било почти невъзможно да се контролира за какъвто и да е период от време. Това е причината, поради която този най-скорошен инцидент няма да се разрасне в по-голяма регионална война от особено значение. Тя драстично ограничава възможностите за удари на САЩ и Израел и изключва всякаква значителна външна помощ за един вътрешен бунт.
Най-вероятният сценарий е още няколко серии от бомбардировки. Неколцина американци, служещи в региона, ще загинат, както и много иранци. След това президентът ще обяви победа, ще си изплакне гърлото и ще повтори. Няма сценарий, при който САЩ да ангажират достатъчно ресурси, за да наложат промяна във вътрешната динамика на Иран. Ако такива ресурси някога бъдат изпратени за въпросната цел, историята по отношение на Ирак и Афганистан ни учи, че най-вероятно това е обречено на провал.
Мартин Периман е полковник от запаса на американската армия, експерт по отбрана и външна политика. Има високи образователни степени по военна стратегия и национална сигурност, огромен практически опит със сателитни системи. Консултант по оръжейни продажби, мениджър във важни държавни поръчки, сега е технически специалист в компания, осигуряваща подкрепа за Космическите сили на САЩ.