35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Отиде си вечната изкусителка Анук Еме

Известна главно с ролята си в „Един мъж и една жена“ заедно с Жан-Луи Трентинян, френската актрисата бе ухажвана от най-големите режисьори. Тя почина на 92 години, съобщи дъщеря ѝ.

Вечната изкусителка Анук Еме е родена на 27 април 1932 година. Има около 60 роли в киното. „Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш… Моментът на копнеж, когато знаеш, че нещо предстои да се случи – това е най-вълнуващото“, казва тя.
Франсоаз Жюдит Сориа̀ Дрейфюс е родена в Париж в еврейско семейство. Изучава актьорско майсторство и танци в драматичната школа Bauer-Therond. Снима се в киното от 14-годишна. Става известна 12 години по-късно – като спътницата на Модиляни Жан Ебютерн в биографичната драма „Монпарнас 19”.
Федерико Фелини забелязва младата актриса с потенциал и я кани в епохалните си филми „Сладък живот” (1960, „Златна палма” от Кан, 2 награди „Оскар”) и „8 и половина” (1963). През 1961 се снима в музикалния филм „Лола” – дебютът на Жак Деми. Но за милионите зрители по целия свят Анук Еме е преди всичко Ан Готие, или Жената от легендарния „Един мъж и една жена” (1966, „Златен глобус” и BAFTA за женска роля) на Клод Льолуш.
„Най-хубавите години от един живот” (2019) е второто му продължение. Ан Готие (Анук Еме) и Жан-Луи Дюрок (Жан-Луи Трентинян) са се познавали отдавна: един мъж и една жена, чиято поразителна и неочаквана любовна история бе разказана в онзи велик филм отпреди 53 години, променил разбирането ни за любовта. Днес някогашният автомобилен състезател изглежда изгубен сред пътеките на паметта си – болен е от Алцхаймер. За да му помогне, синът му издирва жената, с която баща му така и не е изживял любовта си, и която непрестанно е в мислите и сънищата му. Ан отива да посети Жан-Луи и тяхната история продължава, откъдето е приключила…
Великолепна актьорска игра, позната музика и една от най-красивите любовни истории на екрана. Във филма са монтирани епизоди от „Един мъж и една жена”. Световната премиера на филма е на 18 май 2019 в извънконкурсната програма на Кан. Зрителите посрещат филма и легендарните актьори с овации на крака, а след прожекцията цялата зала запява знаменитата песен на Франсис Ле „Un homme et une femme” („Cha ba da ba da”).
Анук Еме си партнира с Мишел Пиколи в драмата „Скок в празнотата” (1980) на Марко Белокио. И двамата актьори имат награди от Кан. Играе Барбара в „Трагедията на смешния човек” (1981) на Бернардо Бертолучи. През 1994 Анук Еме участва в Prêt-à-Porter на Робърт Олтман. Играе Анук в „Сто и една нощи” (1996) на Аньес Варда.
Има почетна „Златна мечка” от Берлинале и „Златен орел” за цялостен принос в киното.
Empire включва Анук Еме сред 100-те най-сексапилни актриси в историята на киното.

На екрана сериозността не ѝ беше чужда, но тя можеше да промени настроението за четвърт секунда . Красотата ѝ беше толкова очевидна, че плашеше, пише за нея „Фигаро“. „Професията ме избра“, признаваше Анук Еме.

Тя носеше толкова добре името, което не беше нейно. Анук Еме е името й на 13-годишна възраст за снимките на първия ѝ филм La Maison sous la mer (1947) на Анри Калеф. Героинята се казва Анук, а Жак Превер е този, който измисля новото ѝ фамилно име.

Преди това е ходила в колеж в Морзин с Роже Вадим. Той я учи да кара ски. Тя иска да стане фармацевт или танцьорка на класически танци. Щеше да е грешка. Но какво пък: имаше хора, които биха се разболели само за да могат да купят лекарства от нея. По-добре, че се озовава пред камерата.

В „Сладък живот“ (1960) тя е богата безделница, която кара кабриолет и влудява Мастрояни. Само тя може да прибере римска проститутка у дома, без да загуби и грам от своята елегантност. Фелини ѝ казва: „Времето се отнася с теб като с джентълмен“.

Анук Еме и Марчело Мастрояни на филмовия фестивал в Кан за филма на Фелини La Dolce Vita, който печели Златна палма на 20 май 1960 г.

Именно в „Един мъж и една жена“ (1966) Жан-Луи Трентинян прекосява цяла Франция с „Форд Мустанг“, за да отиде при нея в Довил. Ан, която е сценарист и вдовица, живее на ул. „Ламарк“14. Праща му телеграма, която завършва с „Обичам те“. Как да ѝ устои? Тя се смее, поставяйки пръсти пред устата си, увивайки се в палто от овча кожа. Музиката на Франсис Лей я придружава на перона на гара Сен Лазар. Пътят я отведе до „Златна палма“ в Кан.

Тя искаше да се срещне с Граучо Маркс. И го направи. Един ден Фред Астер я аплодира. Жан Жьоне, който пише сценария за „Мадмоазел“ за нея, е свидетел на брака ѝ с Никос Папатакис. Когато се омъжва за Албърт Фини (друг неин съпруг е певецът Пиер Барух), тя спира да работи, премества се в Лондон, облича дрехите на домакиня и започва да готви. „Мисля, че наистина разбрах, че обичам тази работа, когато спрях“. Седем години прекъсване.

„Скок в празното“ ѝ носи награда за актьорско майсторство в Кан (1980 г.). Тези награди обаче не я впечатляват толкова. „За да спечелиш, трябва да можеш да губиш“, казва Анук Еме.

Режисираха я Жак Бекер, Андре Делво, Бертолучи, Йежи Сколимовски, Робърт Олтман. Измъчваше я сценична треска. Това не ѝ попречи да играе „Любовни писма“ в театъра с различни партньори – Кремер, Трентинян, Ноаре, Вебер, Делон, Депардийо.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини