Днес отбелязваме Европейския ден на донорството. Във Военномедицинската академия, на Дървото на живота, ще бъдат добавени имената на шестима души, които са дарили част от себе си, за да спасят други животи.
„Годината още не е свършила, така че не знаем колко ще бъдат трансплантациите до края на 2024. Ние имаме готовност във всеки един момент да правим трансплантации. Числата варират между 6,9 и 12 – колкото бяха миналата година“, каза проф. д-р Никола Владов, едно от светилата на медицината у нас, благодарение на когото са се осъществили голяма част от тези операции и трансплантации.
Листът на чакащите за трансплантация у нас е около 30 човека. Повечето са за бъбреци, има и чакащи за сърце, но доста по-малко.
„Между 20 и 50 трансплантации на година е една добра цифра за България, която не е много голяма като държава“, обясни още д-р Владов.
Данни на Изпълнителната агенция по трансплантации показват, че тази година има спад в броя на трансплантираните хора спрямо миналата година.
„Толкова са донорите, донорството и въобще реализацията на донорските ситуации се извършва по медицински показания – ние сме преценили, че тези донори, които сме ги трансплантирали, са подходящи за нашите пациенти и сме ги взели. Има органи, които сме отказали по медицински показания“, обясни д-р Владов.
Живи донори у нас могат да бъдат роднини до четвърто коляно по съребрена линия. По думите на д-р Владов обаче българските семейства не са големи и това е една от основните пречки за откриването на дарители в България.
„Сравнително по-малко е донорството у нас, в сравнение с чужбина. По отношение на донорите на 1 милион население, има още какво да се желае още, но при добра организация би могло да се увеличи броя на донорите още повече. Ние все пак сме малка страна и се нуждаем от не повече от 20-50 донора на година“ , казва още д-р Владов.
По думите му обаче и в световен мащаб търсенето е много повече от предлагането.
Източник: bTV