През 2006 г. Плутон беше понижен и лишен от статута си на планета. Оттогава насам скърбящите по загубата астрономи продължават да търсят Деветата планета – и не безрезултатно, ако се съди по ново изследване, съобщава Actualno.com. Авторите на статия, приета за публикуване в Publications of the Astronomical Society of Australia, твърдят, че са открили следи от така наречената Деветата планета в архивни изображения на нощното небе.
Някои експерти се съмняват, че този сигнал – едва няколко слаби точки – ще издържи на проверка. Освен това хипотетичният обект се намира на орбита, излизаща далеч отвъд пределите на първоначалната прогноза за Деветата планета.
Това несъответствие „не означава, че нея я няма там, но означава, че това не е Деветата планета“, казва Майк Браун, астроном от Калифорнийския технологичен институт, който предложи хипотезата за Деветата планета заедно с колегата си Константин Батигин преди близо десетилетие. „Не мисля, че тази планета би имала някое от въздействията върху Слънчевата система, които смятаме, че наблюдаваме“, допълва той.
Свидетелствата за съществуването на Деветата планета идват от най-отдалечените обекти в Пояса на Кайпер – област отвъд орбитата на Нептун. Орбитите на някои обекти от Пояса на Кайпер изглеждат необичайно групирани и подравнени, въпреки че са твърде далеч от влиянието на гравитацията на Нептун. Чрез многократно симулиране на еволюцията на Слънчевата система са стигнали до извода, че необичайните орбити на тези обекти може да се дължат на гравитационното привличане на далечен свят, приблизително пет до десет пъти по-масивен от Земята, който обикаля около Слънцето за 10 000 години.
„Доста удивително е да се мисли, че нещо толкова голямо като Нептун може да се намира там някъде и никой никога да не го е забелязал“, казва Гари Бърнстейн, астроном от Университета на Пенсилвания. „Но ако го поставите достатъчно далеч, то става все по-слабо и по-слабо много бързо.“
Повечето търсения на Деветата планета са се фокусирали върху отражението на обекта във видима светлина: слънчева светлина, която първо трябва да достигне обекта и след това да се отрази от повърхността му обратно към Земята, като през цялото време свети все по-слабо. Ето защо Тери Лонг Фан, докторант по астрономия в Националния университет „Цинхуа“ в Пекин, и астрономът Томоцугу Гото решили да търсят присъщото сияние на Планета Девет в далечния инфрачервен спектър – сигнал, който пътува директно до Земята и потенциално би могъл да бъде по-силен.
„Чувствах се много развълнуван“, спомня си Фан, не на последно място защото предишно изследване, използващо същите изследвания, не откри кандидати. „Това много ни мотивира.“
Когато обаче Браун, който не е участвал в работата, сам изчислил орбитата на кандидат-сигнала, открил, че планетата ще има орбита, наклонена на приблизително 120° спрямо равнината на Слънчевата система: наклон, толкова екстремен, че планетата ще обикаля около Слънцето в обратна на другите планети посока. Моделите на Браун предсказват, че за да обясни струпването на далечни обекти от Пояса на Кайпер, Планета Девет се нуждае от орбита, наклонена само на около 15° до 20° спрямо равнината на Слънчевата система.
Други пък не са убедени, че е необходима планета – Деветата планета или друга, за да се обяснят орбитите на обекти отвъд Нептун. Астрономът от университета в Реджина Саманта Лоулър смята, че видимото струпване в Пояса на Кайпер може да се обясни с пристрастни наблюдения на това, което всъщност е равномерно разпределение на обектите. „Би било наистина страхотно, ако имаше някакъв модел там“, казва тя. „Но с настоящите данни не може просто да се следва най-простото обяснение.“
По-късно тази година ще постъпят още повече данни, тъй като обсерваторията „Вера К. Рубин“ ще започне работа. От мястото си в пустинята Атакама в Чили обсерваторията ще сканира южното небе в продължение на 10 години с безпрецедентни подробности.
