Казват, че пътешествието е движение в търсене на истината, на мир, на духовен център, на безсмъртие. За всичко това свидетелстват пътуванията на Одисей, Херакъл, Менелай, Салаад и на още толкова много други герои. Изходът от Египет, прекосяването на пустинята, на Червено море – движения, без които светът никога не би бил такъв, какъвто е днес. Пътуването всякога е свързано с нас самите – като бягство към себе си или от себе си. Неслучайно в своите „Цветя на злото“ Шарл Бодлер ще напише:
Той тича след мечти от облаци по-странни
и като новобранец мечтае все за щик
бленува ласки, зной,
прищявки на страстта ни,
до днес неназовани на ни един език!
Но той открива винаги това, от което е
искал да избяга: самия себе си.
Остана ни от пътя горчивата поука!
Светът е бил – и вчера, и днес,
и всеки ден –
безличен, тесен. Кой ли в пустинята от
Скука не е един оазис в Ужаса студен?
(Превод от френски Кирил Кадийски)
Пламен В. ПЕТРОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg