Полюшващи се от вятъра палми, тюркоазени води и едни от най-белите, най-фини пясъци – това е първото, което прави впечатление на всеки, стъпил на Занзибар. Индийският океан тук сякаш разполага с повече цветове, отколкото човек може да различи: лазурно, зеленикаво, млечно синьо. Полуавтономната област в рамките на Танзания заема по-голямата част от едноименния архипелаг и включва два основни острова — Пемба и Занзибар (Унгуджа). Върху обща площ от 2654 квадратни километра живеят над 1,3 милиона души, а туристите избират екзотичната дестинация, за да се потопят във вълнуващата смесица от култура, история, тропическа природа, да се насладят на едни от най-добрите плажове в Африка.
Мястото е било важен център в търговията с подправки, злато, коприна, а в по-мрачни периоди – и с роби. Радостната глъч на продавачите на пазара Дареджани, мирисът на канела, карамфил, ванилия и куркума, струпаните екзотични плодове създават усещането, че времето се върти на друга скорост.
Привечер, когато слънцето пада по-ниско и небето се озарява в розово и златно, местните се събират на крайбрежната алея, известна като Forodhani Gardens. Върху малките сергии те са изложили пресни морски дарове, октоподи на грил, занзибарска пица и прясно изцедена захарна тръстика. Тази вкусна храна е най-добрият завършек на всяка вечерна разходка.
Стоун Таун е историческото сърце на Занзибар и реално е един жив музей. Тесни улички криволичат между сгради, чиито фасади носят следи на арабска, индийска и европейска архитектура. Всяка врата е истинско произведение на изкуството с изработените на ръка дърворезби, месингови шипове и гравирани мотиви.
Чужденците обаче бързат да напуснат шумотевицата на града и да отскочат до недалечните плажове. Нунгви и Кендва се намират на северния край на острова и са най-популярни сред туристите. Краката им потъват в мекия пясък по широките плажни ивици, а пред очите им се открива вода, която напомня на течен кристал. За разлика от източното крайбрежие, тук приливите и отливите не са толкова изразени и това прави мястото чудесно за плуване през целия ден. Несравнимо удоволствие е да гледаш залеза от палубата на традиционна дървена лодка с триъгълно платно, подобна на онези, които преди векове се плували във водите.
От другата страна, около Падже и Джамбиани, е различно. Морето влиза на стотици метри в сушата и зад себе си оставя огледална повърхност от плитчини. В този свят между вода и суша може да се наблюдават жени, които събират водорасли. Падже е истински рай за любителите на водните спортове, но запазва усещането за автентичност, толкова характерно за Занзибар.
Пътуването през острова няма да е истинско, ако не навлезете във вътрешността, където са разположени плантациите за подправки. Именно заради тях наричат Занзибар Острова на подправките, а разходката се превръща в своеобразна образователна експедиция. Там може да се види как расте карамфилът, който се слага в сладкото от дюли, или пък индийското орехче, канелата, джинджифилът и кардамонът. Сред сладък, упойващ аромат местните водачи показват как се добиват подправките, как се използват в кухнята и в традиционната медицина.
Да отидеш в Занзибар, но да не видиш прочутите червени колобуси, е непростим пропуск. В националния парк „Джозани“ живеят маймуните от Стария свят, които могат да се видят само тук. Те са удивително любопитни и позволяват да ги доближиш и да ги наблюдаваш, докато се катерят по клоните на мангровите дървета или скачат от стъбло на стъбло. Занзибар е и място, което предизвиква мисъл и емоция, защото историята му е много разнообразна. Има богати периоди, през които търговията процъфтява. Но има и доста тежки моменти на робство, белязало много човешки съдби. Пазарът за роби в Стоун Таун не е обикновена туристическа спирка, а докосване до миналото, което не може, а и не бива да се забравя.
Най-доброто време за посещение на Занзибар е през двата сухи периода – от юни до октомври и от декември до февруари. Тогава времето е топло и идеално за плуване, гмуркане с шнорхел и разходки. През януари и февруари дневните температури са около 32°C, а нощем падат до около 24°C. Морската вода е много приятна и през двата месеца е около и малко над 28 градуса, а морето е чудесно за плуване. Слаба е вероятността за силни валежи, така че плановете за водни активности, екскурзии и разходки няма да се нарушават. Влажността на въздуха през тези месеци обаче е доста висока, което създава усещането за тропическа жега. През януари духа североизточен вятър, който може да вдига вълни на източното и северното крайбрежие и понякога пълни водите с морски водорасли. Слънцето и през двата месеца е силно и непривикналите туристи не могат да се разхождат без UV защитни кремове.
Занзибар е безопасна дестинация за пътуване, но все пак бъдете внимателни с вещите си. Не носете ценностите си на плажа, заключвайте ги в сейфа на хотела, когато излизате. Не се разхождайте сами след залез слънце. И нещо доста важно – облеклото да е подходящо за топлото влажно време, но и достатъчно уважаващо мюсюлманските културни норми.
Занзибар не е обикновено място за посещение, то е ваканция, пълна с изживявания, потопяване в култура, която съчетава по неповторим начин Африка, Азия и Средния изток.
Маргарита Димитрова