„Драги сънародници! Щастлива съм, че мога по микрофона на станция Родина, да ви честитя новата 1972 година и да ви пожелая много щастие и радост в живота и вашето ежедневие!“ Паша Христова не дочаква да чуе поздрава си по радиото. Непрежалимата българска певица си отива на 25 години на 21.12. 1972 година
„Аз съм обикновена жена„
Паша Христова израства в квартал „Княжево“. Когато е много малка, родителите й се развеждат. Паша живее с баща си, втората му жена, с баба си и брат си в къща на Софжилфонд. В двора има череши, грозде и много цветя. Зад къщата минава река, а горе – на високото, има влакова линия. Паша често пее на поляната до нея. Когато е малка я наричат Пепи, но любимата й баба много харесва името Паша и го налага.
Паша пее от много малка, всички се изненадват, откъде това малко момиченце има такъв глас. В спомените си от детските години Паша споделя, че ги водили в една стъкларска фабрика, на посещение при работниците. Гледали, как правят чаши, кани, после децата изнесли представление, на което Паша пее. „О, Соле Мио“. Когато песента свършва, в залата е гробна тишина. Внезапно всички започват да аплодират. Паша получава първите си аплодисменти и пее на бис.
Баща й се гордее много с нея. Макар, че не й го споделя, паша знае това. Татко й носи нейни снимки със себе си. Показва ги при първа възможност, за да се похвали: „Това е дъщеря ми“.
Младото момиче е много близко с баба си. Тя все й казва, че е много злояда, даже купува коза, която отглеждат в задния двор на къщата, за да може Паша да „се захранва“. Смъртта на баба й е голям удар за Паша. Сякаш разбира, че детството си е отишло.
Още истории от живота на Паша Христова четете в сайта за изкуство: www.bgart.bg