В последния си работен ден 49-ото Народно събрание прие промени в Закона за хазарта, с които се забранява реклама на хазарт в българските медии. Решението беше взето единодушно със 199 гласа „за“.
Това се случва въпреки острата реакция на спортни федерации, медийни организации и самите хазартни оператори, които твърдят, че мярката, предложена първоначално от ГЕРБ и ДПС, ще доведе до ръст на нелегалните залози.
Не е ясно и защо текстовете се изменят в последните часове на този парламент и само три седмици, след като мнозинството отхвърли подобно предложение на „Възраждане“.
Според приетите текстове реклама на хазарт не може да има в никакви медии – печатни, онлайн, радиа и телевизии. В допълнение, рекламирането на хазарт на билбордове не може да става на по-малко от 300 метра от учебни заведения, в тях не може да се посочват никакви числа и също 10% от площта им трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът може да доведе до зависимост.
Единственото изключение за хазартна реклама в медиите е за държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, тъй като за разлика от частните хазартни оператори, които са свободни да разполагат с приходите от дейността си, тотото задължително разпределя печалбата си за спорт и култура.
Депутатите решиха още, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до Националната агенция за приходите. Тя на свой ред, позовавайки се на европейски регламент по въпроса, може да ги спре за нарушението, но спирането трябва да е разрешено от съда.
Депутатите решиха още, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до Националната агенция за приходите. Тя на свой ред, позовавайки се на европейски регламент по въпроса, може да ги спре за нарушението, но спирането трябва да е разрешено от съда.
Вносителите на проекта бяха предвидили всякакъв вид хазартни зали да не може да действат в населени места с до 5000 души население. При второто четене прагът бе вдигнат на 10 000 души, като действащите оператори ще имат 3 години да се съобразят със забраната. По време на заседанието Йордан Цонев обясни, че това е така, защото инвестициите в такива места са големи и ако се налага веднага да затворят, държавата ще бъде успешно осъдена да плати за това. Подчерта, че това важи особено в случаите, в които остават повече години до изтичането на действащия лиценз.
Ограничението за брой население не важи за националните курорти и за селищата, намиращи се до 30 километра от граничните пунктове.
Достъпът на непълнолетни до покупката на предплатени ваучери за онлайн залагания и захранването на сметки за целта чрез пощенски запис е записано също като ограничение. Депутатите решиха и че в списъка към НАП, в който хазартно зависими сами се вписват, за да не могат да играят, ако влязат в игрална зала, служебно ще бъдат вписвани и хора, получаващи социални помощи, както и такива под запрещение. Самовписалите се пък ще могат не по-рано от месец по-късно писмено да заявят желание да се отпишат. Не бе прието предложението този срок да е 2 години, което Цонев обясни с това, че отказването от хазарт със забрани не става и няма смисъл да е толкова дълъг срокът. Сравни и това предложение с това, че е все едно да се забрани на магазините и заведенията да продават алкохол на алкохолиците.
По предложение на депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ бе прието, че лицензираните хазартни оператори ще трябва да поддържат 750 хил. лв. инвестиции в регионите, в които са, за целия период на лиценза. Йордан Цонев обясни, че когато тези вложения не са в сгради, а в капитал, често след получаване на лиценза се пренасочвали, а с този текст тази възможност се премахва. Беше прието и че приходите от бонуси няма да се признават за разходи при данъчното облагане на фирмите.
С други текстове се предлага хазартните оператори, без БСТ, да изплащат печалби до 10 хил. лв. незабавно, а ако са над тази сума – в първия работен ден след печалбата. Аргументът за този текст бе обяснен с това, че сега игралните зали изплащали до 5 хил. лв., като принуждавали играчите да идват още няколко пъти, за да си получат останалите суми, при което често те били проигравани и до изплащане не се стигало.
В началото на заседанието в процедура по начина на водене Явор Божанков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ поиска в дневния ред да бъде включена декларация във връзка с това, че на територията на страни членки се извършват диверсионни действия, зад които по думите му стои руската страна.
