Пет сценария за атака на САЩ срещу Венецуела

Виджай ПРАШАД, директор на Tricontinental Institute

От началото на септември САЩ дават всички признаци, че се готвят за военна атака срещу Венецуела. През февруари 2006 президентът Уго Чавес посети Хавана, за да получи от Фидел Кастро наградата на ЮНЕСКО „Хосе Марти“. В речта си той коментира заплахите на Вашингтон към Венецуела: „Нека кучетата на империята лаят. Това е знак, че ние напредваме в борбата да постигнем най-накрая истинското освобождение на нашия народ“.

Две десетилетия по-късно кучетата продължават да лаят. Но дали ще хапят? Държавният департамент на САЩ определи престъпната мрежа Tren de Aragua като „чуждестранна терористична организация“. Министерството на финансите добави към санкциите Cartel de los Soles. Нито един предишен доклад на американското правителство или Агенцията за борба с наркотиците (DEA) не ги е идентифицирал като заплаха. Няма доказателства, че Tren de Aragua е кохерентна международна операция. Що касае Cartel de los Soles, името се появява през 1993 във венецуелско разследване на двама генерали от Националната гвардия – референция към емблемата „слънце“ върху униформите им.

Администрацията на Тръмп твърди, че двете групи, работейки с правителството на президента Николас Мадуро, са основните трафиканти на дрога в САЩ. Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) и самата DEA установяват, че тези групи имат само маргинално значение. Въпреки това Държавният департамент обяви рекордна награда от $50 млн. за информация, която би довела до арест на Мадуро.

САЩ възродиха инструмента „Война срещу дрогата“, за да притиснат страни, които не се поддават на заплахите им. Критикуваха лидерите на Мексико и Колумбия. Венецуела няма вътрешен проблем с наркотиците, но това не попречи на Тръмп да нападне Мадуро.

На 10 октомври Мария Корина Мачадо от опозиционната партия „Vente Venezuela“ спечели Нобел за мир. Тя беше лишена от правото да се кандидатира за президент през 2024 поради противодържавни действия. Нобеловата награда бе осигурена чрез работата на фондацията Inspira America (базирана в Маями, ръководена от кубинско-американския адвокат Марсел Фелипе) и щатски политици с кубински корени (Марко Рубио, Мария Елвира Саласар и Марио Диас-Баларт).

Кубинско-американската връзка е ключова и показва как тази мрежа вижда военна интервенция във Венецуела като начин да ускори смяната на режима в Хавана. Следователно това е акция срещу всички правителства, които Вашингтон иска да свали.

През август САЩ започнаха да струпват военноморски сили в южната част на Карибско море. Незаконни удари срещу малки моторни лодки убиха най-малко 57 души без доказани връзки с наркотрафик. До средата на октомври САЩ разположиха над 9000 войници в региона (вкл. 5000 в Пуерто Рико) плюс изтребители F-35, дронове MQ-9 и ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford. Одобриха тайни операции във Венецуела и проведоха полети с бомбардировачи B-52.

Пет варианта за намеса въз основа на миналото:

1. През 1964 г. САЩ разположиха бойни кораби край Бразилия. Това окуражи генерал Умберто Кастело Бранко и неговите съюзници да организират преврат, довел до 21-годишна диктатура. Но Венецуела е различен терен. Чавес засили политическото образование във военните академии. Малко вероятно е да се появи фигура като Бранко.
2. През 1989 г. Вашингтон нападна Панама и изпрати спецчасти, за да заловят военния лидер Мануел Нориега и да го отведат в американски затвор, докато подкрепяни от САЩ политици оглавиха страната. Подобна операция ще е по-трудна във Венецуела: нейната армия е много по-силна, обучена за продължителни, асиметрични конфликти, разполага с руски ПВО системи земя-въздух. Вашингтон едва ли ще рискува свалени изтребители и загуба на престиж.
3. Бомбена кампания като „Шок и ужас“ в Ирак с превземане на ключова инфраструктура. След такава атака Мачадо вероятно ще се яви готова да поеме властта. Проблемът се състои в това, че защитата на боливарския проект е дълбоко вкоренена в работническите квартали, а военните няма да бъдат незабавно деморализирани – за разлика от Ирак. Както отбеляза вътрешният министър на Венецуела, „Всеки може да си спомни Виетнам, когато малък, но обединен народ с желязна воля даде урок на американския империализъм“.
4. „Заливът Тонкин“. През 1964 г. САЩ форсират войната във Виетнам след инцидент, представен като непровокирана атака срещу техни бойни кораби. Оказва се, че Агенцията за национална сигурност е фабрикувала разузнавателна информация, за да създаде повод за ескалация. Сега САЩ твърдят, че провеждат учения край Венецуела. Местната власт заяви, че е научила за план на ЦРУ да инсценира атака под фалшив флаг срещу американски кораби близо до Тринидад и Тобаго.
5. На 3 януари 2020 г. по заповед на Тръмп американски дрон уби генерал-майор Касем Солеймани. Той беше един от най-висшите ирански военни и отговаряше за регионалната стратегия. Тогавашният водещ дипломат на САЩ за Венецуела Джеймс Стори заяви: „Имаме средствата да направим всичко, включително да обезглавим правителството“.

Американски официални лица предричаха крах на Венецуела след смъртта на Уго Чавес през 2013 г. Изминаха 12 години, а страната продължава да развива своя модел, чиято устойчивост се основава на колективно лидерство и силна народна организация. Китай и Русия едва ли ще позволят удари срещу Венецуела без резолюции в Съвета за сигурност на ООН, а и двете страни редовно провеждат учения в Карибския басейн. Надеждата е, че нито една от горните опции няма да се осъществи.