Милена Фучеджиева
Да не коментираш правителството на Румен Радев не означава, че ти харесва или не ти харесва, а че вече си напълно претръпнал към което и да било правителство. Затова пък можеш да коментираш реакциите на обичайните заподозрени, които се сумират в това, че Радев е тъп. Отново и отново падат в собствения си капан, а трябваше да са научили нещо от дългогодишното управление на предишния тъп, Бойко Борисов.
Радев няма как да е тъп, при положение че е завършил с отличие Air War College на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ като магистър по стратегически проучвания. Най-малкото той знае да прави стратегически проучвания. Американците не раздават отличия на некадърници. Така че тази преценка за него е погрешна. Той не е дуото Кирил Петков-Лена Бориславова, нито Асен Василев, които управляваха България също с американска подкрепа, но нямаха никаква идея от военни стратегии и изобщо от война, каквито в момента се налага управляващите да имат. Да се разписваш за поръчки за оръжие и боеприпаси за Украйна, защото така трябва, е едно, а да навигираш в свят, в който Путин става все по-дързък и България не му е приятел, е съвсем друго. Румен Радев така и не благоволи да посети Украйна, да се надяваме, че няма да посети и Русия. Той отказва всякаква държавническа обвързаност с украинската страна от войната. В това е последователен отпреди да дойде на власт като министър-председател. Лагерите са остро разделени на обичайните русофили и русофоби по отношение на тази му позиция. За съжаление, ситуацията е такава, че за обикновения гражданин страхът от ескалация към държава, членка на НАТО, стои на първо място, и който не го е страх, е по-скоро глупав.
След посещението на Джон Ратклиф, за което се твърди, че е предупредил Путин да не предприема действия срещу държави от НАТО, американският президент Доналд Тръмп ни убеждава, че Путин изобщо няма такива намерение. След всички стотици изявления на Тръмп по повод един или друг военен конфликт, които бяха опровергани с точно обратни действия, това успокоение действа по-скоро като още по-сериозен повод за притеснение. Значи опасността е напълно реална. На Путин вече явно не му пука от Тръмп и онзи ден той отговори на посещението на Джон Ратклиф, шефа на ЦРУ, със самодоволно изявление че Русия е провела „последно успешно изпитание“ на ракета с ядрен заряд „Буревестник“, за която се твърди, че е с потенциално неограничен обсег. „Ню Йорк Таймс“ твърдеше, че такова нещо не се е случвало. Тепърва предстояли тестовете. Да, ама не. Вече са се случили. А през лятото Русия е използвала за пръв път най-новата си балистична ракета 9М723-2, известна като „Искандер-1000“, срещу Киев. Нейният обсег е 550 км. Достатъчно голям, за да достигне да Румъния, България, Прибалтика.
Ако някой може да каже с непоколебима сигурност кое е правителството, което е най-способно да управлява България в този момент извън избраното, нека да го предложи, но изглежда, че желаещите не са много. Скатаването не е само на най-високо ниво, то е и сред най-устатите. Лесно е да се занимаваме с „парапета“ на „Киро и Лена“, както и с арестуваната активистка, която можеше да бъде неутрализирана от един по-способен пиар на държавния глава и цялата тази история да бъде в негова, а не в нейна полза, но тези неща не ги умеем в България. За тях се иска друго ниво на интелект.
Щели вече да започнат масово да ни арестуват, идвала диктатура. Диктатурата е заидвала още от управлението на Борисов, чакаме я толкова години, за да можем пак да се снимаме почти арестувани на жълтите павета, както през 2013 година, когато прескочихме огражденията около Народното събрание по време на протестите срещу правителството на Орешарски. Тя все не идва. Беше вълнуващо, адреналинно и незабравимо преживяване. Беше и незабравима photoop – „фотосесия (съкратено от photograph opportunity – възможност за фотография), организирано събитие, възможност, предназначено да направи снимки на публична личност, знаменитост или живописно място за благоприятна медийна реклама“. Този термин е измислен по времето на Никсън.
Затова и цялата врява около глупавия и напълно ненужен арест на симпатичната госпожа с будна гражданска съвест е нещо като photoop и отклоняване на вниманието от тежките проблеми, пред които сме изправени не само в България, но и в цял свят. Не споменаваме проблема с климата, а той се засилва с всеки изминал ден така, както и войната в Украйна. Наближава и един друг проблем, френски, но с голяма тежест за цяла Европа. Предстоят избори за президент. Жан-Люк Меланшон срещу Марин льо Пен. Меланшон не е добра новина не само за Франция. Той е крайноляв, прогресивен ислямо-комунист. Марин льо Пен напълно изтри от партията си антисемитското й минало, за да се фокусира върху настъпващата от Северна Африка ислямизация на Франция. Общото между Меланшон и Льо Пен е, че и двамата смятат, че Франция трябва да се дистанцира от НАТО за по-голям суверенитет при взимане на военни решения. Меланшон вече е по-категоричен от нея за излизане на Франция от НАТО и от ЕС. Льо Пен се държи все по-центристки и според социологията през август Меланшон няма никакъв шанс да я бие на втори тур, до който той ще стигне. Най-вероятният следващ президент на Франция е Марин льо Пен, която е привърженик на по-меки отношения с Москва, защото e получавала финансиране от Русия.
През 2014 година партията на Льо Пен „Национален фронт“, сега „Национален сбор“, взема заем от 9 милиона евро от „Първа чешко-руска банка“, за да финансира предизборната си кампания. Тогава всички френски банки отказват да я кредитират. През 2016 г. Централната банка отнема лиценза на ПЧШР, банката фалира и се започват искове и срещу партията на Льо Пен. Този случай повдига въпроси за финансирането на крайнодесните европейски партии от Москва. В момента Марин льо Пен твърди, че това е било просто заем от чужда банка, защото никой във Франция не е искал да я подкрепи, и че този заем е изплатен. Финансово той може да е изплатен, но никой не знае какви други задкулисни сделки с Русия може да започнат да излизат наяве. За съжаление, това са кандидатите в момента и тя е по-добрият избор от Меланшон.
Всички в България твърдят, че Румен Радев е Орбан, но дори и Орбан е ходил на посещение в Украйна, докато Радев се пази от това като дявол от тамян. Румен Радев напомня повече на Льо Пен като позиции, отколкото на Орбан. Да се надяваме, че Марин льо Пен няма да хвърли Франция в ръцете на руснаците, което изглежда малко вероятно. Тя все пак е националист. Франция винаги е ценяла добрите отношения с Русия, но не и на всяка цена. Изборите за президент във Франция са изключително важни за Европа, защото Франция е и ядрена държава. Предстои дясна вълна в европейската политика, което носи нови неизвестни за Европейския съюз като цяло. А в Близкия изток ядрените сили се прегрупират, изключвайки все повече САЩ и Израел като партньори, съответно Европа и САЩ би трябвало да бъдат единни и обединени, независимо дали правителствата ще са десни, или леви, срещу твърде многото опасни врагове от Изток. От една страна, фанатизираният ислям, а от друга, фанатичното православие. И Китай. Цивилизационният избор винаги ще бъде Западът като понятие. Този Запад, който не ходи с хоругви, нито с бурки, а с постиженията си в култура, наука и човешки права. Въжето е тънко, изисква много умели въжеиграчи, които, ако паднат, не падат само те, а падат цели народи. Лятото свършва, с него приключват и последните дни привидно безгрижие.