Точно в 9:00 часа новите 240 ще положат клетва и ще започне първото заседание на 50-ото Народно събрание. Заседанието е историческо. Това ще е първото НС след промените в Конституцията, за първи път ДПС са втората по големина, парламентарно представена политическа сила. Заседанието е важно, защото има възможността да сложи край на спиралата от избори, в която е попаднала страната ни в последните 3 години (общо 6 пъти). Решаващият момент е изборът на председател на Народното събрание.
Как Рая Назарян прецака Йорданка Фандъкова
Вчера ГЕРБ обяви, че ще предложи Рая Назарян. От „Продължаваме промяната-Демократична България“ побързаха да обявят, че няма да подкрепят предложеният от ГЕРБ кандидат. Те бяха последвани от БСП.
„Промяната“ няма да подкрепи кандидата на ГЕРБ за шеф на парламента
Какво още трябва да знаем за първото заседание на НС:
По традиция звънеца на първото заседание ще удари най-възрастният депутат. Това ще е д-р Силви Кирилов от парламентарната група на „Има такъв народ“.
Седем политически формации ще имат места в пленарната зала:
Първи са ГЕРБ-СДС – 68. След тях са ДПС – 47, следвани от ПП-ДБ – с 39 народни представители. „Възраждане” – 38. Депутатите от БСП – 19 депутати, ИТН ще имат 16 места, а „Величие”, които за първи път ще имат свои представители – ще са с 13 депутатски места
Какво трябва да свършат депутатите в първия ден на парламента?
Освен тържествената церемония депутатите ще имат и належащи задачи, които да изпълнят още в първите минути след клетвата си. По традиция в първото заседание се избират председателя на парламента и неговите заместници. Без председател депутатите не могат да изпълняват своята основна функция, а именно изработването и промяната на законите.
В последните два парламента обаче народните представители имаха нужда от време преди да постигнат консенсус за избора на първия човек в държавата. В 48-ото Народно събрание например бяха необходими три дни преди да бъде избран председател. Това бе резултат от компромис, с който Вежди Рашидов, доайен на тогавашния парламент, пое председателството. В 49-ото Народно събрание Росен Желязков бе избран за председател, но това също не мина гладко, тогава бе предложено т.нар. „джентълменско споразумение“, при което първите две политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се разбраха за ротационно председателство на 9 месеца.
Сега ГЕРБ-СДС ще излъчат Рая Назарян за поста. Вече ПП-ДБ и БСП дадоха заявка, че няма да подкрепят нейната кандидатура.
Как ще бъдат разположени политическите сили в пленарната зала?
По-рано през седмицата се проведе техническа среща между всички политически сили, които ще бъдат в 50-ия парламент. Те трябваше да определят своето разположение в пленарната зала. Бъдещите депутати определиха най-вдясно да бъде „Има такъв народ“, до тях ще застанат „Възраждане“. ГЕРБ-СДС ще заемат следващите места отдясно наляво. ДПС ще застанат в центъра, до тях ще бъдат ПП-ДБ, а местата най-вляво ще бъдат за БСП. „Величие“ няма да има излас към трибуната. Вместо това те ще заемат последните два реда в дъното на залата.
Какво трябва да свършат депутатите, ако изберат председател?
След избирането на председател на парламента и неговите заместници народните представители ще трябва да преминат към сформирането на парламентарните групи и определянето на лидерите, а след това избор на състава на постоянните парламентарни комисии. В последния парламент имаше общо 26 постоянни комисии. Техният вид, брой и състав обаче може да варира по решение на депутатите.
При условие, че и комисиите бъдат определени, Народното събрание ще трябва да определи и постоянни делегации в международните организации.
Основната задача обаче на парламента след конституирането му, освен приемането на закони, е излъчването на редовно правителство. За целта по Конституция има три мандата, които държавният глава връчва на политическите сили. Първите два се дават на първата и втората по големина политическа сила, третият по избор на президента от останалите парламентарно представени партии. Президентът няма законов срок, в който да стартира процедурата, въпреки това обаче той не може да я отлага прекалено дълго във времето.
Някои любопитни детайли
След промените в Конституцията, направени в края на миналата година, на практика се осигури непрекъсваемост на мандата на Народното събрание. Това означава, че в момента има общо 480 избрани депутати. Правомощията на тези от 49-ия парламента ще бъдат прекратени с конституирането на 50-ото Народно събрание и полагането на клетва.
В този период, между изборите и свикването на новия парламент, депутатите, които са част от 49-ия парламент, но ще бъдат и в следващия, не получават двойни заплати.
По въпроса за депутатските заплати в 50-ото НС тя ще бъде по-ниска. Народните представители ще получават около 6654 лева. Възнаграждението се определя на база три средни заплати в обществения сектор за последния месец на всяко тримесечие. Тази сума обаче не включва участието в комисии, добавките за трудов стаж, допълнителните средства при председателстване на комисия и т.н.
След като казахме кой е най-възрастният депутат, време е да посочим и най-младият. Това ще бъде Георги Кръстев – на 24 години, от ГЕРБ-СДС, който влиза от 19 МИР Русе.
Друга интересна подробност – депутатите за първи път ще положат клетвата си не в историческата сграда на парламента, намираща се на площад „Народно събрание“, а в бившата сграда на Партийния дом.
За съставяне на правителство ще са необходими три партии. Само гласовете на първите две политически сили – ГЕРБ-СДС и ДПС недостигат. Те имат общо 115, необходими са им 121. Към момента обаче не ясно от къде ще дойдат останалите 6.