Животът на талантливия Борис Пастернак преминава в страх и несигурност. И той, както и други руски артисти от онова време правят всичко възможно изкуството да служи на живота вместо на революцията, както го разбира съветската власт. А това е трудно уравнение за повечето от интелектуалците със свободни души, например прочутият композитор Дмитрий Шостакович всяка нощ заспива край опакован „затворнически куфар“.
„Разбира се, че съм готов на всичко. Защо да се случва на всички останали, а не на мен?“, пише по този повод Пастернак в едно свое писмо. И в прозата, и в стиховете си той разглежда социалните въпроси като важни само дотолкова, доколкото те влияят върху индивидуалните човешки съдби. Неслучайно властите не позволяват някои от неговите произведения да бъдат публикувани.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
