Арх. Петър ДИКОВ
Едно от най-важните неща за съвременния голям град е управлението на паркирането. Моторизацията в света се стабилизира на 500–600 автомобила на 1000 жители и засега не се установява някаква тенденция за намаляване. В София проблемът паркиране се усложни и от взривообразното увеличаване на автомобилите в последните 25–30 години – от 160–180 към 1990 г. до на 600–650 коли на 1000 жители към момента.
След повече от 15 години затишие напоследък се заговори за рязко увеличаване на таксата за платено паркиране и съществено разширение на обхвата на синята и зелената зона, както и за създаване на нова суперзона – червена, като начин да се реши този вече много тежък проблем не само в центъра, но и в близката и по-далечна периферия.
Още в началото на този материал искам да декларирам, че моето мнение като цяло съвпада с основните идеи на предлаганите ценови реформи за платеното паркиране, а именно:
– да се намали автомобилният натиск върху територията на широкия център на София, както и върху някои специфични територии;
– да се стимулира и ускори изграждането на етажни и подземни паркинги;
– да се ограничи т.нар. „служебно паркиране“;
– да се стимулира ползването на обществен градски транспорт.
Идеите са добри, но има доста непълноти, неточности и грешки в предложения пакет от ценови промени. По-същественото обаче е, че за осъществяване на определените цели само предлаганите промени при платеното паркиране далеч не изчерпват необходимия комплекс от мерки и действия.
Обобщено се предлага да се увеличи събирането на пари от гражданите и бизнеса чрез рязко увеличение на цените на платеното паркиране и увеличаване на обхвата на платените зони. В основата на предложението обаче е заложен принципът „Вие ни дайте парите, ние знаем как да ги употребим във ваш интерес…“.
За да получим обективна преценка за смисъла и ползите от това предложение, е добре да се знае какво е наличното състояние.
Приходите на „Център за градска мобилност“ ЕАД, което е търговско, еднолично акционерно дружество. Собственик на всички поименни, обикновени и налични акции на дружеството е Столична община. Според последния публикуван официално отчет за 1–9 месец на 2024 г. приходите за този период от платеното паркиране на ЦГМ и по-специално на Дирекция „Паркиране и мобилност“ са както следва:
Приходи от 33 359 платени паркоместа (12 313 синя зона и 21 043 зелена зона, в т.ч. 1174 за инвалиди) са по видове, както следва:
– талони – 1 056 453 лв. (увеличение 8% спрямо същия период на 2023 г.);
– СМС – 13 010 806 лв. (увеличение 0,96% спрямо същия период на 2023 г.); в т.ч. – 7 764 761 лв. синя зона, 5 246 042 лв. зелена зона;
– глоби – 2 949 516 лв. (0,29 % увеличение спрямо същия период на 2023 г.);
– стикери за живеещи в зоната – 2 971 748 лв., в т.ч. – 1 344 089 лв. синя зона, 1 627 658 лв. зелена зона;
– служебни паркоместа – 6 387 524 лв. (увеличение с 11% спрямо същия период на 2023 г.)
ОБЩО ПРИХОДИ ОТ ПЛАТЕНО ПАРКИРАНЕ ЗА ПЕРИОДА – 27 055 166 лв.
От този отчет е видно, че твърдението на ЦГМ, че приходите от платеното паркиране са намалели заради многото електрически автомобили, появили се в последните две-три години, не е вярно. Това, разбира се, не значи, че електромобилите трябва да продължат да не плащат (даже Тръмп започна да отнема привилегиите им в САЩ, Европа също започна да се отказва от финансовите бонуси при покупката им). Но фактът, че няма намаляване на приходите, е очевиден и не може да бъде мотив за увеличение на таксата.
Без решителното подпомагане на частните инвестиции в паркинги всяко усилие е обречено на неуспех. Тогава не успяхме. Ако не се решат тези въпроси, опитът ще е неуспешен и сега.
Съвсем друг е проблемът със стойността на стикерите за живеещите в зоните. Преди 15 години правих опити да обединя усилията на собственици в няколко квартала в центъра да изградят във вътрешнокварталните пространства подземни паркинги и да си осигурят лично паркомясто. Проста сметка обаче сочеше, че с цената на едно паркомясто (тогава около 20 000 лв.) собственикът може да плаща стикери 200 години. При сегашните ценови условия съотношението е почти същото. Е, какво би стимулирало тези собственици да финансират такива паркинги… както се случва в „белия“ свят…
Добре е да се отбележи, че в центровете на големите градове в Западна Европа улиците са свободни от автомобили и се ползват основно от пешеходци и велосипедисти, защото автомобилите на живеещите са прибрани в подземни паркинги или под улиците, или във вътрешнокварталните пространства.
Безспорно следва да се редуцират значително и така наречените служебни паркоместа, независимо че данните показват, че една четвърт от приходите в момента се получават именно от тези служебни паркоместа.
Екзотична и в голяма степен безсмислена е идеята очакваните приходи (неясно по какви разчети определени на 75 милиона лева) да се изземват от ЦГМ и през бюджета на Столична община да се насочат към строителство на етажни и подземни паркинги и за закупуване на нов подвижен състав за градския транспорт. Факт е, че досегашните приходи (а те не са малко – за деветте месеца на 2024 г. са над 27 милиона лева), потъват в другите харчове на ЦГМ. Инвестициите за паркиране се изчерпват в закупуване на няколко бидона бяла боя и поставянето на указателни табели и знаци… е, плюс бялата боя има и малко синя и малко зелена… Идеята за вливането на тези приходи в общия бюджет на общината с цел развитие на паркирането обаче ще е толкова ефективна, колкото и разходването на приходите от такса строителни разрешения за целите на отчуждаването и благоустройството…
След този може би по-дълъг анализ мисля, че е необходимо да се доуточнят, коригират и допълнят предложенията за промени в системата на паркирането в София, както следва:
За платеното паркиране:
1. По отношение на финансовите условия:
– Таксата от 5 лв. на час е прекомерно висока за създадената (според мен с основание) нова червена зона. Разумната цена на такава зона би била 4 лв. на час.
– Зелената зона в новия и силно разширен и изместен към периферията обхват не е обосновано да е 2 лв. на час, а да остане 1 лв.
– Стойността на стикера за червена зона да се увеличи 4 пъти – 800 лв. за година, а за синята зона два пъти и половина – 400 лв. на година. Това би стимулирало гражданите да се стремят да осигурят за автомобилите си паркоместа и гаражи извън пространството на улицата.
2 По отношение на времевия диапазон:
– Удължаването на часовия диапазон на таксуване до 21 часа не е обосновано. Срокът на таксуване би следвало да е до 20 часа, и то само за червена и синя зона, а зелената зона е логично да е до 18 часа.
Решаването на проблемите на паркирането в София е от изключителна важност за града, за хората и разбира се, за управлението на столицата. И това не може да се осъществи с частични и палиативни предложения, основно свързани с това да се събират повече пари от гражданите и бизнеса.
Време е за комплексни и цялостни решения и политически кураж…
Анализът е от фейсбук страницата на бившия главен архитект на София
