Едно от най-известните места за вечен покой в света е парижкото гробище „Пер Лашез“ (Cimetière du Père-Lachaise). Разположено е в 20-и район на френската столица върху 44 хектара площ, в него има над 70 000 гробни места и хиляди дървета. Там под впечатляваща готическа и погребална архитектура почиват десетки икони на световното изкуство, литература и науката, сред които Едит Пиаф, Джим Морисън, Марсел Пруст, Оскар Уайлд. Въпреки че се е превърнало в основна туристическа атракция в Париж, „Пер-Лашез“ продължава да е действащо гробище, в което всяка година се провеждат множество погребални и възпоменателни церемонии.
Гробът на Оскар Уайлд е особено популярен, а неговите страстни почитателки обсипват гробницата с целувки, оставяйки следи от червило навсякъде. Много жени, след като постоят на гроба на известния писател, се преместват на близкия парцел, където са погребани тленните останки на Виктор Ноар. Но кой е този мъж, който предизвиква интерес, подобен за известните личности?
Всъщност, това е обикновен млад човек, който се е озовал на грешното място в грешното време. Виктор Ноар е журналист, който работи в опозиционния вестник „Марсилеза“ през XIX век. Редакторът Паскал Грусе е предизвикан на дуел от принц Пиер Бонапарт, братовчед на тогавашния управляващ император Наполеон III, защото публикува противоречива статия срещу властта. Грусе приема дуела и изпраща секунданти, които да уредят времето и мястото на срещата. Един от тези секунданти е Виктор Ноар. По време на разговора обаче възниква спор, Пиер Бонапарт вади пистолета си и застрелва младия журналист, който умира на място само на 22 години. Убийството на журналист от член на императорското семейство вбесява обществеността и в деня на погребението около 100 000 души се събират в дома му в Ньой. Пиер Бонапарт е оправдан по обвинението в убийство, което допълнително налива масло в огъня и води до редица насилствени демонстрации в целия град. По-късно същата година прусаците нахлуват във Франция и империята е свалена.
През 1891 г., двадесет години след смъртта на Виктор Ноар, при създаването на Третата френска република, тялото му е преместено в гробището „Пер Лашез“, за да се почете името и паметта му. Известният френски скулптор Жул Далу получава задачата да създаде скулптура от бронз за гроба на убития мъж. Далу избира да изобрази журналиста в момента на смъртта му, на земята, след като е прострелян. Шапката е паднала до него, едната му ръка е отпусната, а по лицето му е запазено почти спокойно изражение. Именно реалистичността на творбата я прави толкова въздействаща. Но има още един детайл, който през годините започва да привлича далеч повече внимание, отколкото самата история на журналиста. По неизвестни причини Далу решава да даде на скулптурата забележима издутина под колана, което предизвиква формирането на доста странен мит, който с течение на времето превръща гроба в символ на плодородието и сексуалното щастие.
От 60-те години на миналия век започва да се разпространява поверие, че жените, които поставят цвете в шапката на Виктор Ноар, целунат бронзовите му устни и докоснат определени части на статуята, ще бъдат дарени с плодовитост, щастлив любовен живот или ще срещнат голямата си любов в рамките на една година. Никой не знае със сигурност откъде произлиза тази легенда. Няма исторически документи, които да я обясняват, но подобно на много градски митове тя започва да живее собствен живот.
С годините хиляди жени от Франция и от цял свят започват да посещават гроба с надежда, че необичайният ритуал ще им помогне да сбъднат най-съкровеното си желание – да станат майки или да намерят любовта. Някои идват сами, други водят със себе си партньорите си, а трети просто искат да се докоснат до една от най-известните легенди на Париж.
След десетилетия на непрекъснати докосвания бронзът започва да разказва собствената си история. Докато останалата част от статуята е потъмняла от времето, устните, обувките и най-популярните места по фигурата блестят, полирани от допира на безброй човешки ръце. Това е една от най-забележимите особености на паметника и вероятно най-видимото доказателство колко много хора продължават да вярват в силата на легендите. По подобен начин е излъскана на места и статуята на Жулиета във Верона.
През 2004 г. властите поставят защитна ограда около паметника на Ноар с аргумента произведението да бъде съхранено за бъдещите поколения. Решението обаче предизвиква бурна обществена реакция. Мнозина възприемат оградата като посегателство срещу една от най-колоритните традиции на „Пер Лашез“. След символични протести и обществен натиск ограничението е премахнато, а посетителите отново получават свободен достъп до статуята.
Днес гробът на Виктор Ноар остава едно от най-посещаваните места в прочутото парижко гробище. Едни идват, защото вярват в чудеса. Други – защото искат да видят с очите си необичайния паметник, а трети просто са привлечени от човешката история, която се е превърнала в легенда.