Милена Фучеджиева
Този текст е тежък. Разглеждам Инста профила на едно 21- годишно момиче. На пръв поглед типичен профил на тийн, независимо дали е български, или не. На втори обаче шокира списъкът с психични разстройства. От 18 възможни психични заболявания Ивет Стайкова страда от 5 психотични, тревожни и депресивни разстройства. Тя ползва филтри, от които очите й стават вълшебни, огромни, омайващи, с разкошни дълги мигли и идеална очна линия, а устните пухкави и съблазнителни. От снимките обаче човек никога не може да разбере, че това полудете е осъдено на 17 години затвор за убийството на баба си, звездата от соца Виолета Донева. Другият звезден роднина на Ивет е нейния дядо Людмил Стайков, един от най-известните кинорежисьори пак от соца. Ако Ивет не беше негова внучка, тя едва ли би знаела, че той е направил най-впечатляващата суперпродукция в България за всички времена – „Хан Аспарух“. Ивет е от Марвъл поколението, което не би издържало и 15 минути от филма на дядо си заради разточеното му действие. Но този текст не е за звезди, кино и Людмил Стайков, а за едно изгубено дете. Дали Ивет Стайкова е дете на прехода или не, няма значение. Има значение абсолютният кошмар на живота на една българска тийнейджърка, пристрастена към наркотиците, която не е с маргинален произход от гетото.
Нямам намерение да слагам присъди, нито да пледирам за невинността на Ивет. Тя е качила в Инстаграм профила си линк към създадена от нея петиция, в която изброява причините, според които пледира, че е невинна. Не тя била наръгала баба си 54 пъти с тъп нож, а някой друг. Присъдата й е смекчена заради възрастта й в момента на извършване на престъплението. Тогава е била 17-годишна. Ако беше малко по-голяма, щеше да получи доживотен затвор. Стигнах до профила й от нездравото любопитство на човек, който е гледал филмите на талантливите й баба и дядо. Когато излезе новината за убийството на Виолета Донева, бях шокирана. Да наръгаш някого 54 пъти означава страховита ярост и омраза. Няма как да бъде извършено от нормален човек. Още тогава беше ясно, че престъплението е извършено от психично нестабилен човек или/и човек под влиянието на тежки наркотици. Три години по-късно Ивет Стайкова се опитва да събуди в обществото съпричастност и разбиране към проблемите си, твърдейки, че не тя е убила баба си.
В Инстаграм профила си Ивет говори подробно и открито срещу наркотиците и собствената си наркозависимост, за която казва, че „колкото и тъжно да звучи“, ако не се било случило това убийство и нейната присъда, тя сега нямало да е жива. Петицията за невинността й вече е подписана от сериозен брой хора – 17 000 души. Много от подписалите са коментирали, че не вярват във вината й, че държавата и системата са прогнили и престъпни и че Ивет не бива да лежи и ден в затвора. Оттам отидох в Ютюб да гледам интервю с нея в подкаста на Станислав Цанов „Напред и нагоре“. Подкастът е силно сензационен, но това няма значение. Разговорът на Цанов с Ивет е ужасяваща диагноза. Но на какво? На дъното на провала на едно дете винаги стоят родителите – това е безспорен факт. Ивет започва да употребява наркотици на 13 години след раздялата на родителите си. От там пътят към дъното е осеян с кристали. Но не „Сваровски“, а изключително опасна химическа дрога.
Връщаме се в 1995 г., 30 години назад, в Лос Анджелис, където звездата от НФЛ О Джей Симпсън брутално закла бившата си съпруга Никол Браун Симпсън и приятеля й Рон Голдман. О Джей пробожда бившата си съпруга няколко пъти, след което пробожда многократно Рон Голдман, после се връща и почти отрязва главата на Никол Браун Симпсън. Яростната жестокост на престъплението шокира цяла Америка. Беше доказано, че в деня преди убийствата О Джей е купувал кристали от дилър на дрога. Между убийството на Виолета Донева и това на Никол Браун Симпсън и Рон Голдман общото е яростта, с която са заклани и тримата. А тази ярост е възможна психотична реакция от употреба на кристали. Ивет Стайкова нееднократно предупреждава зрителите на подкаста, както и последователите си в Инстаграм, никога да не пипат кристали. Което не означава, че твърдим, че тя е убила баба си. Това го твърди съдът, докато тя се опитва да опровергае присъдата, защото не може да си представи, че ще прекара 17 години зад решетките. Несъмнено това е ужасно бъдеще за всеки човек. В момента за нея е възможно да дава интервюта, защото е с гривна в дома на другите си баба и дядо.
Списъкът на употребяваната от нея дрога е пълен, без хероин. Малолетната Ивет Стайкова е преживяла няколко изнасилвания, била е заобиколена от престъпници и хора, които са се възползвали от нея като от едно изгубено в дрогата дете. Не се е хранила, не е спала, живяла е живот, изцяло подчинен на тежката й пристрастеност. Логичен въпрос е къде са били родителите й. Българското общество продължава да бъде неподготвено и неинформирано как да се бори с пристрастяването на децата му към дрогата. Истината е, че когато става дума за такива крайни случаи като този на Ивет Стайкова, родителите често стигат до задънена улица и са неспособни да се справят. Едно такова дете може да разруши и най-здравото семейство, само че тези неща рядко се случват в такива семейства. Обикновено децата, които търсят бягство в други светове, са жертви най-малкото на студенина и липса на любов в семейството. Ивет казва, че е отключила първото си психично разстройство след травма в детството. Нямаме причина да не й вярваме. Едно дете на улицата от 13-годишно със сигурност не трябва да носи само вината за поведението си. Още повече нежно, крехко момиченце, което, за да си набавя наркотика, е трябвало да прави „услуги“ на дилърите. След което в реда на нещата са изнасилванията.
В разговора на Станислав Цанов с Ивет Стайкова прави впечатление нейната жизненост, която по-запознатите могат да си представят, че е добре контролирана мания от шепата антидепресанти, които пие всеки ден. От 2 години и половина е чиста, но се бори всеки ден със себе си и с депресията си. И наистина за неин късмет не може да излиза, защото е с гривна. Тя твърди, че никога няма да се върне към наркотиците, но емоционалността й е толкова явна и силна, че човек би искал да й вярва. Каквото и да се случи с нея, независимо дали ще бъде на свобода, или в затвора, дано да остане чиста. Според произхода си, а и емоционалната си изразителност Ивет Стайкова би трябвало сега да се бори да влезе да учи актьорско майсторство или кинорежисура, а не да се опитва да се измъкне от затвора за убийство. Трагична история на едно дете, което не е имало необходимата подкрепа и любов в дома. В такива ситуации по-емоционалните и чувствителни деца започват да нараняват себе си, за да наранят и да си отмъстят на родителите си за липсата на любов, внимание и грижа. Това е бил пътят на Ивет. Дали тя е убила баба си, или не, съдът се е произнесъл. Дали петицията й ще доведе до някакви положителни обрати – едва ли. Но откритостта и емоцията, с които тя разказва ужасяващия си детски живот, трябва да помогнат и на нея, а и на други деца като нея. Без да я познавам лично, мисля, че тя има актьорски талант. Ако попадне на този текст в интернет, бих искала да знае, че го има, и независимо дали ще бъде в затвора, или на свобода, да потърси себе си в занимания, свързани с актьорската професия. Не знам дали в Сливенския затвор има специални занимания за затворничките, но е доказано, че театралните кръжоци в някои американски затвори действат изключително полезно на затворниците. Присъдата на Ивет със сигурност би била намалена, ако поведението й е добро. Би било страхотно, ако някоя неправителствена организация или държавата създадат възможност за кръжоци по актьорско майсторство в затворите. Резултатите от тях ще бъдат изключително положителни за затворниците, както и за обществото.
Подкрепяме Ивет отдалече и й пожелаваме да издържи достойно това, което й предстои, никога повече да не посяга към дрога и да намери себе си в изкуството, което със сигурност е в гените й. Нейната снимка не е част от изложба на звезден фотограф, но тя самата може да стане звезда по най-трудния възможен за едно момиче начин. Вярваме в това.