Иво ДИМИТРОВ
Покрай увлечението ми да събирам картини неотдавна ми показаха малки табла с нарисувани на тях цветя – лалета, рози, макове, каквито се сетите. Питаха ме какво ми е мнението за авторката. Аз на свой ред ги попитах коя е тази художничка, без ни най-малко да се опитвам да неглижирам опитите й да рисува, макар че творчеството й видно е непрофесионално и правено за собствено удовлетворение. Щях да си глътна езика от смях, когато ми казаха, че става дума за българка, която е емигрирала в САЩ. Жената се казвала Гинка и била от Горна Оряховица. Артистичният й псевдоним обаче бил Ginka di Gorna (Гинка ди Горна), както са подписани и произведенията й. Почти като Леонардо да Винчи.
Като всеки човек и аз имам редица слабости. Затова моля да ме извините за слабостта ми, която се казва Настимир Ананиев от партия „Волт“. Ако беше артист сигурно щяхме да го наричаме Nastimir da Volt (Настимир от Волт). Няма как да не алармирам, че от няколко дни насам политиката ни вече не е същата. На Настимир му е посочена вратата от коалицията между ПП и ДБ. Бившият кръстник на Кирчо, Кокорчо и останалите се оказа излишен. От мандатоносителя останаха само спомените за един хиперактивен тип на средна възраст, който се смяташе за пригоден да ни управлява. Както и много други се смятат за годни. Въобще у нас срокът на годност на политиците е силно удължен спрямо действителната им пригодност да изпълняват подобни функции. Настимир може и да излиза от парламентарния мач, но от телевизора ни няма да излезе. Бас ловя, че Георги Любенов ще ни го покаже в някое от следващите си предавания по БНТ.
Като заговорихме за медии, не мога да не изразя възхищението си от решението на президента Румен Радев да назначи Къдринка Къдринова за член на СЕМ. Получава се нещо като Kudrinka Kudrinova del Consiglio dei media elettronici. Хубав и звучен език е италианският, а когато назначената Къдринова е родена в Рим, нещата добиват завършен вид. Между другото, банката кадри на президента е забележителна – я вижте Кирил Петков, Николай Копринков, Гълъб Донев…
След като Върховният административен съд освободи Корнелия Нинова, моят приятел Сашо Симов рапортува пред една телевизия, че гражданската война в левицата била приключила. Според мен обаче след Нинова трудно може да се говори за левица и за столетница, защото Корнелия ди Крушовица (Cornelia di Kruscovica) не остави камък върху камък от партията. Както казва един мой приятел – Дядото откри тази партия, Бабата ще я закрие. Ако вече не го е направила.
Единственият у нас, който няма закриване и спиране, се казва Цветан Цветанов. Благата вест дойде навръх Деня на Съединението, когато Цецо се прегърна със Стефан Софиянски и председателя на Зеления съюз (кой не е чувал за тази партия) Данаил Димов. Името на новата коалиция е звучното „Свободни избиратели“, а целта била обединението да мотивира свободните граждани, които не отиват до урните в изборния ден да гласуват, да го направят и да бъде намален процентът негласуващи, които не припознават нито една политическа формация. Такава титанична мисъл може да роди и да формулира само главата на Цветан Цветанов от ВИФ, или Tsvetan Tsvetanov del VIF. Последното ме връща към един незабравим виц от времето, когато Цецо беше вицепремиер.
Отишъл Цецо на коктейл на БАН, където започнали да му представят гостите – академици, професори, доктори на науките, член-кореспонденти на академии. На Цецо му станало неудобно и казал: „Аз съм педагог по професия и може спокойно да ме наричате Учителю!“.
