Кристина ПАТРАШКОВА
Дългоочакваният биографичен филм „Гунди“ ще се завърти всеки момент по екраните. Тези, които успяха да гледат предварителната прожекция, са във възторг. Тя трае два часа и 45 минути, но времето минава неусетно. На не едно и две места от продукцията част от зрителите хлипат.
„Гунди“ е най-скъпият български филм с бюджет от 4 милиона лева, при това без субсидия от Националния филмов център, а с частно финансиране. Продуцент е „Междинна станция“ на Иван Христов и Андрей Арнаудов, а режисьор е Димитър Димитров. Шансът на екипа е, че снима филм за масово харесвания българин, който си отива твърде рано, за да бъде завъртян в интриги и обруган. Безспорен талант, скромен, етичен, харизматичен. Устоял на опитите на Държавна сигурност да бъде вербуван. Спортист, харесван дори от феновете на вечния враг ЦСКА.
Да оживиш Гунди на екрана обаче е и риск, защото той живее в съзнанието на поколения по индивидуален начин. А разбиването на личната представа за героя обрича подобно начинание на провал, както е ставало с много продукции за значими личности от историята.
„Гунди“ е филм без претенции, който обаче спазва железните правила да възродиш нечия биография без излишна оригиналност, помпозност и маниерничене. Житието-битието на големия футболист до голяма степен е пречупено през любовната история със съпругата му Лита, която е съсценарист на филма. А в любовта често най-добре личи характерът.
От този филм имаше нужда не само киното, но и всички ние. Защото възражда паметта за голям спортист и човек, който обединява. Подобни продукции може да ни накарат най-накрая да осъзнаем, че е време да се научим да живеем заедно.
По-претенциозните зрители имат известни забележки към актьорите. Според някои Павел Иванов, който влиза в образа на Гунди, освен забележителната физическа прилика с него улавя и характера му. Други са недоволни от прекалената според тях мекота в образа. Важен е крайният резултат. „Гунди“ е важен филм, защото е принос към паметта. Дано това да е пионерска пътека, защото има още много забележителни личности, чиито екранни истории няма да са по-малко интересни.
Като нямаме достойни съвременни герои, да се обърнем към миналите. Те могат да помогнат да се родят днешните.
