Иво ДИМИТРОВ
Мариан Бачев още ли е министър на културата? Ще питам, докато този гьонсурат не излезе пред медиите да отговаря на всички въпроси, предизвикани от калпавото му управление. Стига се е крил като катерица в хралупа, докато мине бурята. Впрочем поведението на смешника от шоуто е логично на фона на повсеместното оглупяване. Че светът си е загубил акъла, се доказва от наградата Local Leaders Awards 2025 в категорията „Здрави градове, силни общности“, която кметът на София Васил Терзиев и неговата заместничка по екологията Надежда Бобчева получиха в Рио де Жанейро. И това се случва по времето, когато нашата столица смърди на боклук, а не ухае на есенни цветя. Време, в което, струва ми се, че Терзиев някак си трябва да се въздържа от пътувания и да се бори с миризливата криза, от която се раждат зарази, а не приятни ухания. Връчването на отличието е част от COP30 Local Leaders Forum – събитие, което събира кметове и местни управници от цял свят, за да покаже усилията за справяне с климатичните промени.
Светът наистина си е загубил не само разсъдъка, но и инстинкта за самосъхранение. Никога не сме били толкова близко до повсеместно унищожение на всичко, градено през вековете. Гламави лидери на суперсилите, гламави чиновници в ЕС и още по-гламави местни управници водят разрухата със себе си.
Не знам какви усилия за справяне с купувачите и продавачите на гласове е положил бившият вътрешен министър Бойко Рашков, но със сигурност е водил справедлива борба с известния изборен търговец от Хасково Мухарем Зуфури, по-известен като Мухата. Дълго време Рашков скромничеше, че една фотография, която се разпространява със скоростта на СПИН-а в Централна Африка в края на 80-те години, била от случайна среща на улицата. Наблюдателни хасковци обаче ни светнаха, че обстановката от великия момент на здрависването досущ прилича на обстановката на улица „Стара планина“ в градското гето и е по същото време, докато Мухата варил лютеница за зимата. Вероятно Рашков е минал само да я опита и въобще не си е говорил с циганския барон за избори. Ама въобще.
Като стана дума за цигански работи, се сетих, че във вторник един приятел, когото много уважавам, написа в социалните мрежи, че очаква позицията на Иван Костов по казуса и драмите с „Лукойл“. Отговорих му, че позицията на Командира, както угоднически го наричаха псевдодемократите, сигурно отдавна отлежава в нечии или някакви банкови сметки. Впрочем, когато говорим за шарлатани и шмекери в политиката, не знам защо винаги пред мен се появява образът на Иван Костов – този продавач на мечти. Но не какви да е мечти, а само мечти за истински мечтатели. За списъка на мечтателите – друг път, но не забравяйте, че става дума за евтино изтъргувани мечти на промоция. Продажби, които впоследствие бяха опаковани в целофан и им сложиха надпис „приватизация“, а то си беше чисто разграбване по андрей-лукановски.
Обичам да завършвам текстовете си с някой виц, независимо че невинаги го правя. Покрай дъждовното напоследък време се сетих за един такъв виц. Свързан е с „любимия“ ми политик Цветан Цветанов, който преди повече от 15 години наложи нови интелектуални стандарти за профила на управниците ни.
Излива се проливен дъжд и Цветан Цветанов бързо нахлува в библиотеката.
Библиотекарката го поглежда: „Вали, нали?“.