След като видяхме изопнатата и покрусена Тилда Суинтън в суперизтънчени тоалети в 30-минутния „Човешкият глас“ (2020) – първия англоезичен филм на най-обичания днес испанец в киното Педро Алмодовар по пиесата на Жан Кокто, сега тя е с Джулиан Мур в първия му англоезичен пълнометражен филм. След „Паралелни майки“ (2021) той отново вълнува с кипежни проблеми на съвремието ни. Видимо Педро Алмодовар променя стила си. Като че ли изповедалният „Болка и величие“ (2019) е последната му фантазна експанзия.
В „Съседната стая“ отсъстват покъртителната лекота и нежната ирония, с която испанският киноантрополог на женскостта представяше поредните си многострадалки. С безкрайните разговори в Манхатън между известната писателка Ингрид (Джулиан Мур) и болната от рак Марта, бивш военен кореспондент (Тилда Суонтън), и обилния флашбек филмът в началото обещава красива скука. Приятелки от едно време, те си спомнят и изричат сериозно или през смях разни епизоди от живота си – най-вече Марта, минала през страховити войни, през неразбирателство с дъщеря си Мишел (Тилда Суинтън) и сега принудена да лежи в болничната стая. Когато снегът пада, тя цитира финала на „Мъртвите“ на Джойс. Той се превръща в рефрен на филма.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
