Теодор ЦЕКОВ
Главният въпрос след терористичния акт в Москва е за степента на реакция. Кремъл ще изостри войната в Украйна, независимо дали убийците са от „Ислямска държава“ или нечии наемници.
Стрелбата по стотици зрители в концертната зала „Крокус Сити“ съвпадна с руска офанзива срещу украинската енергийна инфраструктура. Въздушните удари засягат Киев и Лвовска област, но прекъсват електричеството най-вече в Одеса и Харков. Те са отмъщение за атаките с дронове и ракети по руски нефтени и газови обекти.
Друго съвпадение е 25-ата годишнина от бомбардировките на НАТО срещу Югославия. Интензитетът на онази кампания за Косово е знак как може да отвърне Владимир Путин под натиска на народния гняв и коментарите за провал на неговите специални служби. Кремъл вече разширява обхвата на стратегически цели.
Съпоставка между стратегията на НАТО през 1999 г. и руския подход в Украйна предлага американският полковник от резерва Дъглас Макгрегър. Той е висш офицер от операцията срещу сърбите, главен съветник в Пентагона при президента Доналд Тръмп.
Макгрегър отхвърля критиките към Русия за удари по гражданска инфраструктура и обяснява защо очаква ескалация: „Ако електропреносните линии подават ток към военни обекти, вие ги повреждате не за да нанесете ущърб на цивилното население, а за да понижите боеспособността на врага. Руснаците не се стремят да нанесат щети на украинските граждани, но от друга страна има немалко свидетелства, че артилерийската система HIMARS е използвана за удари по рускоезични жители в Донецк, Луганск, Крим и др. Ние не говорим за това, защото Украйна е безгрешна демокрация, а Русия – тъмно авторитарно зло. Но истината изглежда неприлично, а Русия се придържа към военни цели. Бях директор на съюзническия оперативен център по време на Косовската въздушна кампания. Отработихме всички военни цели за седмица и половина. Разбихме летища, казарми и нямаше какво повече да се унищожава. Югославия беше почти страна от третия свят. Затова проведохме съвещание какво да правим по-нататък. Трябва ли да атакуваме автозавода на „Юго“? Той произвежда камиони за армията – добре, ще го ударим. А мостовете над Дунав? Военните ползват два от 23, но могат ли да използват другите? Да? Тогава атакувайте всички 23! Бомбардирахме телевизионната кула в Белград, защото се използваше за сръбска пропаганда, за дезинформация относно НАТО и нашите намерения, т.е. можеше да засили волята за съпротива. Изначално имахме изисквания – една цел трябваше да премине шест нива на оценка, преди да бъде оправдана и одобрена. Но тези цели свършиха и трябваше да намерим нови, или кампанията щеше да приключи за три седмици. Затова започнахме да оценяваме нови обекти като потенциална заплаха. Отидохме твърде далеч, гледахме широко и щедро, когато определяхме военни цели срещу сърбите. Руснаците са много по-предпазливи и взискателни в избора, но мисля, че когато започне генералното настъпление, всичко, което представлява военна съпротива, ще бъде унищожено“.
Интересна гледна точка предлага друг американски ветеран, сега писател и блогър – Ноктис Дрейвен: „Украйна и Западът са изключително обезпокоени от руския отговор на клането в Москва. Истината е, че Русия се отнася към Украйна с детски ръкавици. Има сто пъти повече способности и сила за убиване, отколкото използва. Досега Русия разглеждаше ситуацията в Украйна като борба с вредител в лицето Зеленски и неговата армия от нацисти. Когато се справяте с вредител, не изгаряте цялата къща, а отстранявате вредителя като същевременно правите всичко възможно да запазите дома. Западът се опасява, че Русия няма да се въздържа дълго, ако се стигне до ескалация като клането в Москва. На Русия не ѝ трябват две години, за да унищожи Украйна, защото тя не се стреми да я унищожи. Ако искаше, след две седмици Украйна нямаше да е нищо повече от урок по история за източноевропейските деца, защото щеше да е кратер в земята. Боя се, че атаката срещу Москва има многопластова цел. Първо, да се убият невинни руснаци, да се всее страх у хората и те да окажат натиск върху Путин за спиране на СВО, защото не се чувстват в безопасност. Второ, да се провокира Русия към по-твърди действия, така че Западът да използва Украйна като сълзлива история за получаване на подкрепа и оправдание на намеса. Трето, да се обвини „Ислямска държава“ от името на Израел, така че западната общественост отново да намрази мюсюлманите. Западните лидери и медии знаят, че хората не правят разлика – виждат ИД, талибаните, нормалните мюсюлмани като едни и същи, терористи. Така могат да използват атаката в Москва, за да кажат: Виждате ли какво правят мюсюлманите, трябва да оставим Израел да извършва геноцид спрямо тях, да помогнем да спре това. Моля се Русия да разбере тези тънкости и да действа спокойно и внимателно“.
Интерпретациите след 137 убити и 190 ранени в Москва са много. Четвърт век може да изглежда голяма дистанция, но предлага паралели и уроци за последствията.