12.9 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

От Косьо Самоковеца, през Доктора до Паскал – Тома БИКОВ


Тома БИКОВ

Контрабандният скандал, който се разгоря след ареста на част от ръководството на митниците, не е първият и вероятно няма да е последният. Контрабандата е феномен, който съществува навсякъде, където има държавни граници и мита. Сходна е ситуацията и с наркотиците, чийто трафик е непрестанно изкушение за организираната престъпност. Затова, когато се говори за борба с контрабандата и наркотрафика, винаги се поставя за цел те да бъдат намалени, а не унищожени. Последното е невъзможно.

Въпросът, най-вече с контрабандата, винаги засяга пряко държавата, а понякога и я включва. През социализма тази дейност е държавна политика. Поддържането и развиването на контрабандни канали, които са контролирани от службите за сигурност, има две основни цели. Първата е печалба на пари в полза на социалистическата държава за сметка на „вражеския Запад“. Втората – нанасяне на щети на западните икономики. Както се вижда, на повърхността и двете цели са изцяло в полза на социалистическия строй и в ущърб на Запада. В дълбочина обаче, следването им дава и своите странични ефекти. Най-видимият е създаването на корупционни мрежи и схеми за злоупотреби в самите служби, които провеждат контрабандната политика. В същото време те придобиват все повече възможности, а и често влизат в контакт със сенчести западни структури, които по-късно ще се превърнат в техни бизнес партньори. Поради характера на тоталитарната държава службите за сигурност обслужват комунистическата партия, която контролира цялата власт. Това създава известна монолитност на държавната структура, в това число и на нейните занимания с контрабанда.

При подобна тоталитарна структура скандалите и злоупотребите не излизат на повърхността, а се решават под нея. Например през 60-те години на миналия век е създадено дружеството „Тексим“. То се превръща в огромна социалистическа корпорация, която се занимава с международна търговия и транспорт. Дружеството оперира най-вече в Азия, Африка и Западна Европа и носи огромни приходи за социалистическата държава. Част от тези приходи са и от контрабанда, която се подпомага и от службите за сигурност. През 70-те години дейността на „Тексим“ придобива такива мащаби, че впечатлява дори съветското ръководство. То е разбрало, че корпорацията източва не само западните икономически структури, но и съветските. За да прекрати тези злоупотреби, в София идва лично тогавашният шеф на КГБ Юрий Андропов. Няколко години по-късно той ще започне борба с корупцията и злоупотребите в съветското общество и на мястото на остарелите партийни ръководители, които освен всичко останало са се и корумпирали, на върха на местните комунистически партии ще инсталира служители на службите за сигурност. Този подход се усеща най-вече в съветските републики от Средния изток, които в огромна част от случаите след падането на комунизма и отделянето си от СССР ще бъдат управлявани от ръководителите, назначени от Андропов. Някои от тези републики днес се управляват от синовете на тогавашните първи секретари на партията.

Но да се върнем към посещението на Андропов в София. То е съвсем кратко и делово. Началникът на съветското контраразузнаване заповядва на Тодор Живков две неща – първо да уволни и да вкара в затвора създателя и основен ръководител на „Тексим“ Георги Найденов и второ – компанията да престане да ощетява братския СССР с нелоялни практики. Живков, естествено, твърди, че не знае за злоупотребите, и бърза да изпълни заповедите на Москва. Така Георги Найденов тихо е разжалван и осъден на няколко години затвор, а възходът на „Тексим“ е прекършен.

Ограничаването или увеличаването на държаната контрабанда в режим на тоталитарна власт е сравнително лесно и тихо занимание. Това се променя след избухването на революцията от 1989 година. Подобно на икономиката, контрабандата прави преход към новите условия и се трансформира от държавна в частна. В стихията на революцията част от контрабандните канали са превзети, а други неформално приватизирани от хората, които са ги развивали през социализма. При трети се прави опит да бъдат затворени от новите западни партньори. Пример за последното е яростната борба на няколко западни държави срещу ДЗУ-Стара Загора, което през 90-те години се беше специализирало в производство на компактдискове и заливаше цяла Европа с пиратска продукция. Закриването на предприятието се превърна в едно от условията за приемане на България в ЕС. При налагането на свободата на словото, което също беше част от революцията, контрабандата се превърна в публична тема, а всяко десетилетие сякаш имаше своя митичен герой. Като се започне от Косьо Самоковеца, премине се през Иван Тодоров-Доктора и се стигне до настоящия загадъчен образ на бившия служител на ДС и на митниците Никола Николов-Паскал.
Разказването на контрабандни истории не е толкова важно, колкото опитът да се проследят тенденциите. След приемането на България в ЕС, а и в предприсъединителния процес контрабандата се наблюдаваше и от партньорски служби и стана все по-трудно занимание. Най-високите нива на контрабанда бяха в началото на 90-те години, когато тоталитарната власт се разпадна на съставните си части и се разконцентрира в периода на преход към демокрация. Оттук се вижда и най-важната тенденция – колкото по-разконцентрирана и разпадаща се е властта, толкова по-висока е контрабандата. Затова и на скандала с Паскал не бива да се гледа като на заболяване, а като на симптом за неконсолидираната власт, която е валидна от няколко години. Последното е истинското заболяване. Няма нищо по-логично от проникването на организирани престъпни групи в тъканта на държавата, когато тя се намира в състояние на политическа криза. В периодите на трансформация и преразпределение на властова материя контрабандата е един от най-видимите симптоми на управленската недостатъчност. Смяната на правителства и парламенти през няколко месеца, непрестанните административни размествания в митниците, НАП, МВР и службите за сигурност са най-подходящата среда за развитие на подобни дейности.

И тук идва парадоксът на настоящето – тези, които се оказаха на върха на революционния импулс за унищожаване на корупцията, са на път да бъдат унищожени от контрабанден скандал, към който очевидно имат отношение. Парадоксът е само привиден. Всъщност ситуацията е доста логична, защото революционността винаги е бременна с разочарование. Няма как да демонтираш и атакуваш непрестанно държавни институции със структуроопределящ характер по отношение на организираната престъпност, без това да доведе до тяхното отслабване. Ако има добра новина от скандала в митниците, то тя е, че той слага официалният край на революционния импулс от 2020 година. Това, на което можем да се надяваме, е, че нестабилността ще приключи скоро. Ако не се случи, то скандалът „Паскал“ ще е само първият от серия скандали. Не защото някой ще ги организира, а защото най-логичният отговор на предизвикателството на отслабената държава е силната организирана престъпност.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img