
„Измъкнаха по терлици маминия татков син, чието АТВ не го е карал той, а изкуствен интелект го е управлявал. По стар роден обичай, свързан със смирението на раба Божий, сега чакаме страстите Христови да се успокоят. Измъкнаха и неговия събрат по неволя, който също, без да иска, подкара колата си по тротоара и уби трима.
Потребители с изкуствени устни и безброй селфита ми пишат, че извършвам грях, като допускам да се пишат груби коментари по адрес на виновните. Хората ги наричали убийци… Сега обидените момчета гледали лошите коментари от вкъщи и им ставало неприятно. Страдали. Те поне това могат да правят. Мъртвите и тези в кома нямат привилегията да могат да четат.“
Този емоционален пост написа във Фейсбук Константин Кацаров, след като на 14 август в Слънчев бряг 18-годишният Никола Бургазлиев помете с АТВ шестима пешеходци. По-късно той добави, че средната телесна повреда и в началото не беше средна, но вече е убийство.
Според очевидци машината се движи с много висока скорост, навлиза в насрещното платно, преминава през бордюра и връхлита върху хората, които се разхождат по оживената алея. Три деца и трима възрастни са сред пострадалите, други се разминават само с шок. В реанимацията в бургаската болница са настанени 4-годишният Мартин и 35-годишната му майка Христина, която вече е в клинична смърт. Лекари се борят за живота на момчето.
18-годишният младеж, управлявал АТВ-то, е шофьор от три месеца и се оказа син на полицаи от Несебър. Пробата му за алкохол и наркотици е отрицателна. Решението на съда да го пусне под домашен арест буквално взриви хората в морския град, които в петък се събраха на протест срещу безсилието на държавата да се справи с войната по пътищата. Подкрепиха ги в Пловдив и в София.
Преди две години на същото място е имало идентичен случай – АТB връхлита върху павилион за царевица и съд с вряла вода залива продавачката. Жената е с тежки изгаряния по тялото, лечението й продължава месеци.
Междувременно и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов изиска от прокуратурата в Бургас досъдебното производство за пътнотранспортното произшествие. Аргументът е, че подлежащите на установяване факти и обстоятелства по случая налагат разследването да се извърши от следовател с висока степен на квалификация и опит.
Само ден след катастрофата в Слънчев бряг, в ранните часове на 15 август, тежък пътен инцидент смрази столичани. Движещо се с бясна скорост ауди изпуска завоя и се врязва в автобус на градския транспорт на кръстовището на булевардите „Възкресение“ и „Константин Величков“. В катастрофата на място е убит 61-годишният лекар д-р Иса Али. Мъжът пристига от Сирия в България едва 20-годишен, завършва медицина, работи в „Спешна помощ“, а в последно време помага на бежанци, потърсили спасение у нас. Дори във фаталната нощ пътува за летището, за да съдейства на свои съграждани. Шофьорът на автобуса е на командно дишане, сериозно остава и състоянието на контрольора в автобуса.
По първоначални данни колата с четирима роми се е движила с много висока скорост, около 170 км в час. Шофьорът на луксозното возило, 21-годишният Виктор Илиев, е с книжка за управление на МПС от две седмици, а през това време вече има документирани черно на бяло седем нарушения на правилата за движение по пътищата, последните два фиша получава броени часове преди ужасяващия сблъсък с рейса. Той е с наложена мярка „задържане под стража“, повдигнато му е обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Задържаният е употребил райски газ, преди да се качи зад волана, съобщи прокурорът по делото Събина Христова.
На 18 август вечерта на пешеходната алея зад несебърския хотел „Парадизо“ 18-годишен софиянец кара с висока скорост електрическа тротинетка, губи контрол над волана и се блъска челно в друга тротинетка, управлявана от 58-годишен мъж, който по-късно е настанен в болница с фрактура на дясната ключица. От началото на годината досега са станали 323 катастрофи с подобни електрически возила, петима са загубили живота си, 192-ма са ранените.
Тези инциденти са само малка част от катастрофите, които се превръщат в ежедневие и по нашите пътищата и взимат стотици жертви всяка година. Преди да излязат в лятна ваканция, депутатите гласуваха драконовски наказания за водачите, които нарушават правилата, например до 5000 лева може да стигне глобата за пиян шофьор. Ако той е причинил катастрофа със смъртен случай, законодателят предвижда затвор до 25 години. Как е възможно подобни сурови наказания да не предизвикат страх, да не стряскат потенциалните нарушители? Или е твърде силно усещането, че все ще се намери вратичка в закона, че някой „наш“ човек ще помогне, а в най-лошия случай кешът, който е по-силен от всичко, ще свърши работа.
„В деня преди нощта, когато онзи човек полетя и се вряза в автобуса, в страната са загинали петима души в пет различни катастрофи и никой това не го отразява, защото то означава срив на транспортната система, срив на контрола. Но тогава проблемът няма да е в камикадзето, а в държавата. Нито една камера, нито един закон не може да спре убийствата по пътищата. Първо трябва да знаем кой носи отговорност за състоянието на пътната безопасност в България и той трябва да има име. Промяна няма да има, докато различни институции се крият зад споделената безотговорност, коментира пред „Филтър“ Богдан Милчев, председател на УС на Института по пътна безопасност.
Пиян шофьор отнася 25 години решетки за убит на шосето
Повишените санкции влязоха в сила преди седмици
От 1000 до 5000 лева е глобата за шофьор, който управлява автомобил с над 1,2 промила алкохол в кръвта. Досега санкцията беше между 200 и 1000 лв. Ако откажете тест за алкохол и дрога при настъпила катастрофа, рискувате решетки от 12 месеца и финансова санкция от 2500 лв. Утежняващо обстоятелство при пътни инциденти в населено място с ранени и убити е, ако колата се е движила с повече от 20 км над максималната разрешена скорост.
В случаите на тежки произшествия със загинали наказанията драстично се повишават. Водач, употребил алкохол или наркотици, може да получи до 20 години затвор. Присъдата обаче нараства още, ако е причинена смърт – минимум 13 години, максимум – четвърт век, а при определени случаи и затвор до живот. Наказанията стават драконовски и за шофьори, които са причинили пътен инцидент по непредпазливост. Такъв нарушител ще отнесе най-малко 10 години зад решетките, досега се предвиждаха най-често една или две години.
Максималната разрешена скорост по магистралите остава 140 километра, толкова, колкото беше и до момента. В някои от европейските държави на аутобаните ограничението е 120 или 130 км. По скоростен път у нас са допустими 120 км. За тежкотоварните автомобили ограничението е 90 км в час. Толкова е максималната скорост на междуградски и междуселски пътища. В населено място се запазват допустимите 50 км, а в гъстонаселени райони, до училища, детски градини и спортни площадки ще има зони с ограничение на движението до 20 и до 30 км в час.
Който обаче шофира с 40 километра отгоре, ще отнесе 600 лева глоба и освен това ще остане два месеца без книжка. При повторно нарушение санкцията е до 1200 лева, а тапията остава на трупчета още три месеца. При системно газене на правилата наказанието е съответната глоба в троен размер и отнемане на книжката за шест месеца. Камерите на тол системата вече засичат средната скорост на превозните средства, преминаващи покрай тях.
Глоба от 1000 лв. и три месеца лишаване от право да шофират застрашава водачи, които карат в аварийната лента на автомагистралите. При повторно нарушение санкцията е шест месеца лишаване от право на управление и 4000 лв. глоба. Тази лента може да се използва за принудително спиране, ако шофьорът или някои от пътниците имат здравословен проблем. Допуска се автомобилът да бъде там и при техническа повреда, която не му позволява да продължи движението си.
Годишен технически преглед се преминава, ако сте платили всички данъци и такси на държавата, но също и всички наложени глоби. С електрическа тротинетка може да се придвижват лица над 16 години. Превозното средство трябва да има застраховка „Гражданска отговорност“. И задължително да се управлява с каска на главата! За неспазване на правилата са предвидени глоби от 50 до 500 лв.
Председателят на УС на Института за пътна безопасност Богдан Милчев:
Нужни са не нови закони, а екшън план
Росен Желязков трябва да вземе главите на шефовете на всички институции, които не си вършат работата
Пътна полиция, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) и Агенция „Пътна инфраструктура“ се управляват от едни и същи хора от години, а правителството продължава да се оправдава с „предишните“. В същото време пътната безопасност не се подобрява, смята Богдан Милчев, председател на УС на Института по пътна безопасност.
През юли тази година са загинали 50 души в катастрофи, година по-рано – 51. От 1 до 16 август 25 са загубили живота си на пътя толкова, колкото за същия период на 2024 г. Промяна няма. В България рискът да загинеш на пътя е 2,5 пъти по-висок от средното за ЕС, допълва Милчев.
„След всеки тежък инцидент се повтаря един и същ сценарий – предлагат се нови закони. Последният пример – идеи за ограничаване на младите шофьори. А само преди дни бяха приети най-мащабните промени в Закона за движение по пътищата“, така той коментира предложенията, които се появиха след последните трагични инциденти, предизвикани от млади хора. „Истината е, че не прилагаме дори действащите правила. Със серия от мултидисциплинарни действия, без промени в закона, накарахме 1,5 милиона софиянци да спазват пешеходните пътеки. Това е доказателство, че може, когато има координация, воля и отговорност. Имаме нужда не от нови закони, а от спешен, ефективен екшън план, основан на отговорност и професионализъм“, смята председателят на Института по пътна безопасност.
Според него зрелищната катастрофа, която се случи на столичния булевардите „Константин Величков“ и „Възкресение“, е олицетворение на безпомощността на държавните институции да се противопоставят на всичко, което се случва по пътищата. Богдан Милчев настоява премиерът Росен Желязков да вземе главите на шефовете на всички институции, които не си вършат работата – това са Държавната агенция за безопасно движение по пътищата, която му е пряко подчинена, Агенция „Пътна инфраструктура“, МВР и Министерството на транспорта. Той допълва, че корупцията във всички институции, които имат отношение към пътната безопасност, трябва да бъде осветена. Жертвите в катастрофи у нас са неприемливо високи, но промените в закона няма да дадат резултати. И високите глоби няма да решат проблема, тяхната цел е фискална – да се събират пари, обобщава ситуацията Богдан Милчев.
Бойко Борисов прибра тротинетките на внуците
Забранено им е да скачат от дамби, не посещават аквапаркове
„Снощи се прибирам от работа, паркирам колата и виждам моите внуци така да ги карат, че само паркирах, взех им тротинетките и ги изхвърлих. Ако не го бях направил и след това, не дай си боже, имаше инцидент, вината щеше да е моя.“ Това сподели лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по повод трагедията, която се случи преди броени дни в морето край Несебър. На внуците му е забранено да скачат от буни, дамби и т.н. Те не са посещавали аквапаркове. И пътуват в автомобил само на задната седалка и задължително с колани. „Всичко това имам предвид, като казвам, че регулациите идват първо от семейството. Убеден съм, че повечето екстремни съоръжения са опасни както за възрастни, така и за деца“, смята Борисов.
При атракционен полет с парашут, теглен от моторна лодка, 8-годишно дете падна във водата от 50 метра височина. Въпреки реакцията на спасителите и на лекарски екипи на „Спешна помощ“ то е починало. Причината за падането са двата скъсани колана, с които момчето е било осигурено. Майка му е била заедно с него, но е останала вързана във въздуха.
Маргарита ДИМИТРОВА
