Пепа Витанова е сред най-известните журналисти. Работила е в в БТА, във вестниците „168 часа“, „Сега“, „Демокрация“, в списанията „Тема“, „Клуб М“ и „Векове“. Била е главен редактор на „Жената днес“, политически коментатор в телевизионното предаване „Наблюдател“ по БНТ. Съавтор е с писателя Иван Кулеков на книгата „Америка – дъжд на морското дъно“ и съставител и автор на идеята за сборниците „Секс off“ и „Проект Смърт“.
- Как се представяте пред хората?
С името си. Обикновено оставям на другите да преценят как да ме представят пред непознати.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Не по-важно, отколкото второто. Последното впечатление ми е най-важно.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам във влюбването от пръв поглед – в химията между двама души, тя се (или не се) усеща почти веднага.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Бързо влизам в разговор с всякакви хора, но истински близо допускам много малко от тях.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Двуличието. И всяка несправедливост.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Като цяло не ме бива в никакви компромиси. Козирог съм.
- Какво може да ви разплаче?
Безпомощни стари хора. Отсичането на дърво. Филм. Неочакван жест на доброта в момент, когато животът те ползва за боксова круша.
- На какво най-често се смеете?
На много неща. Все още съумявам и в най-неприятната житейска случка да намирам комичния момент, самоиронията ме държи изправена. Смея се и искрено се радвам на остроумни, написани с чувство за хумор анализи и коментари в медиите.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Мисли и сърце“ на акад. Николай Амосов.
- Любим художник?
Егон Шиле.
- Любим писател?
Ромен Гари. Но и Хулио Кортасар, Макс Фриш, Стефан Цвайг, Херман Хесе, както и много други.
- Любим поет?
Христо Фотев. Димчо Дебелянов. Мария Донева.
- Любим певец?
Жаклин Багдасарян. Ленард Коен. Карминьо. Миленита.
- Любим филм?
Киноман съм, гледам филми почти всеки ден и ми е трудно да посоча фаворит. Любимият ми би трябвало да е сред тези, които съм гледала по повече от един път: „Великият Гетсби“ с Робърт Редфорд, филмите по романите на Патриша Хайсмит: „Талантливият мистър Рипли“ и „Дълбока вода“, „Цветният воал“ по романа на Съмърсет Моъм. От по-новите: докосна ме Daddio с Шон Пен и Дакота Джонсън.
- Любимо тв предаване?
Не гледам телевизия от 2 години и половина. Следя определени подкасти. Подкастът на Джо Роугън ми е любим.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Класическа. През последната година съм пристрастена към „Ехнатон“ на Филип Глас.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Първите спечелени пари – от два разказа, публикувани в студентските ми години във вестниците „Пулс“ и „Стършел“, дори не си ги взех. Толкова бях щастлива, че не ми и мина през ум, че от щастието може и да се печелят хонорари.
- Политик, на когото вярвате?
Не се сещам за такъв.
- Историческа личност, която презирате?
Хенри VIII, защото е обезглавявал съпругите си.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Шимон Перес. Който каза: „Ако ме запомнят като човека, спасил живота на поне едно дете, това ще е истинската ми награда“. И също: „Защо Европа има проблеми? Защото чака дарения“.
- Любим парфюм?
Le Jardin de Monsieur Li на Hermes. Но нещо го развалиха преди година – вече е нетраен и не е съвсем със същия аромат.
- Любимо мъжко име?
Антъни. Сибин.
- Любимо женско име?
Катерина.
- Какво научихте от родителите си?
Научих, че щастието е да си у дома със семейството си. Че всичко трябва да се прави с обич и радост, или изобщо да не се прави. Че каквото е отвън, това е и отвътре – както при хората, така и в домовете, градовете, държавите. Ако е красиво, чисто, подредено и истинско на видимо ниво, такова е и в същността си.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Уча ги да мислят, да имат свое мнение и да се грижат за себе си. Основната роля на родителя е да не травмира и озлоби децата си с опити да пречупи характера им и налагайки своята воля. Щастлива съм, че сме приятели с порасналите ми деца, че те успяват да се справят вече сами и че много обичат България.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса. После адвокат.
- Кое е любимото ви животно?
Сърната.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
И това ще мине.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
„40 са новото 20. 60 са новото 40. 80 са новото 12.“
- Думата, която използвате най-често?
Радост. И отвратително.
- Любимо ястие?
Голяма порция череши. Агнешко месо – печено или задушено.
- Любим цвят?
Белият.
- Любимо питие?
Наливна бира Вайс, всякаква „жива“ бира.
- Пушите ли?
Не. И развивам все по-голяма нетърпимост към пушещите.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
От постъпката на съученичка от Математическата гимназия в Габрово. Но пък ми остана урок за цял живот: ако искаш нещо да се свърши, свърши си го сама.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато станах майка.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейство. По-категорична не бих могла да бъда по никой друг въпрос.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Различни са – от детските и студентските години, и от журналистическите ми пътеки. Мъже и жени, които едва ли биха се чувствали уютно един с друг, ако ги събера заедно на маса. Затова и общувам с тях поединично. Общото между всички е, че са с чувство за хумор, ерудирани, талантливи.
- От какво най-много се срамувате?
От това, че не мога да плувам и не мога да карам велосипед.
- Кой е най-големият ви страх?
От срещите с майстори и зъболекари.
- Мечтата, която преследвате?
Никога не съм преследвала нищо. Ако имам мечта, я мечтая, не я гоня. С годините мечтите ми стават все по-оскъдни и това не е никак хубаво.
- Откъде черпите информация?
От сайтове, списания, подкасти и разговори с умни хора.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Дългата практика като журналист дава рентгенови сетива за истината и лъжата в информационния поток. А и не е особено трудно да се разграничат.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
По около час на ден. Понякога повече.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не виждам в това проблем. ИИ ще означава по-малко лекарски грешки, по-малко пътни инциденти, по-безпристрастна оценка на постиженията и по-обективна селекция във всичко, по-малко държавна администрация. ИИ ще бъде есенцията на най-доброто от човека, без най-лошото в човешката природа.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Не намирам нищо вълнуващо в това.
- Вярвате ли в извънземни?
Не.
- Имате ли пророчески сънища?
Понякога. Майка ми имаше.
- Кое е любимото ви цвете?
Момина сълза.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не, ако не се броят синигерчетата, които храня. Домашната ми радост са балконските цветя. Те също имат душа.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Добротата. Въпреки, че някои я приемат за глупост, а на други действа както червеното на бик.
- Кога предпочитате самотата?
Все по-често.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Интригантството. Алчността. Завистта.
- Борили ли сте се със зависимости?
Нямам склонност към пристрастяване и зависимости. Време ми е да спра да ям сладки неща, но издържам най-много по 2–3 дни.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Срещу високите децибели на заведенията в „Борисовата градина“. И въобще – срещу всякакви високи децибели. Шумовото замърсяване, както сега го наричат, в България е огромен проблем – в заведения, около детски увеселителни паркове, по морския бряг, в селата, навсякъде дъни ненужно висока музика.
- Имате ли хоби?
Обичах да пътувам.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не. За съжаление.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Чужбина е за пътешествия. Почивам си в България, стига да намеря тихо място.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Не искам аз и децата ми, нито техните деца да преживеем война.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Както и в липсата на късмет.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Пропуснах шанса да опазя здравето си.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Отговорът е в номера (числото) на следващия въпрос 😊
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Позицията на подчинен с бездарен и амбициозен пряк началник.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Тази си ми харесва.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откриването на електричеството. И създаването на интернета и на изкуствения интелект.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Докато всички искаме да имаме всичко: лични автомобили, самолетни екскурзии, по няколко жилища, по няколко гардероба с дрехи, няма как да очакваме климатичен комфорт. Може да опитаме да променим нещата с малки стъпки – достатъчно е да не замърсяваме реките и моретата, да не сечем горите и да сменяме битовите уреди, само когато няма как да бъдат вече поправени.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Но теорията за Макрон и жена му ми звучи правдоподобно.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал по природа, консерватор по геополитически и социални мотиви.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не и докато е дете. Когато съзрее достатъчно, само ще усети накъде го влече.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Проблемът е, че различните (полово, расово, интелектуално) стават все по-нетолерантни към всички, които не са „те“.
- Интересувате ли се от спорт?
Не съм спортен тип, но много харесвам да гледам фигурно пързаляне, художествена гимнастика, танци.
- За или против пластичните операции?
Против – ако резултатът е като при Мег Райън. За – ако е като при Деми Мур. Лично аз нямам смелост за такива операции, нямам доверие в късмета си. Не проумявам защо млади момичета посягат на природната си хубост и се подлагат на мъчения, които ги унифицират. Похвално е, че киното започна да пародира този устрем към конвейерна визия. В най-новия филм по историята на Пепеляшка – „Грозната доведена сестра“, има отрезвяващи кадри на разкрасителни процедури в стила на средновековната инквизиция.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Но винаги съм си намирала по нещо, което ми се е искало да е с по-добро качество.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Удобно легло. По-скоро меко.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Мога да живея и с малко, и с много. Парите съм приемала основно като оценка за труда ми и когато не съм била доволна, то е било от несправедливостта. Въпросът ви – така зададен – показва същността на проблема. „Парите, които получавате“ предполага психика на наемен работник. Голямата разлика е да не чакаш да получиш заплата, а сам да измислиш нещо, което генерира печалба. За съжаление, аз не го мога това.
- Страхувате ли се от новото начало?
От едноименната партия или в моя си живот? Късно ми е за ново начало, но ако дойде нещо неочаквано и хубаво, ще му се зарадвам.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Всяка държава, в която бих имала дом на морски или океански бряг. И семейството ми да е наблизо.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на децата ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Смъртта на родителите ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че Вселената се грижи за мен, за децата ми и за света.
- Как си представяте света след 100 години?
Пълен с хора, които ще живеят по над 100 години.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С децата си. И с всякакви хора, които имат чувство за хумор, обичат да им е чисто и тихо, и създават около себе си красота.
- Можете ли да простите изневяра?
Ако някой ми изневери – да. Ако аз изневеря – не, не си прощавам и не му прощавам. Трябва много да си наранен, за да изневериш.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои – да, с други – не.
- Привърженик ли сте на брака?
О, да. Бракът просто не е за всеки.
- Романтична ли сте?
Даже прекалено за възрастта си.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутрините.
- На кой народ симпатизирате?
На американците – защото са като деца. И на японците – защото към красотата на природата добавят още красота.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Как късметът си избира кого да направи щастлив?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Христос. И с Мелания Тръмп.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че светлината в тунела е неизбежна. Ще го кажа и с думите на Маркес от „Генералът в своя лабиринт“: „Животът беше научил генерала, че никое поражение не е последно“.
- Кога свършва детството?
Когато си отидат родителите ти.
- С какво никога не искате да се разделите?
С разговорите с децата ми.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Ако не знаеш какво да правиш, не прави нищо.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Да.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не. Имала съм единствено среща с Ванга.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да.
- Каква е представата ви за щастие?
Да си влюбен.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С всичкия си (акъл), без залежаване и болки. И да не е в старчески дом.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С по една наша си история, в която се смеем от сърце за нещо.