Марин ГАБРОВСКИ
Резултатите и демографските разбивки след първия тур на президентските избори рисуват картина, която няма как да бъде разчетена по друг начин освен като звучен политически шамар за Румен Радев. Проектът за безалтернативна хегемония и претенцията за морален монопол катастрофират пред урните. На фона на празните изборни секции става пределно ясно, че търпението на българското общество се е изчерпало, а опитът на „Прогресивна България“ да управлява чрез илюзии, калинки, схеми и фасаден популизъм среща сериозен обществен отпор.
Мълчаливият бунт на празните секции
Рекордно ниската избирателна активност не е признак на апатия или безразличие, а форма на съзнателна наказателна акция срещу сегашните управляващи от „Прогресивна България“. Откакто формацията пое еднолично държавното кормило, политическото ежедневие бе залято от кухи лозунги за „изчегъртване“ и безмилостна „битка с олигархията“.
Реалността зад паравана обаче се оказа съвсем различна. Вместо действащо правосъдие и демонтаж на порочните схеми обществото стана свидетел на подмяна. Така старата олигархия просто беше заместена с нова, грижливо отгледана под крилото на властта. Имената на фигури като Николай Вълканов, Николай Копринков, Георги Гергов, Гриша Ганчев, Васил Божков и Васил Василев, вкарал дори безцветния си син Слави Василев за цвят в парламента, отново са на преден план като част от новия икономически и лобистки гръбнак на управлението. Гражданите видяха, че зад високопарните фрази се крие класическо преразпределение на порции и властови ресурси, облечено в лъскава псевдореформаторска опаковка.
Към това неизбежно се наслагва и реалният бит. Влошаващото се икономическо положение, галопиращите цени на основните стоки и услуги и замръзналите доходи са истинските теми, които диктуваха дневния ред на тези избори. Когато хладилникът се окаже по-силен от пропагандата, доверието във властта се срива лавинообразно. Това оттегляне от избирателните секции е само прелюдия – историческият опит показва, че подобна тиха съпротива много бързо прераства в открити улични протести. Те ще бъдат вторият шамар за Румен Радев, който може да го прати в нокдаун. Вижте какво се случи в Сърбия.
Балотажът – неизвестните нарастват
На този фон вторият тур вече е математически и политически несигурен за прогресистите. Дистанцията между фаворизираната двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев и конкурентите им Андрей Гюров – Георги Кандев се топи буквално с часове и вече на практика липсва. Тези по-малко от три процента вече означават, че властта губи инициативата. Всеки опит на „Прогресивна България“ да мобилизира твърдото си ядро се сблъсква с масивна вълна от антивот, готова да се консолидира около всяка алтернатива на втория тур. Времето до балотажа ще бъде тест за оцеляване, в който всяка политическа грешка ще тежи двойно.
Ръстът на Костадинов и Волгин е началото на голямо пренареждане
Другата голяма изненада за социологическите агенции в тази кампания безспорно е сериозният резултат, който акумулира тандемът Костадин Костадинов – Петър Волгин. Те получиха с около 10 процентни пункта повече от онова, което „Възраждане“ спечели на последните парламентарни избори. Този скок носи ясен структурен сигнал: възрожденците не просто си връщат избирателите, които навремето бяха увлечени от първоначалните популистки обещания на Радев, но и открито навлизат в неговия автентичен електорален басейн. Разочарованието от лавирането, компромисите и задкулисните сделки на управляващите тласка стотици хиляди българи към ясни и категорични позиции.
В очите на този избирател Костадинов притежава качества, които контрастират рязко с поведението на бившия президент – той е предвидим, праволинеен и не сменя политическия си курс и приятелите си според посоката на вятъра, докато Радев все по-отчетливо бива възприеман като двуличен политически играч, жертвал принципите си в името на властовото удобство.
Това електорално движение загатва за трайна тенденция – започва бързо преливане на доверие от „Прогресивна България“ към национално-патриотичния спектър и по-специално към „Възраждане“. Балонът на моралната безупречност се спука, а на негово място идва суровата политическа сметка, която обществото тепърва ще предявява.
Спасението на Йотова е Радев ясно да се дистанцира от нея
Големият шанс за Илияна Йотова е Румен Радев да се дистанцира от нея, както неведнъж е правил с хора, които са му подавали ръка. Спомнете си какво се случи с Корнелия Нинова и как на абордаж бе превзета БСП? Този мнителен и самодостатъчен човек още не си дава сметка, че дните му са преброени. Защото, каквото и да се случи на втория тур, България не е каквато беше преди половин година и политическата карта е различно оцветена. Първите симптоми за дистанциране вече са налице и няма да е изненада, ако напрежението от „Дондуков“ 2 излезе извън кулоарния контрол. Вече се чуват гласове от обкръжението на Радев, че видите ли, хората на Йотова не били си свършили работата, че кампанията й била вяла. Подобна дистанция от досегашната обща линия е отчаян опит да се спаси натрупаният имагинерен вече политически капитал на „Прогресивна България“. Няма да е изненадващо, ако Йотова бъде превърната в удобния виновник за стопената избирателна подкрепа. В неформалните коментари от щаба все по-отчетливо се прокрадва тезата, че именно нейната фигура – тясно асоциирана с партийния апарат на БСП – е отблъснала колебаещите се и центристки избиратели. Сметките за безапелационен триумф се провалиха, а вината вече търси нов адрес.
Впрочем Радев стратегически се отдръпна още преди първия тур. В стремежа си да излъчва образ на национален лидер, надпартиен и реформаторски настроен, той тихомълком избутва вицепрезидента в периферията на кампанията. Публичните им съвместни прояви рязко намаляха, а посланията му очевидно търсят нов център на тежестта. Дали обаче опитът вината за изборния шок да бъде стоварена върху Йотова ще успокои общественото недоволство, или напротив – ще покаже слабост и предателство в решителен момент, предстои да покажат урните.