23.8 C
София
четвъртък, 25 юли 2024 г.

Параскева Джукелова: Лили Иванова хареса еротичните сцени от „Изпепеляване“

Параскева Джукелова, чиято героиня в сериала на БНТ „Вина“ не сяда на масата без еликсира на боговете – като всички останали персонажи в екранната сага, е почитател на българските марки. Обикновено си поръчва нашенски „бяло“ и „червено“, когато сяда с компания в някой от италианските ресторанти из София. Най-често се отбива някъде около Народния театър – като почитател на блюдата с паста и трюфели, харесва кулинарните произведения на „Спагети Китчън“.

Уточнява, че преди време с приятели тествали всяка нова по-нашумяла с менюто си кръчма в столицата, но напоследък няма достатъчно свободни часове за подобни експедиции. Особено през месеците с репетициите на току-що излязлата премиера на спектакъла „Моби Дик“, а и заради останалите си представления – „Чудесна неделя за Creve Coeur“, „Лисичета“, „Народът на Вазов“, „О, ти, която и да си“, „Бележките под линия“, „Един безумен ден“. От шеметната въртележка през 2023 г., когато снима три филма едновременно, без да броим „Вина“, още й се върти главата. Но на Параскева неслучайно й се носи славата на работохолик – стабилното домашно възпитание от родното й Панагюрище е надградено във ВИТИЗ от Стефан Данаилов – тя е в първия му клас. Нейните истории – от академията, през десетина сцени из страната до трийсетината български филми и участията й в дузина международни продукции, наистина са за книга.

Квакерка в „Моби Дик“

„Когато Диана Добрева ни покани – мен и колежките, в „Моби Дик“, всички много се учудихме. Както се знае, женски образи в романа на Мелвил няма. Шегувахме се, че ще играем китовете. Цялата конструкция на постановката – мъжете в морето, съпругите им на брега, събуди любопитството ми. И направих собствено проучване – открих две книги за китолова на английски, изчетох много информация. Обичам да боравя с факти за всяка епоха и за нейните представители независимо от националността им – така съм възпитана в киното. Квакерската общност, която е в основата на „Моби Дик“, не е достатъчно позната у нас. Това са хора, които директно общуват с Господ – без свещеници, които да бъдат посредниците между тях и Бога. Наричат се „Общество на приятелите“ – държат на простотата, без орнаменти и излишества. И досега в Нантъкет, откъдето тръгва действието в „Моби Дик“, има квакерско гробище без надгробни знаци, без имена – няма нужда да се знае кой къде е погребан. Без кръстове, без камъни. Квакерите са способни и на други крайности – да отлъчат хора, които, примерно, си купуват пиано. Може би заради всичко това квакерките – като нашите героини – са били толкова издръжливи и са живели по пет години без мъжете си. Китоловците не са се прибирали, докато не напълнят кораба с китова мас. Според историци те са най-големите изследователи и познавачи на световния океан и благодарение на тях са открити много кътчета от земята“, разказва Параскева Джукелова. Нейната квакерка е хем съпруга, хем сламена вдовица, която очаква мъжа си да се върне и да станат по-богати. „Да не забравяме, че китовата мас е била изключително ценна. Но в същото време заради нея масово избиват китовете. Цялата тази касапница е кошмарна. Оправдават я като етап в развитието на цивилизацията – бруталност в името на просперитета. В „Моби Дик“ човеците са жестоки към ближните и към природата – това е много съвременно, промяна няма.“ Темата за религията не е сред основните за актрисата. „Може да възмутя много хора, но съм атеист. Това е моето възпитание, това е моето мислене. Да, има енергии, но там, на небето, няма един, който да ни сочи с пръст и да се намесва в делата ни. Вярвам, че природата е по-силна от всеки от нас“, категорична е тя.
Дългогодишните театрали едва ли са учудени, че Параскева Джукелова се справя толкова добре с пеенето в „Моби Дик“ – прави го и в „Народът на Вазов“, и в „Един безумен ден“, и в световноизвестния мюзикъл „Компания“… Но въпреки това не се смята за кой знае каква суперпевица,

не храни илюзия, че е царица на солата.

От дете е на „ти“ с музиката. Родителите й, строги учители по точни науки, й купуват пиано още в трети клас – истинско събитие, почти сензация в Панагюрище. Лукс за всяко средностатистическо семейство на почтени преподаватели. Бъдещата актриса има страхотен мерак към черно-белите клавиши и техните жертват цветния телевизор заради класическия инструмент. Параскева свири до края на гимназията, участва във всички местни конкурси, но не се цели в Консерваторията – страда от страхотна сценична треска, когато трябва да свири пред публика. С песните и танците е съвсем различно – чувства се чудесно със съученичките си от вокално-инструменталната група. Изпълняват естрадни хитове, особено добри са на „Трамвай № 5“. Вече в 11-и клас постига консенсус вкъщи – ще кандидатства в Софийския университет, но и във ВИТИЗ. Всекидневието й минава сред учебници и сборници, решават се задачи от сутрин до вечер, госпожицата печели второ място на национален конкурс по математическа лингвистика – интересна наука за езиците, която е в основата на всички модерни компютърни програми. Но освен с пособия по математика къщата е пълна и с внушително количество книги със стихове – майка й е голям почитател на лириката. Години по-късно Параскева ще даде идеята на поетесата Мирела Иванова, драматург на Народния театър, за спектакъла „О, ти, която и да си“, посветен на Иван Вазов и негови любовни драми и думи.

С известна актриса като Параскева разговорът естествено се връща към ВИТИЗ и към преподавателския дебют на Стефан Данаилов. Тя умее атрактивно да пресъздава приключенията в студентските времена. В онова лято няма никакво съмнение, че ще я приемат в академията – казва го и на Ани Михайлова и Наталия Симеонова, с които са заедно на консултациите, и на майка си и баща си, оставащи сериозно изненадани от самочувствието й. Като хора, които са далеч от йерархията в столичното „връзкарство“, двамата я предупреждават да стъпва здраво на земята и да извади главата си от облаците. И тъй като съдбата обича смелите, Параскева влиза в първия клас на Стефан Данаилов. Дотогава за нея той е най-вече красавецът от киното и телевизията. Но още през първите дни критично настроеното момиче се убеждава, че

тоя и колегите му общуват не с идола, а с живия човек, който ги обича

и се грижи за тях като никой друг. Още в началото изясняват нещо важно. Той им казва: „Вижте сега, патриоти, трябва да измислим как да се обръщате към мен. Няма да е с „другарю Данаилов“, нито пък с Ламбо – все пак съм по-възрастен от вас“. Тогава върви кинохитът на Жан-Жак Ано „Името на розата“ по култовия роман на Умберто Еко. В него младият послушник – Крисчън Слейтър, се обръща с Мастър към водещия разследването на убийствата в манастира францискански монах и ерудит Уилям от Баскервил – самия Шон Конъри. „Струва ми се, че Павел Паскалев пръв предложи да използваме това Мастър. На Стефан много му хареса и оттам тръгнаха нещата. Когато в екипа дойде и Илия Добрев, го нарекохме Тийчъра. Общувахме отблизо. Стефан беше само на 40 и нещо. Говорехме му на „ти“ – остана и в следващия випуск. Всички следващи вече бяха с него на „вие“. Между нас нямаше бариера, може би защото бяхме първият му клас. Не че фамилиарничеше, но не се държеше и като някаква звезда авторитет. Много го уважахме, но и го обичахме като бащица. За разлика от други преподаватели, не ни вменяваше комплекси и вини, нямахме сблъсъци и конфликти.“

И понеже тези отношения остават във времето, вече в Народния, Параскева отказва да се съблече в „Смъртта на Дантон“ на Иван Добчев и да се просне върху своя Мастер, както е по плана на режисьора. А и не иска да влезе в аналите като първата актриса, която се развява гола на най-легендарната сцена в България. При поредна криза в академичната трупа излиза на свободна практика, но не и от репертоара й. Снима всяка година въпреки малкото филми в началото на новия век. И успява да гостува в представления на театрите във Варна, Смолян, Плевен, Враца. Това са нейните нови университети.

В киното получава огромен комплимент от Джоко Росич

От класовете на Стефан Данаилов се пръкват поне половината кинаджии в арт гилдията, но Параскева Джукелова е сред най-безспорните между тях. Самият Джоко Росич – Човека кино, с когото безкрайно се уважават, й прави огромен комплимент: „Добре се справяш с киното, моето момиче, ти си истинска кучка“ – големият бате Джоко е наясно с турския корен на фамилията й, идващ от разговорното наименование на пес. Но когато става дума за кино, то при Паци, както я наричат от десетилетия, периодично ухае и на Италия. Страстта й към Италия вероятно има някакви езотерични предпоставки, но тъй като тя е рационална личност, няма навик да дълбае в тях. Още като ученичка, когато всички около нея залягат над английския и по-рядко над френския, самосиндикално изучава езика на Данте с помощта на така наречените „самоучители“. Много по-късно започват одисеите, свързани с Италия. Легендарният режисьор Ермано Олми, който отваря пътя на Христо Живков към световните екрани, казва на Джукелова, че е родена за кино и няма нужда от никакви проби. Но не може да я вземе, защото по сценарий героинята била съсипана жена, а от Параскева извирала страхотна жизненост. Друг маестро от Ботуша, Марко Белокио, също я иска за свой филм, но синдикатите бдят – не желаят да пускат до баницата артисти от бившите соцстрани. Първият й пробив е в „Ловджийска чанта“, където се очаква да е касиерка в кино – нещо бързо и трудно забележимо. Но се оказва, вече в София, че италианката, която трябва да е в главната роля, си пати от алергия от кучета, а сцените с домашния й любимец са десетки – няма как да го пипа с ръкавици, и се качва обратно на самолета за Рим. Режисьорът Маурицио Дзакаро е на ръба на нервна криза, когато осъзнава, че спасението му се казва Параскева Джукелова – и тя става момичето от сръбско-босненска фамилия, което спасява трима богати италианци, попаднали в района на бойните действия, вместо в горите, на където са тръгнали да ловуват. После Джани Лепре я снима в крими сериала „Алеф“. Покрай премиерите пътува до Рим, но няма как да я ангажират по-често в Чинечита – тогава България още не е в Евросъюза и проблемът с работните визи виси като дамоклев меч над продуцентите.

Сега ситуацията е много различна. Но въпреки това не е лесно да се стигне до разрешителни документи, когато българи искат да снимат в Рим. През 2023 г. малка група от сериала „Вина“, начело с режисьора Виктор Божинов, се озовава във Вечния град тъкмо с тази задача. Параскева Джукелова и Светлана Янчева трябва да се справят с любопитството на тълпите.

„Да снимаш в центъра на Рим, където се изсипва целият свят, е интересно, но сложно преживяване. Бяхме малък екип по обясними причини – без скриптер, който следи дублите, минутите и всичко останало. Постоянно трябваше да се съобразяваме с туристите.

Появиха се и българи, които веднага ни разконспирираха

Със Светлето Янчева заснехме сцени край един фонтан и се преместихме на следващата локация – в ателието на реставратор. И там, докато си преглеждах репликите, забелязах, че сме си спестили две от тях, нали бяхме без скриптер, и никой не е обърнал внимание. Уж между другото подхвърлих на Виктор: „Тук нещо сме пропуснали, ама няма проблем, може да го отминем“. Той обаче не искаше и да чуе, та се върнахме обратно въпреки тълпите.“

На Параскева й се налага да се прави, че нищо не вдява от италианския, въпреки че е любимият й език – и го разбира, и го говори. Светлана Янчева пък трябва да се прави, че го използва – нейната майка игуменка е бивша адвокатка и се оправя през латинския. А на Джукелова отвътре й напира да се впусне в типичните италиански вокални модулации при говоренето. Тя има сериозен опит с международния протокол в киното. Във френската суперпродукция „Версенжеторикс“ ролята й е малка, но с реплики. Когато вождът на галите Версенжеторикс – Кристоф Ламбер, се кани да запали Алезия, героинята на Параскева му подава бебето си и нож – да ги убие, тъй като градът ще бъде изпепелен. Кристоф Ламбер е респектиран от краткото, но пламенно присъствие на Джукелова – и прави жест: като от звезда към звезда. Всеки от тях участва в сцените на другия, за да си подават репликите.

В минисериала „Икона“ има два снимачни дни с Патрик Суейзи – играе негова съпруга, рускиня. Той е мил джентълмен, страхотен професионалист и изключително добронамерен. Никаква звездомания, партнират си равностойно и приятно. Още малко не й достига, за да се наложи окончателно в европейските списъци с оборотни имена. Световният гръцки режисьор Тео Ангелопулос я хвали на висок глас, но после взима румънка за филма, който трябва да произведе у нас.

Параскева Джукелова нито тогава, нито сега неглижира логичността на кастингите. И до днес не се колебае, трябва ли да отиде на прослушване, въпреки че става популярна на широката публика още във втори курс във ВИТИЗ като младата Лили в „Сезонът на канарчетата“, където е поканена от Евгений Михайлов без предварителни салтанати. Въобще не се впечатлява, че кастингът за филма, посветен на Гунди, е двоен – веднъж дали става за образа на майка му и втори път дали си пасва с Павел Иванов, който играе футболната легенда. „Трябваше да видим дали с Павел ще сме достоверни един до друг като майка и син. Всички очакваме с нетърпение филма за Гунди. Надявам се да развълнуваме не само левскарите. Целият народ боготвори Гунди като супер чист и скромен човек. Планирал е, когато приключи с футбола, да стане учител по физическо възпитание. Какъв е образът на майка му ли? На много народна, положителна, жива жена – обичала е да събира хора, да става весело, да се гледа по-леко на нещата от живота.“

Сюжетът на „Клас 90“ на Бойко Боянов, както подсказва заглавието, е от друго време. Събират се съученици, които 30 години не са се виждали.

От забава преминават в изясняване и разчистване на сметки

„Разрез на поколението, което завърши в началото на прехода – моето поколение“, уточнява Параскева. Докато вървят снимките на Витоша, се подготвя редовната среща на девическата й паралелка от гимназията в Панагюрище. Със състудентите от ВИТИЗ се запиват най-вече, когато някой от тях си дойде за кратко от чужбина. Пишат си, имат общ чат, обичат се, но няма кога да общуват по-активно.

Параскева е майка на спортист и в „Без крила“ – новата драма, продуцирана от Ники Илиев и Башар Рахал по истинската вдъхновяваща история на параолимпиеца Михаил Христов. С Башар Рахал ги свързва особено братство – и двамата са възпитаници на Стефан Данаилов. С Ники Илиев – приятелско партньорство още от „Кожа и небе“, пиесата на Димитър Динев, която Бойко Илиев преди години постави за „Сълза и смях“. Тогава Ники Илиев тъкмо започва да учи режисура. Като малкия герой в „Без крила“ се изявява Иван от Сандански – симпатично и талантливо момче от школата на Башар Рахал. Идва всяка събота и неделя, за да снима в София. „В „Без крила“ съм съпруга на Башар. Всичко се случи с голяма лекота, макар че Ники ме режисира за първи път“, споделя Параскева. Тя много държи на лекотата, тъй като има сериозен опит в тежките сцени, включително и в тези със сексуална агресия. Започва се още от „Сезонът на канарчетата“ и „Суламит“. По-късно, в „Изпепеляване“, нещата стават още по-сериозни по сценарий – дори печени кинаджии като режисьора Станимир Трифонов и оператора Емил Христов се притесняват дали ще се получи това, което са замислили като драматургия и визия. Параскева

чака без дрехи, докато нагласят осветлението

и героят на Деян Донков се нахвърля в брутален секс. Самата Лили Иванова, която изпълнява страхотното танго в „Изпепеляване“, оценява високо еротичните сцени. Толкова ги харесва, че предлага те да бъдат основните в клипа й към песента.
След 30 активни години в киното Параскева няма как да остане безразлична към скандалите, свързани с държавното финансиране на филмите – заради заведени дела от недоволни се провалят проекти или се точат с години. „Действащите критерии явно не работят достатъчно ефективно, след като някой има възможност да блокира другите, защото е сърдит и обиден. Всичко е въпрос на желание – както на гилдията, така и на министерството на културата. Не бива субективният фактор да е толкова силен“, казва актрисата. Самата тя в близките седмици очаква интересно предложение за театър.

„Най-важна ми е актьорската провокация – образът да ме вади от обикновеното. Също толкова значими са и партньорите. Научих се, че войната за качество трябва да се води с верни единомишленици и с добър водач. И че не всичко е на всяка цена.“ Много уважава и авторите, чиито диалози са написани сръчно и не се налага да коригира фрази в движение. Защото като всеки човек с житейски опит знае, че само душевното равновесие отвежда към хармония. Затова и тя, и Виктор Божинов са доволни, че дъщеря им Калина вече е в тихите води на осми клас след тежките матури след седми. Голямата страст на младата госпожица е рисуването, още пее и свири. И едва ли някой би очаквал нещо друго от нея.

 

Меню

„Спагети Китчън“,
„6-и септември“ № 9
Фетучини с трюфел сос чери домати конфи, масло и пармезан „Грана падано“ – 22,90 лв.
Лингуини ди маре с калмари, скариди, октопод, два вида миди, пеперончино, домати, чесън и пресен лук – 22,90 лв.
„PIXELS Совиньон Блан“, New Bloom Winery – 375 мл – 18 лв.
Общо – 63,80 лв.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини