В сърцето на Павликени, град с над две хилядолетия история, се издига сграда, която не просто съхранява миналото, а го превръща в живо и осезаемо преживяване. Общинският Исторически музей – създаден през 1978 година в специално построена за целта двуетажна сграда по проект на архитект Теофил Теофилов с монументално пано над входа, дело на професор Георги Чапкънов. С натрупването на над 22 хиляди фондови единици движими паметници на културата, през десетилетията музеят се превръща в ключов фактор за културния живот.
Днес, благодарение на мащабен проект за обновяване на стойност над 880 хиляди лева, финансиран чрез Европейското икономическо пространство, той преживява своеобразното си възраждане и отново посреща публиката след цялостно преустройство и модернизация. Елена Чанакчиварова-Христова, директор на музея, подчертава необходимостта от тази промяна, защото действащите до преди това „две експозиции – общоисторическа и художествена, са създадени като концепция и вид през 1978 г. Натрупването на нови експонати налага представянето им в светлината на актуалните проучвания и съвременна музеология чрез създаване на нов вид на експозиционните пространства“. Реализацията на този амбициозен план отнема близо три години, включвайки не само купуване на оборудване и графичен дизайн, но и цялостна промяна на тематико-експозиционните планове, съгласувани с Министерство на културата. Резултатът е институция, която не просто показва предмети, а разказва истории, използвайки и не малко интерактивни технологии. При влизането си посетителят попада в среда, където може не само да види, но и да чуе, да помирише и да докосне историята, буквално да бъде потопен в нея.
Новата експозиция е разгърната на двата етажа. Първият е посветен на историческата и етнографската колекция, където археологията от праисторията до Средновековието оживява с помощта на интерактивни приложения и аудиофайлове на български и английски език. Специален акцент е поставен върху ролята на павликяните, дали името на града, както и върху национално-освободителната борба и тежките битки на четите на Бачо Киро, Стефан Караджа и Хаджи Димитър в региона. Централно място заема най-важният експонат – реставрираният стенописен Вечен календар на отец Матей Преображенски-Миткалото. Този календар, създаден през 1870 г., е представен по начин, позволяващ на посетителите да го изучават дигитално в дълбочина, като модерни технологии за визуализация ги потапят във всеки детайл на будителското дело. Етнографската част излиза извън традиционните рамки – тя включва не само градски интериор и оръдия на труда, но и кътове, в които може да се усети аромат на региона. Посетителите могат да чуят автентични разкази на ветерани от войните, както и на бежанци от Одринска Тракия, чрез стари телефонни апарати, което създава своеобразна емоционална връзка с миналото. Дори и най-малките детайли са изпипани – може да се смели ръчно малко брашно с хромел, за да се усети бита на старите поколения.
Вторият етаж е отделен за художествената сбирка с творби на знакови български автори, както и за съвременните нужди на културния живот. Там е обособена зала за временни изложби и специално иновативно пространство за работа с деца, включващо интерактивна маса, което позволява на най-малките да се докоснат до историята чрез игра и занимания като част от програмата „Лято в музея“. Както споделя Елена Чанакчивирова-Христова, „Хубаво е музеите да са в крак с новото време, за да разказват историята по нов, модерен, атрактивен и занимателен начин“. Този подход привлича младите хора и учениците, като превръща ученето в приключение и повишава интереса към богатото наследство. Отделено е специално място и за видни личности от Павликени като оперния певец Никола Гюзелев, изложена е и цигулката на баща му, както и за спортни легенди като футболиста Кирил Ракаров и лекоатлета Йордан Петров-Графа. Добавянето на музеен щанд за книги и сувенири още при входа, както и връщането към обичайното работно време с включена събота, допълнително допринасят за достъпността на музея.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg