5 C
София
сряда, 21 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Пет изкривени доктрини на модерното ляво – от Джефри ТАКЪР


Джефри ТАКЪР, The Epoch Times

Политическата левица, която опознах в колежа – тази, която се обединяваше около свободата на словото, разума, справедливостта и мира – изглежда се е изпарила напълно. Едва разпознавам какво я е заменило. Изглежда като хаотичен сбор от случайни предубеждения, натъпкани в пакет като торба със странни и опасни неща.
Русия.

По време на Студената война колежите преливаха от дебати за характера на това, което се наричаше Съветски съюз, тоест Русия и много съседни държави. Консервативната десница виждаше империалистически комунисти, устремени към глобално господство чрез индустрия и оръжия. Левите казваха, че Русия е силен съюзник на САЩ през Втората световна война, дал големи жертви за победа над нацизма; оттогава не е толкова империалистка, колкото националистка държава, защитаваща своите икономически и политически интереси; комунизмът вече не е преобладаваща практика, а по-скоро лозунг; те се реформират, така че е време да се сключи мир.

В продължение на десетилетия основно послание на левицата беше да се спре демонизирането на тази страна и да я третираме като субект със собствени проблеми и въпроси. Тази парадигма вече е древна история. След краха на Съветския съюз американските консерватори възприеха ново отношение, в голяма степен съответстващо на това, което левите някога вярваха. Междувременно и постепенно, особено през XXI век, левицата се придържа към възгледи, сходни с предишните на десницата: измамна държава, оглавявана от чудовище, което подкрепя реакционни политики по света, намесва се в избори и воюва срещу прогреса.
Антируската доктрина на левицата вече е желязна и непоклатима. Дори след като се оказа, че твърдението за намеса в избирането на Тръмп през 2016 г. е напълно гнило, левите не се отказват от него. За всичко, което се обърка някъде, обвиняват Русия. Всеки, който не е съгласен, бива омаскарен като руски агент.

Нефт, газ и въглища. Друг странен завой на левицата е да се смята за неоспорима истина, че цялата енергия за захранване на човешкия живот трябва да идва от вятър, вода и слънце. Копаенето на въглища е лошо. Нефтените сондажи са лоши. Тези хора наистина желаят край на използването на „изкопаеми горива“ и са адски решени да го постигнат. Никакви доказателства не могат ги да разколебаят. Повдигнете ли съмнения относно „климатичните промени“, ще ви заклеймят като антинаучен маниак. Това е постулат, стремеж и убеждение, че светът трябва да се изчисти от петролни продукти. Но е странно, защото тази тълпа отдавна пропагандира изкуствената кожа като облекло, въпреки че е изцяло петролен продукт.

Колкото до електрическите автомобили, не се заблуждавайте: няма как мрежата да се поддържа от слънчеви лъчи и бриз. Така че е само въпрос на време. Първо – насочете света към електромобили, второ – обявете, че употребата на въглища е задушена, и трето – обяснете, че велосипеди и коли „Флинтстоун“ са единственият начин за придвижване. Трудно е да се избегне заключението, че тези хора изпитват омраза към добрия живот, който петрол, газ и въглища позволяват. Което също е странно, защото преди век левият мейнстрийм силно вярваше в индустриализацията. Как се стигна до неоманихейски копнеж по природа, в която малобройно и неподвижно население търси прехрана и живее в пещери? Нямам обяснение и за този обрат.
Преход между половете. Еманципацията на жените от подчинение и покорство е част от либералната идея от XIX век. Тя преминава в движението за избирателни права, а по-късно във вълните на феминизма през 60-те и 70-те години на ХХ век. Посланието винаги е било, че жените са различни от мъжете, но заслужават пълни права, достойнство и уважение. Обществото трябва да признае различния принос на жените за добрия живот.

Всичко е наред. Но тогава в един фантасмагоричен обрат лявата доктрина внезапно се промени. В жените няма нищо биологично различно. В половата идентичност няма нищо, което да отразява биологични различия. Всичко може да бъде променено, така че мъже да станат жени и обратното. Изглеждаше, че обратът е свързан с толериране на странности. Мнозина могат да се включат в тази игра, както се отнасяме към семеен приятел, внезапно заговорил с акцент. Ние сме вежливи и не искаме да засрамваме хората. Но после стана нещо повече. Кодификацията на тези чудатости дойде наскоро, когато документи на федералното правителство зачеркнаха жените от реалността. Сега има само „хора, които са бременни“.

Левицата, която традиционно се обединяваше около правата на жените, направи пълен кръг и сега заличава жените като биологични единици. Стигна се дотам да няма против отрязване гениталиите на подрастващи в името на джендър терапията – варварска практика от древния свят, предназначена да създава евнуси за охрана на харемите и сопрани за хоровете.

Свобода на словото. Идеята е утвърдена доктрина на левицата от Джон Стюарт Мил насам. Преди сто години е била обединяващ призив. Да говориш и да бъдеш чут е самата същност на свободата. Най-известната либерална организация прекара десетилетия в съдебни дела за това право.

През 1965 Херберт Маркузе написа есе, наречено „Репресивна толерантност“. Според него свободата не е нищо повече от буржоазен лозунг, прикриващ господството на управляващата класа. Пътят към истинска свобода на словото минава през пълно заглушаване на доминиращите в културата гласове и насилствено издигане на маргинални гласове. Единствено авангардът на левите елити знае точно как да постигне това, така че те трябва да са начело. Този наплив от глупости беше забравен. Изглежда, че някои наскоро са намерили есето и сякаш от нищото лявото стана защитник на цензурата и контрола над словото. Социалните медии се използват като инструмент за цензура по нареждане на властта. Левицата не само приема това, но и активно го подкрепя. Сега същата банда казва, че всеки настояващ за свобода на словото е лозунгар на буржоазни интереси, вероятно платен от Русия или от индустрията за изкопаеми горива.

Работническата класа. Нека завършим тази литания на абсурда с очевидна констатация: левицата се е обърнала срещу всичко, свързано с работническата класа. Видяхме го в пандемията. Какъв контраст с миналото! Сърцевина на социалистическата теория е, че трудът има право на по-голям дял от свръхстойността, която несправедливо се прибира от капитала. Този възглед беше основополагащ още от средата на XIX век до 2016-а, когато работническата класа гласува за нехаресван от левите. Сега те са сменили страните: предпочитат капитала, при условие че той финансира техните проекти и организации.

Те са убедени, че са новите барони, които имат право да управляват останалите. За този обрат има обяснение. Обичат властта. Искат да я запазят и упражняват. За да се случи им трябват пари. Остава един фундаментален теоретичен проблем с прогресивната/лява идеология от 20-те на XXI век. Нищо в нея няма смисъл. Тя е смес от безумия, пълно противоречие с това, в което всички от този лагер вярваха цял век. Така новото левичарство е неустойчиво от интелектуална гледна точка. В бъдеще може да има само дезертьори от тази група. Почтените хора ще бягат, оставяйки я да се превърне в малка хунта от бърборковци, фокусирани върху самоцелно упражняване на властта. Как може да има бъдеще в това?

Последни новини

- Реклама -