Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза по повод войната в Палестина, че задачата е да бъде „победена идея, перверзна идея“. Това вече се е случвало два пъти в човешката история. Нацизмът беше победен, както и комунизмът. Но идеите им продължават да живеят и за съжаление все повече хора отново търсят смисъл в тях.
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Радикалният ислямизъм, който е идеологията на „Хамас“, може да се окаже по-труден за изкореняване от комунизма и нацизма. Числеността на изповядващите ислям е 1,8 милиарда души, или 24,1% от световното население. Разбира се, мнозинството хора не са екстремисти, но проблемът с ислямския екстремизъм в Палестина няма да помогне за каузата на Израел да оцелее, а напротив, изглежда привлича все повече поддръжници, особено сред младите в американските и европейски университети. Протестите в подкрепа на Палестина доказват това. Никой не знае колко поддръжници на „Хамас“ има в Америка или в Лондон, където в събота имаше протест на близо 300 000 души. Едно се знае със сигурност – в много от университетите има чуждестранни студенти, които подкрепят „Хамас“. Управата на университетите е изправена пред сериозен проблем с тези студенти, защото не може да наложи срещу тях строгите мерки, които заслужават за антисемитското им поведение. Ако ги накажат, те ще загубят студентските си визи и ще бъдат депортирани в родните си места.
Университетската управа обикновено е лява и подобна мярка е немислима. Съответно тези студенти на практика са свободни да подклаждат омраза срещу Израел. На протестите им могат да се видят плакати с националистичния палестински слоган „От реката до морето“. Този слоган беше споменат и в реч на депутата от лейбъристката партия във Великобритания Анди Макдауъл на един от протестите в Лондон: „Ние няма да спрем, докато не се постигне справедливост, докато всички хора, израелци и палестинци, между реката и морето не заживеят в мирна свобода“. Три дни след това изявление членството на Макдауъл в партията му беше замразено и се води разследване срещу него.
Слоганът „От реката до морето“ има много интерпретации, от призоваваща за унищожението на Израел до демократична такава. Цялото изречение е „От реката до морето, Палестина ще е свободна“. Визираната от слогана територия е земята между река Йордан, която граничи с Източен Израел и на запад със Средиземно море. Въпросът е какво този слоган означава за израелския народ.
„Хамас“ отхвърля всякаква алтернатива на цялостното и пълно освобождение на Палестина, от реката до морето“. По-ясно не може да бъде казано. Иска се унищожението на Израел. Палестинско-американският писател Юсеф Мунаййер обаче смята, че подобно тълкуване на слогана се дължи на ислямофобия. От друга страна, членове на партията „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху обявяват, че „между морето и река Йордан само Израел ще бъде суверен“.
Така или иначе, тълкуването на това изречение се оказва остро “възпламеняващо” и ако бъде използвано на протести в Лондон, Ню Йорк и където и да било другаде, би трябвало използващите го да знаят, че то е „идеологията“ на „Хамас“, с която трябва да се бори западният свят.
Същевременно лидерите на организацията „Хамас“, която Би Би Си не нарича „терористична“, са милиардери. Исмаил Хание и Халед Машаал притежават по 4 милиарда всеки, а богатството на лидера на политическото бюро Муса Абу Марзук е оценено на 3 милиарда. Годишните приходи на „Хамас“ са от криптовалута, недвижими имоти, законни бизнеси, както и от данъчно облагане и изнудване на палестинските граждани и възлизат на около 1 милиард. Мръсната тайна на терористите е, че те се обогатяват и от огромните помощи за Палестина. Вместо тези помощи да отиват за инфраструктура, училища, и изобщо за благосъстоянието на палестинците, терористите копаят тунели и пълнят банковите си сметки, създавайки училища за шахиди. В тези училища към джамиите децата не научават нищо друго освен Корана. Другото „знание“, което получават, е да не се страхуват от смъртта, а да бъдат горди, ако умрат за Аллах. Пред тях се извършват убийства и се копаят символични гробове, в които момчетата лежат, за да свикнат с мисълта, че това ще е следващият им дом преди Рая. Това е „идеята“, която трябва да бъде победена.
„Хамас“ е една от най-богатите терористични организации в света. Офисите на Халед Машаал се намират в хотела Four Seasons в Доха, Катар. Fox News е изпратила запитване до управата на хотела за „гостоприемството“ й към терористите, на което е получила отговор, че Исмаил Хание не пребивава там, но дотук. За другите не се споменава, нито се отрича, нито се потвърждава.
До този момент Америка не е наложила санкции срещу Катар и Турция като държави, спонсориращи тероризъм, давайки възможност на лидерите на „Хамас“ да пребивават на тяхна територия. Сенаторът Тед Круз е предложил да се въведе такова законодателство. То изглежда не по-малко необходимо от строгите санкции, наложени на руските граждани.
Издирваният от Израел Мухамад Касеем Сауалха, който е ръководил операциите на „Хамас“ в Западния Бряг, от десетилетия живее в Лондон на гърба на английските данъкоплатци в субсидирано от държавата жилище за бедни. Получава английско жителство през 2000 г., продължавайки да работи за „Хамас“ от разстояние. Жилището му е в квартал, където живеят предимно евреи. През 2004 г. е осъден от министерството на правосъдието на САЩ за пране на пари за Газа и Западния бряг. Между 2013 и 2017 г. е член на „политбюро“ на Хамас, а през 2019 г. като делегат на „Хамас“ пътува до Москва за среща с руския външен министър.
И така стигаме до приятелската държава на „Хамас“ Русия. Младите протестиращи студенти в Америка вероятно са против руската инвазия в Украйна, но едва ли ги интересуват детайлите около богатствата на терористичните лидери, нито ги интересува, че те са ги натрупали на гърба на палестинския народ, който не е провеждал демократични избори от 2007 г. досега.
Моралният релативизъм е подразнил дори либерала Бил Мар, който реагира на изказване на Барак Обама, в което той казва, че „това, което „Хамас“ направи, е ужасяващо и няма оправдание. Също така е вярно, че окупацията – точно това се случва на палестинците – е нетърпима. Ако искаш да разрешиш проблема, тогава трябва да се вземе предвид цялата истина. И тогава трябва да се признае, че ничии ръце не са чисти, всички са съучастници в някаква степен“.
Ето и коментара на Бил Мар: „Трябва да кажа, че продължавам да се измъчвам с моралната еквивалентност. Барак Обама, който рядко ме е разочаровал, го направи тази седмица… Изказването му, то не е ужасно, но той каза, че „ако искаш да разрешиш проблема, тогава трябва да се вземе предвид цялата истина, и че ничии ръце не са чисти“. То е така, разбира се. Но има два примера, които правят това изказване безполезно. Първо, нападението беше само преди месец. По-брутално нападение не сме виждали никога. И има голяма разлика между съпътстващи щети и това, което направи „Хамас“. Второ, израелците дават четиричасова пауза, за да се изтеглят хората. И хората казват: О, колко щедро от тяхна страна. О’кей, но това е война, която беше започната от другите! Много интересно. Когато те стрелят по Израел, е война, когато Израел отговаря, е военно престъпление. Леко налудничаво… А „Хамас“ би ли направил това? Би ли дал четиричасова пауза? Не, няма пауза. Бил Мар напомня на събеседниците си да не забравят, че вече не трябва да се говори за ислямския фанатизъм, който е част от „Хамас“, защото независимо че това е реалността, това се определя като ислямофобия.
В момента тече подписка на 750 журналисти, която призовава телевизиите да използват термините „апартейд“ и „геноцид“, когато описват отношението на Израел към палестинците. Бил Мар се противопоставя и на това.
В социалните медии прави впечатление, че арабско говорещите пишат, че са все по-близо до победа. Те виждат как реагира Западът и са окуражени, че Израел ще бъде победен. Коментарите им неизменно завършват с „Аллах е велик“. Благодарение на превода вече знаем точно какво мислят, ако не за нас конкретно, то за бъдещето на израелците, а то е част и от нашето бъдеще. Аллах е велик и ние ще бъдем победени. От реката до морето, а оттам от океан до океан. Колко му е с този морален релативизъм, в чийто капан попадна еволюиралата либерална демокрация. Разбира се, няма как, а и не бива да се отказваме от всичко, постигнато по отношение на правата на човека, които са наши права. Страхуващите се от тези постижения живеят в миналото.
Преди дни в Париж и из цяла Франция се проведе протестно шествие от над 180 000 души срещу антисемитизма, който се изразява в зачестили враждебни действия срещу евреи от започването на войната на Израел и „Хамас“. Французите са особено внимателни в тази посока заради антисемитизма по време на окупацията от нацистка Германия. По времето на протестното шествие в парижкото метро са били задържани и разпитани 8 малолетни на възраст между 11 и 16 години. Започнато е разследване срещу „апологетстване на тероризма и престъпленията срещу Човечеството, и провокации към омраза, насилие и расова дискриминация“. Някои от момчетата са крещели: „Да унищожим евреите“ и „Ние сме нацисти и се гордеем с това“. Сцените са документирани на видео.
Тук, в България, ние сме остров на спокойствието. Екстремизмът не е силна българска черта. Можем да се избием за слогана „Държавна сигурност срещу държавна собственост“, който е болезнено напомняне на не по-малко болезненото ни недалечно минало, но това са „бели кахъри“, както би казал народът, на фона на случващото се по света. Полусимволичната Държавна сигурност засега побеждава, дано това да не домъкне държавната собственост, и то не защото ДС би го искала, а като протестна реакция на онези слоеве на обществото, които са обградили с червено-синя София. Силно се надяваме това да не се случи на следващи избори.
Слоганите имат значение, думите им са диагнози на конкретни ситуации. Ако „От реката до морето“ означава геноциден призив към Израел, „Държавна сигурност срещу държавна собственост“ означава трезва преценка на „народното творчество“ за края на прехода. И началото на нещо друго, ново, каквото и да е то.
